Решение № 267 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 245/2009 г.

Решение № 267 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 245/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимата И. В. И. против решение № 98 от 20.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 70/09 г. на Софийски апелативен съд. Жалбата на подсъдимата И. И. е бланкетна и на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК касационни основания. В допълнението към нея за развити доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд и неправилно приложение на закона, с искане за оправдаване на подсъдимата поради несъставомерност на деянието, или наказанието се намали с приложението на чл. 55 НК. Твърди се, че липсва субективния елемент от престъплението по чл. 257, ал. 1, пр. 1 НК вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2 НК, защото не са констатирани нарушения относно истинността на фактурите, въз основа на които са изготвени ежемесечните справки декларации. Незнанието й, че отчетените фактури реално не произхождат от фирмата доставчик "К." ЕООД, водят до единствения извод за липса на умисъл. Наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и допълнението към нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Формално са посочени касационните основания. Много подробно е мотивирано решението на апелативния съд. Наказанието не е явно несправедливо. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 18.12.2008 г. по н.о.х.д. № 560/2007 г., Софийски градски съд е признал подсъдимата И. В. И. за виновна в това, че за периода от 14.02.2000 г. до 02.02.2001 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, избегнала плащане на данъчни задължение-ДДС, в особено големи размери - 578 690.69 лв., като потвърдила неистина в подадени справки- декларации по ЗДДС и укритите данъчни задължения са в особено големи размери, поради което и на основание чл. 257, ал. 1, пр.1 (отм.), вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от пет години и глоба размер на 15 000.00 лв. С обжалваното решение присъдата е изменена, като е призната за невинна и оправдана изцяло по дванадесет пункта от първоначално повдигнатото обвинение по чл. 257, ал. 1, пр.1/(отм.), вр. с чл. 255 ар. 1, пр. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Присъдата е потвърдена само за едно деяние включено в рамките на пункт 12 от продължаваното престъпление, за избягване на плащане на данъчни задължения - ДДС в размер на 12 343.00 лв., което е в особено големи размери, като потвърдила неистина в подадена справка-декларация по ЗДДС /вписала в същата данъчни фактури, издадени от фирма-доставчик "К." ЕООД, които са издадени на трети лица, а не на подсъдимата, и по този начин намалила размера на дължимия ДДС за внасяне за периода и укрила данъчни задължения в особено големи размери. Наказанието е намалено на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Глобата е намалена на 5 000.00 лв. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е неоснователна. Основното възражение в допълнението към жалбата и представеното от защитата писмено становище е за липса на субективната с. на престъплението по чл. 257, ал. 1, пр.1 (отм.), вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2 НК, защото не е доказано, че фактурите включени в данъчните декларации са неистински и, че не се касае за некоректен доставчик, който ги е издал. Инкриминираните 15 бр. фактури, включени в справката декларация № 604 от 14.02001 г., подписана от подсъдимата, обхващаща периода 01.12.2000 г. до 31.12.2000 г. и описани в дневника за продажби са приети от въззивната инстанция за документи с невярно съдържание, след задълбочен и обективен анализ на гласните и писмени доказателства по делото. В тази насока в мотивите на решението са изложени убедителни аргументи. При оценката на доказателствената съвкупност не са допуснати логически грешки. От правилно установените фактически констатации, са изведени верни правни изводи. Възприетите обстоятелства за правилното решаване на делото са базирани не само на ДРА, а върху категоричните гласни и писмени доказателства за това, че сделките по фактурите не са реално осъществени, както и от заключението на вещото лице от ССЕ. Те кореспондират с резултатите от проведените данъчни ревизии на фирмата "К." ЕООД, при което е установено, че въпросните фактури описани в дневниците за продажба на тази фирма, не касаят подсъдимата. Копията приложени по делото, са издавани на други лица. Това се установява и от показанията на св. М на фирмата доставчик, че не са имали търговски отношения с подсъдимата, както и от извършените насрещни проверки и съставените данъчно-ревизионни актове. Доказано е, че сделките са фиктивни, чрез съставяне на данъчни фактури, без по тях да има движение на стоки и пари. Същественото в случая е, че подсъдимата и. лично е изготвила и подписала, подадените от нея в данъчната служба справка- декларация и представила в ТДД копие от дневника за продажби и покупки за съответния данъчен период. Те са документи с невярно съдържание, защото описаните в тях инкриминирани фактури по това обвинение, не отразят действително осъществени сделки и като техен автор са изготвени с цел да намали размера на дължимия ДДС за внасяне за периода и укрила данъчни задължения в особено големи размери от 12 343.00 лв. Задължение на ЮЛ и ФЛ е цялата търговска дейност и отчетността да се извършва в съответствие с действащото законодателство. От събраните по делото доказателства е установено, че подсъдимата И. като управител на фирма е осъществила изпълнителното деяние по чл. 257, ал. 1, вр. с чл. 255, . 1 НК. За данъчният период от 01.12.2000 г. до 31.12.2000 г. е изготвила неистински счетоводни документи-дневника за покупки в който са включени 15 бр.фактури по неосъществени сделки и отразени в справката-декларация, като ги е употребила да избегне плащане на данъчни задължения и докаже определени обстоятелства-правото на ползване на данъчен кредит по ЗДДС. Целта с лъжливото документиране е била именно укриване на данъчни задължение. Наказателна отговорност носи всяко физическо лице, което е осъществявало търговска дейност, и е автор на справките-декларации по ЗДДС, в които е потвърдена неистина или затаена истина, с цел да избегне установяване или плащане на данъчни задължения. В случая се получава източване на ДДС, чрез неосъществени сделки, с помощта на фиктивни фактури. Вътрешното съдийско убеждение за конкретното деяние е формирано след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт - предмет на доказване в процеса. Събраните и проверени доказателствени материали са обсъдени и ценени според действителното им съдържание. Доказателствата са достатъчни да обосноват по един несъмнен начин наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 257, ал. 1 (отм.), вр. с чл. 255 НК за подсъдимата И. При проверката не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от двете предишни съдебни инстанции да са нарушени процесуалните изисквания, а при установените факти материалният закон е приложен правилно. Определеното наказание в предвидения от закона минимум от две години лишаване от свобода, условно с най-ниския изпитателен срок, е във възможна и допустима степен снизходително, с оглед проявената престъпна упоритост (за кратък период от време е съставен не малък брой неистински документни- данъчни фактури, за да получи данъчен кредит на големи стойности). Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и никое от тях не е изключително, за да са налице предпоставките на чл. 55 НК. С това наказание могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Поради липса на други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, и след като при проверката на решението не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от кръга на абсолютните, за които касационната инстанция следи служебно, решението като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,