Решение № 56 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2020 г.

Решение № 56 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП срещу решение № 2250/27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3474 по описа на Административен съд София - град за 2015 г., с което по жалба на "МИН ИНДЪСТРИ" ЕООД е отменен ревизионен акт № Р-2202-1403282-091-01/04.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 284/25.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В жалбата са предявени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че регистрацията за целите на ДДС на доставчика е условие за правомерното начисляване на данъка, а съответно и за правото на приспадане на данъчен кредит с арг. от чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Иска се съдебното решение да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и заплатената държавна такса. Ответникът – "МИН ИНДЪСТРИ" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, прецени касационните основания и след проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, защото е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отменил ревизионен акт № Р-2202-1403282-091-01/04.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 284/25.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на "МИН ИНДЪСТРИ" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за м. 01. 2014 г. в размер на 8400, 00 лв. по фактура № 121/29.01.2014 г., издадена от "ДАР" ЕООД с предмет на доставка "жп руски талиги - ЦНИИТ, оборудвани комплект с колооси, нови". За да откажат правото на приспадане на данъчен кредит и да не възстановят претендирания ДДС за възстановяване, органите по приходите са приели за неизпълнено изискването на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради обстоятелството, че стоките са доставени от нерегистрирано по ЗДДС лице. Посочено е, че доставчикът е дерегистриран по ЗДДС с акт за дерегистрация, считано от 02.01.2014 година. По отношение на реалността на доставките, съдът се е мотивирал, че видно от мотивите на решаващия орган по спорната фактура на доставчика "ДАР" ЕООД, в случая е осъществена реална доставка, за получателя са изпълнени всички материално-правни предпоставки за признаване на право на данъчен кредит, с изключение на тази, изискваща регистрация по ЗДДС на доставчика. При тези фактически установявания, Административен съд София-град е преценил, че служебната дерегистрация на доставчика не може да е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит при наличие на всички материално правни предпоставки за упражняването му. Обосновал е своя извод с практиката на СЕС и по специално с Решение по дело С-438/2009 г., приемайки, че след като липсва констатация за данъчна измама и доказателства за нея, то ревизионния акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Съдът се е аргументира, че не може при наличие на доказателства, установяващи реалност на осъществените доставки, да бъде отказано право на данъчен кредит само поради това, че доставчикът е бил дерегистриран от приходните органи. Изводите на съда са правилни и са в съответствие с практиката на СЕС. Решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно, трябва да се остави в сила, съответно на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Обратно на твърденията в касационната жалба, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, счита, че в случая не е налице хипотезата на неправомерно начисляване на данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Установено е по делото възникването на данъчно събитие по процесната фактура № 121/29.01.2014 г., издадена от "ДАР" ЕООД. Данъкът е начислен на отделен ред и е заплатен от получателя. Липсват данни получателят да е действал недобросъвестно, да е знаел за дерегистрацията по ЗДДС на своя доставчик, да е участвал в данъчни измами или да е допуснал извършването на такива поради свое бездействие. От фактите по делото е безспорен извода, че ревизираното дружество е включило в дневник за покупките за м. 01. 2014 г. фактура № 121/29.01.2014 г., издадена от "ДАР" ЕООД, с предмет на доставка "жп руски талиги - ЦНИИТ, оборудвани комплект с колооси, нови", с право на данъчен кредит в размер на 8400, 00 лева. Във връзка със същата фактура от "МИН ИНДЪСТРИ" ЕООД са събрани следните документи: проформа фактура № 103/06.01.2014 г., издадена от "ДАР" ЕООД за доставка на жп руски талиги с данъчна основа в размер на 42 000, 00 лв. и ДДС в размер на 8 400, 00 лв., дата на данъчното събитие 06.01.2014 г.; фактура № 121/29.01.2014 г. със същия предмет на доставка, с размер на данъчна основа и ДДС, съответстващи на проформа-фактурата, но с дата на данъчното събитие 29.01.2014 г.; банково извлечение от сметка на "МИН ИНДЪСТРИ" ЕООД, съгласно което на 07.01.2014 г. е извършено плащане на сумата по цитираната проформа - фактура. "МИН ИНДЪСТРИ" ЕООД е представило писмени обяснения, писмо и ценова оферта от управителя на "ДАР" ЕООД за доставка на 6 бр. оборудвани руски талиги с колооси и буксов възел за специализирани товарни вагони - хопер дозатори, писмена кореспонденция и ценови оферти от други доставчици, товарителница и пътен лист от 10.01.2014 г., договор за ремонт на вагони, подробно описани в РД. Самите проверяващи органи не отричат изпълнението на всички материално-правни предпоставки, необходими за признаване на право на данъчен кредит. При това положение, доводът на касатора във връзка с идентификацията на доставчика за целите на ДДС, като условие за правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, не е съобразен с правото на ЕС. Обстоятелствата по настоящото съдебно производство са сходни с тези, установени по дело С-438/09 на СЕС. Спорът в главното производство се отнася до хипотеза, при която на получателя "Dan-Trak" са издадени фактури с посочване на дължимия данък от "Artem-Studio", което не е регистрирано за целите на данъка, нито е внесло ДДС. В тази връзка СЕС разяснява, че "член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по посочения чл. 22, § 3, б. "б", и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги. Всъщност, след като разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател по търговските сделки е платец на данъка върху добавената стойност, компетентната данъчна администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне данъка по получени доставки, които могат да осуетят упражняването на това право. В този смисъл евентуалното неизпълнение от страна на доставчик на услуги на задължението по чл. 22, § 1 от Шеста директива, не следва да поставя под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите съгласно чл. 17, § 2 от тази директива.