Решение № 978 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14375/2010 г.

Решение № 978 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14375/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Патентно ведомство на Република България (ПВ) и на "Сосиете Бик" - Франция, против решение от 16.08.2010 г., постановено по адм. дело № 3179/2006 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Оплакванията в касационните жалби са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Аксон България" ООД, със седалище град София не е взел становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са ОСНОВАТЕЛНИ. С обжалваното решение съдебен състав на СГС е отменил като незаконосъобразно решение № 79/31.03.2006 г. на председателя на ПВ, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за промишления дизайн /ЗПД/, е заличена регистрацията промишлен дизайн рег. № 4719 - "Запалка", с притежател "Аксон България" ООД, гр. София. Безспорни по делото са фактите относно заявката, регистрацията и обнародването на промишлен дизайн рег. № 4719 "Запалка", с притежател "Аксон България" ООД и по ранна фигуративна марка, представляваща запалка рег. № 643334, с притежател SOSIETE BIC S. A. Франция. Те са правилно установени от решаващия съд и настоящият състав ги възприема изцяло. Спорен въпрос по делото е дали по-късно регистрирания промишлен дизайн - рег. № 4719, с притежател "Аксон България" ООД, отговаря на изискването за новост и оригиналност по смисъла на чл. 11, ал. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД). В частност въпросът се свежда до отграничаването на съществените и несъществени елементи на дизайна и търговската марка. Чрез отговора на последния въпрос може се отговори и на въпроса налице ли е идентичност между тях по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗПД, в редакцията му към момента на постановяване на обжалваното решение на ПВ (ДВ бр. 43/2005 г.). В решението си СГС е приел, че от събраните по делото доказателства и като се позовал на заключението на мнозинството от назначените вещи лица, е обосновал извод, че процесния дизайн "запалка" не е идентичен с противопоставената триизмерна марка на "Сосиете Бик", както и че дизайнът създава цялостно различно впечатление от дизайна на марката, ката са налице редица отлики. Различията произтичат от множеството разлики в съществените елементи, като видимо променят дизайна от марката. По външен вид процесния дизайн формира у потребителя различно възприятие. Прието е, че промишленият дизайн отговаря на изискването за оригиналност по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗПД. Въз основа на тези изводи, подробно развити от съдебния състав, той е стигнал до извод за наличие на новост и оригиналност на по-късно регистрирания дизайн № 4719 и следствие на това - незаконосъобразност на решение № 79/31.03.2006 г. на председателя на ПВ, за неговото заличаване. Настоящият състав на Върховния административен съд не възприема така изложените правни изводи на СГС по следните съображения: Основна задача, при изграждането на изводи за наличието или липсата на новост и оригиналност в сравняваните промишлен дизайн и марка е формулирането и отграничаването на съществените и несъществени техни елементи. При наличие на новост по отношение на съществените елементи, следва да се направи извод за новост и на дизайна, а при липса на такава (или наличието й само по отношение на несъществени елементи) - за идентичност на сравняваните дизайни. В конкретния случай няма спор, че с оглед функционалната принадлежност на регистрирания дизайн и търговска марка, са идентични и представляват механична запалка. За съществени техни елементи следва да се приемат формата на основното тяло, бутон за натискане, предпазител, регулатор и зъбно колело. Характеристиките на всички тези основни елементи безспорно са еднакви: продълговато, матово основно тяло, с овална форма; лостов елемент с платформа; предпазител /дефлектор/ с трапецовидна форма, с наклонен външен вътрешен ръб, с вдлъбнатина в в долния заден край, с един или два симетрични отвора; регулатор под дюзата в рамките на тялото и зъбно колело, монтирано в дефлектора, намиращо се между бутона за натискане и дюзата. За несъществени елементи следва да се приемат два допълнителни елемента - бутон за натискане /щракало/ и дюза за пълнене в долната част на запалката, която липсва в по-ранния дизайн, както и някои несъществени различия в основните елементи по следните съображения: Видно от приложените доказателства е, че при първоначално регистрирания дизайн № 643336 тялото матово, продълговато с овална форма. При дизайна рег. № 4719 тялото е също матово, продълговато с овална форма, със светлоотражателна лента, като овалната форма е с различен радиус на закръгляване - тип капковидно. Този елемент, заедно със съпътстващото го гланцово дъно, което не е част от дизайна, ВАС преценява като несъществен. Той не влияе на цялостното възприятие и впечатление от двата продукта в потребителя, поради което не е съществен и "оригинален" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗПД. Дъното на процесния дизайн не е част от този дизайн, както и не е от съществено значение материала, от който е направено и дали този материал е различен от този на тялото. Съществуващата дюза за пълнене в процесния дизайн, която е силно изнесена в единия край също не е съществен елемент и потребителят, при когото се предполага, че липсват необходимите специални познания, може да пренебрегне тези различия при сравнението на двата дизайна. Несъществен елемент на продукта е и