Решение № 9405 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2019 г.

Решение № 9405 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. С., чрез проц. представител адв. М. М., против решение № 4050/13 юни 2019 г., постановено по адм. д. № 11521/2018 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. С. против незаконосъобразно фактическо бездействие на СГКК, гр. С. по чл. 51, ал. 3 ЗКИР. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Не се споделят възраженията в касационната жалба за неправилно определен предмет на спора, тъй като жалбоподателката е била претендирала освен незаконосъобразно фактическо бездействие на СГКК, така и служебно да бъде извършено изменение по отношение на нейния УПИ VIII-1308. Административният съд многократно е дал указния на страната да уточни предмета на спора. След молби от 23 ноември 2018 г., 12 декември 2018 г. и 2 януари 2019 г. е определено, че се обжалва незаконосъобразно фактическо бездействие на СГКК - С. по чл. 51, ал. 3 ЗКИР да поддържа КККР в актуален вид като се отстрани допусната при одобряването грешка в площта и границите на имота на Стефанова. Правилна е преценката а съда, че не се обжалва незаконосъобразно фактическо бездействие по конкретно заявление на оспорващата по чл. 256 (отм.); АПК, а незаконосъобразно фактическо бездействие по задължение, произтичащо пряко от закона- чл. 257 (отм.); АПК. Основният спорен въпрос по делото е длъжна ли е СГКК- С. служебно да отстрани непълноти или грешки в КККР за имота на жалбоподателката. Със заповед № РД-18-1/3 януари 2011 г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени КККР за нейния УПИ VIII-1308. Не са налице данни заповедта да е обжалвана, а в съдебно заседание от 20 март 2019 г. пред административния съд, процесуалният представител на касаторката потвърждава това обстоятелство. Както правилно е посочил съдът, към датата на подаване на първоинстанционната жалба, редът за изменение на влезли в сила КККР, когато са одобрени с непълнота или грешка, е по чл. 54, ал. 1 ЗКИР - по заявление на жалбоподателката и проект за изменението, изработен от правоспособно лице. Стефанова неправилно счита, че административният орган следва служебно и за собствена сметка да отстрани евентуално наличната грешка, тъй като КККР са одобрени в този вид вследствие необжалването от нейна страна на заповед № РД-18-1/3 януари 2011 г. Не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на СГКК С. по чл. 51, ал. 3 ЗКИР, тъй като за службата не е разписано задължение да извършва фактическо изменение на КККР, когато първоначалната КККР е одобрена и влязла в сила с допусната грешка. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав