Решение № 432 от 6.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1274/2012 г.

Решение № 432 от 6.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1274/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 НПК е образувано по касационен протест на Г. П. Г., прокурор при Пловдивската окръжна прокуратура, против въззивна присъда № 50 от 17.05.2012 г., постановена по ВНОХ дело № 319/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения, че при приетата фактическа обстановка материалният закон е приложен неправилно с оправдаването на подсъдимия. По същество се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в него съображения. Гражданската ищца, конституирана за първи път при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и като частна обвинителка и повереника й не са взели становище по протеста. Подсъдимият изразява становище протестът да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 7 от 25.01.2012 г. постановена по НОХ дело № 526/2010 г. Карловският районен съд е признал подсъдимия П. И. Д. за виновен в това, че на 23.05.2008 г. в гр. К. чрез използване на техническо средство - банкоматна дебитна карта и специален начин отнел от владението на К. Г. В. от гр. С., без нейно съгласие и с намерение да я присвои сумата 400 лв., поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 е 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на К. Г. В. сумата 400 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 23.05.2008 г. до окончателното изплащане и 200 лв. направени по делото разноски. С присъда № 50 от 17.05.2012 г., постановена по ВНОХ дело № 319/2012 г. Пловдивският окръжен съд е отменил изцяло постановената от първата инстанция присъда и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и 3 НК. Отхвърлил е като неоснователен предявеният срещу него от К. Г. В. граждански иск. Касационният протест е неоснователен. В наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление, както е очертано в обстоятелствената част на обвинителния акт и участието на подсъдимия в него. На подсъдимия е предявено обвинение за това, че на 23.05.2008 г. в гр. К. намерил изгубено от св. К. В. портмоне, в което се намирали банкоматна дебитна карта "Маестро" и листче с кода на картата и същия ден в гр. К. използвал картата, като я поставил в банкоматно устройство и изтеглил сумата 400 лв. без съгласието на титуляра на сметката и с намерение да я присвои. Това деяние е квалифицирано като кражба на парични средства от владението на К. В., извършена чрез използване на техническо средство - като такова е приета банкоматната карта и по специален начин - нейното поставяне в банкоматното устройство. Тези факти, които обвинението е било длъжно да докаже, са приети за установени от двете решаващи съдебни инстанции въз основа на цялостния анализ на събраните по надлежния процесуален ред доказателствени материали. При тези фактически констатации, които не се оспорват и в настоящата инстанция от прокурора, изготвил касационния протест, съдилищата са направили различни изводи за съставомерността на деянието. Карловският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е приел, че деянието обективира признаците от състава на престъплението по предявеното обвинение, като от обективна страна, чрез използване на техническо средство и специален начин подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба, а от субективна страна е действал с пряк умисъл като форма на вината. Въззивната инстанция, която е сезирана с жалба на подсъдимия, с доводи за допуснати нарушения на правилата за оценка на доказателствата, довели до осъждането му за деяние, което е несъставомерно, изцяло е проверила правилността на невлязлата в сила присъда. Отхвърлила е като неоснователно оплакването на жалбоподателя за необоснованост и недоказаност на приетите за установени от първата инстанция фактически обстоятелства. Като ги е възприела е направила различни изводи за приложението на материалния закон. В новата присъда, изготвена по реда на чл. 339, ал. 3 НПК е изложила съображения, поради които е приела, че деянието на подсъдимия е несъставомерно като кражба и не осъществява признаците от състава на друго престъпление. Като го е оправдала не е допуснала твърдяното от представителя на обвинението нарушение на материалния закон. Основани на закона и съобразени с трайната съдебна практика във връзка с квалифициращото обстоятелство "техническо средство" и с дефиницията на някои думи, дадена в чл. 93 от НК са изводите на въззивната инстанция, че дебитната карта, не е техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК. Пластината, която представлява дебитната карта не е материално веществено средство, с помощта на което е отнето чуждото имущество. Нейното поставяне в банкоматното устройство не предполага специални умения и не е специален начин по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК. В този смисъл е било и становището на участвалия в делото пред въззивната инстанция прокурор, отразено в съдебните прения, където изрично е заявил, че дебитната карта не е техническо средство и поставянето и в банкоматното устройство не е специален начин, поради което е поискал деянието да се квалифицира като кражба по чл. 194 НК. Не е налице и специфичният механизъм на отнемане, характерен за кражбата, при която деецът прекъсва досегашното владение върху чуждата вещ и установява свое владение. Дебитната карта, съгласно чл. 93, т. 24 от НК, е "платежен инструмент", който позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности. Дефиниция на това понятие е дадена в § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи. Неправомерното използване на този платежен инструмент без съгласието на титуляра е дало възможност инкриминираната сума да премине във владението на дееца. Това деяние точно е квалифицирано като престъпление против паричната и кредитната система, регламентирано в чл. 249 от НК. Съобразно задълженията си да прецени дали извършеното деяние не обективира признаците на друго съставомерно деяние, за което подсъдимият може да бъде осъден, въззивният състав е изследвал възможността за квалификация на деянието по чл. 249 от НК и на страница 6 от мотивите на новата присъда е обосновал извода си за неприложимост на тази правна норма, като е изложил достатъчно и убедителни съображения, които се споделят и от настоящата инстанция. Изследвана е законодателната промяна по този текст и мотивирано е приложен най-благоприятния за дееца закон, действал към момента на извършване на деянието, който не третира извършеното като престъпление поради липса на елемент от състава му, а именно определен размер на настъпилите имуществени вреди, каквито по делото не са налице. Липсата на този елемент не прави деянието съставомерно като кражба по чл. 195, ал. 1 НК, в какъвто смисъл е съображението в касационния протест, защото с двете престъпления се защитават различни обществени отношения. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивната присъда на Пловдивския окръжен съд материалният закон е приложен точно с оправдаването на подсъдимия и следва да бъде оставена в сила, поради което и в същия смисъл,