различието в бутона за натискане /щракало/, за който тройната експертиза приема, че различието се състои в различен наклон по отношение на оста на запалката. Настоящият състав не споделя изводите на тройната експертиза и счита, че следва да бъде възприето особеното мнение на вещото лице Марио Христов. Различията в наклона на бутона по отношение на оста на запалката по височина на горната повърхност и поддържане на пламъка е несъществен елемент, още повече, че това различие не се вижда на изображенията. Несъществен елемент представляват и орнаментите върху дефлекторът на процесния дизайн, които са неразличими и това ги прави несъществуващи. При противопоставения дизайн също съществуват орнаменти в челната част на дефлектора. Несъществени са и различията във височината на дефлекторите и в различен наклон на рамото на трапеца на същите, тъй като тези различия не се виждат на изображенията. Процесният дизайн не създава цялостно различно впечатление от дизайна на запалката - регистрирана като триизмерна търговска марка и в този смисъл не изпълнява изискванията за новост и оригиналност по смисъла на чл. 11, ал. 1, чл. 12 и 13 от ЗПД. В случая съгласно легалното определение за промишлен дизайн по чл. 3, ал. 1 от ЗПД дефинира като "дизайн" външния вид на продукта или част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. При сравнение на така дефинираните елементи на двата противопоставени дизайна, същите нямат съществени различия, поради което може да бъде обоснован само извод за тяхната идентичност. При разглежданите дизайни "цветово съчетание" няма, поради черно - белите изображения на двата обекта. Но дори и да има такова, то не е достатъчно по смисъла на ЗПД и подзаконовите актове, за да се приеме наличието на "цялостно различно впечатление" необходимо за приемането на "нов" и "оригинален" дизайн. Не случайно в чл. 13, ал. 2 на Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на промишлени дизайни е посочено, че "При преценката (за определяне на характерните особености) отдел "Промишлен дизайн" установява дали особеностите на заявения дизайн се отнасят изключително до... един цвят.". Всички назначени тройни експертизи по делото са подписани с особено мнение от вещите лица Марио Христов и Станислава Стефанова, чиито аргументирани становища най-точно кореспондират на останалите доказателства по делото, както и на тълкуването на приложимите правни норми. Според вещото лице Стефанова: "триизмерната марка, регистрирана на името на касатора "Сосиете Бик" Франция е публикувана в Официалния бюлетин на СОИС с изображение, от което се вижда издължено овално тяло и задължителните за една запалка атрибути - бутон за натискане /щракало/, дефлектор и хоризонтално назъбено колело. Дюза в долната част на запалката не се вижда. Публикуваното изображение показва, че разположението на задължителните атрибути за запалка е аналогично на това на процесния дизайн и цялостната конфигурация на елементите на сравняваните запалки - съотношение ширина /височина на тялото, разположение на дефлектора, отвора за излизане на пламъка и състоянието на щракалото спрямо назъбените колелца е еднакво с това на процесния дизайн". Като е обсъдила предходните експертизи, според които основната разлика между двата дизайна се дължи на капковидното напречно сечение на тялото на процесния дизайн, в. л. Стефанова се е позовала на даденото понятие за "овал" в "Математический енциклопедический словарь" 1998 г., според който овалът е затворена изпъкнала крива, като според броя на осите на симетрия овалът може да бъде с една или с 2 оси. В конкретния случай сечението на процесния дизайн представлява овал с една симетрия и влиза в понятието на овал. Поради това различието в елементите на овала е несъществено и не води до отличаването му от противопоставения овал, предвид на факта, че потребителите възприемат двата продукта като такива с идентичен външен вид. След като задължителните елементи за една запалка за еднаква конфигурация и при двата дизайна, следва да се приеме наличието на тяхната идентичност. В хода на излагане на мотивите на ВАС бяха разгледани и въпросите, които са получили различен от посочения отговор от страна на експертите. По тази причина ВАС не възприема в тези им части заключенията на назначените единична и тройни експертизи. Предвид изложеното, изводите на ПВ за идентичност на двата регистрирани дизайна по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗПД се явяват правилни, а тези на СГС в обратна посока - необосновани и противоречащи на закона. Следва обжалваното решение да се отмени като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Вместо него, предвид цялостното изясняване на делото от фактическа страна, следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Аксон България" ООД, против решението на председателя на ПВ. Процесуалният представител на ПВ е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложените правни изводи на ВАС то се явява основателно. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 х 150 лв. за двете съдебни инстанции, които да се заплатят на ПВ от "Аксон България" ООД. Искане за присъждане на разноски е направил и касатора "Сосиете Бик" - Франция, на когото "Аксон България" ООД следва да заплати направените разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 2725 лева разноски за държавни такси и експертизи и адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро /чиято равностойност в лева е 1564 лева по курс на БНБ 1.955 лева/ или общо разноските са в размер на 4389 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение