Решение № 142 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 614/2016 г.

Решение № 142 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 614/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. А. от гр. А. срещу решение № 1601 от 03.11.2015 г., постановено по адм. д. № 854/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Б., ХII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. А., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1601 от 03.11.2015 г., постановено по адм. д. № 854/2015 г., решаващият състав на Административен съд - гр. Б., е отхвърлил жалбата на Г. К. А. от гр. А. против заповед № А 911 от 14.11.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. А., която е отказано отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП, потвърдена с решение № 16 от 07.04.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Б. Съдебният акт е валиден и допустим. Същият не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ППЗСП предвижда възможността за задоволяване на инцидентно възникнали здравни нужди на лицата и семействата да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. С молба-декларация вх. № А 911 от 23.10.2014 г. Андреев е заявил такава потребност за закупуване на лекарства. Въпросът обаче се свежда до това, дали здравните нужди в случая са инцидентно възникнали. В ЕР № 0439 от 08.09.2014 г. на НЕЛК водещата диагноза е "Последици от вътрешномозъчен кръвоизлив". В представения по делото амбулаторен лист № 1517 от 07.10.2014 г., в анамнезата е отразено, че лицето е с прекаран мозъчен кръвоизлив в лявата мозъчна хемисфера преди шест години. Оттогава е със силно затруднена походка на десен крак и почти невъзможни движения на дясна ръка. Леко затруднен говор. В графата "Обективното състояние" е посочено: "ЧМН-централен фациалис и хипоглосус вдясно. Парализа на дясна ръка и пареза на десен крак. Сетивност - десностранна хемихипестезия. СНР - по-живи вдясно. Координация - Ромберг+. Походка - спастично - паретична за десен крак. Говор-частична моторна афазия. Пациентът не е насочен към болнично лечение, нито към специализирани или високо-специализирани дейности. Това е здравословното състояние на Андреев преди закупуване на предписаните му медикаменти и подаване на молбата-декларация от 23.10.2014 г. и то не сочи внезапно влошаване спрямо посоченото в ЕР № 0439 от 08.09.2014 г. на НЕЛК. Същите медикаменти - Nivalin amp. и Somazina, са изписвани на лицето и на 19.05.2014 г., видно от рецептурната бланка от тази дата. Амбулаторен лист № 1517 от 07.10.2014 г. е изготвен от специалист по нервни болести, който е издал и рецептурната бланка от 07.10.2014 г., а и тази от 19.05.2014 г. В тази връзка представеното с касационната жалба медицинско удостоверение от 16.11.2015 г. от друг лекар, който е общопрактикуващ, не може да се възприеме като надеждно доказателствено средство, предвид отдалечеността във времето на издаване спрямо твърдяния здравословен проблем. За инцидентно възникнала здравна потребност се приема такава, която е извън обичайното здравословно състояние на лицата и е налице и при хронични заболявания, при които е констатирано влошаване на здравето в даден момент, какъвто не е конкретния случай. Като е приел липса на предпоставките на чл. 16, ал. 1 ППЗСП за отпускане на помощта и законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,