Решение № 7433 от 6.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Териториална дирекция Митница (ТДМ) - София, срещу Решение 5443 от 14.09.2022 г., постановено по адм. д. 2178 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение по жалбата на Крис Март Интернешънъл ЕООД, с [ЕИК] е отменено Решение РЗМ 5800-179/32-31700 от 28.01.2022 г., издадено от директора на ТДМ София. Наред с това, Агенция Митници е осъдена да заплати на Крис Март Интернешънъл ЕООД сторените по делото разноски в размер на 2100,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище за постановяване на решението в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като съдът не е обсъдил доводите на настоящия касационен жалбоподател, изложени в писмените бележки. Не обсъдил и представените от касационния жалбоподател и приети по делото писмени доказателства. Това поведение на съда, според упреците, отправени в касационната жалба, обосновава и допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необосноваността на направените от съда изводи. Релевира се и довод, че на практика липсват мотиви на съда по материалната законосъобразност на акта, доколкото цитирането на разпоредби от регламент част от правото на Европейския съюз не изпълва изискването на закона за излагането на такива. Сочи се, че спорното решение касае 300 митнически декларации, но съдът на страница седма от решението коментира процесната митническа декларация. Неправилно съдът е приел, че мотивите на административния орган, изложени в решението са бланкетни, доколкото ясно в него е посочено по каква причина вторичните методи по чл. 74, пар. 2 от Регламент (EС) 952/2013 г. са неприложими и за сравнителния анализ са селектирани митнически декларации със същото или приблизително същото количество, продадено за износ с местоназначение митническата територия на Европейския съюз. Съдът не е съобразил, че в последната колона от Таблица 1 на решението е посочен номер на стока от конкретната митническа декларация, послужила като база за сравнение за определяне на нова митническа стойност. Касационният жалбоподател твърди, че изводът на съда за липсата на каквито и да е сравнителни данни не отговаря на действителната фактическа обстановка. Съдът е имал възможност да допусне и изслуша експертиза, като назначи вещо лице, но не е сторил това. По изложените в жалба съображения, вкл. във връзка с присъдените разноски, се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу спорния акт. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт, който от името на издателя на спорното решение моли да бъде уважена като бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде отхвърлена жалбата на Крис Март Интернешънъл ЕООД. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Крис Март Интернешънъл ЕООД не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд я оспорва чрез упълномощен адвокат, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение РЗМ 5800-179/32-31700 от 28.01.2022 г., издадено от директора на ТДМ София, с което е определен нов код по ТАРИК за посочените там стоки, нова митническа стойност на стоките и размер на публични държавни вземания за мито и данък върху добавената стойност (ДДС), възникнали за «Крис Март Интернешънъл» ЕООД, като последното е задължено да заплати тези вземания, представляващи разликата между реално заплатените и подлежащи на плащане вземания за мито и ДДС по МДВ съгласно Таблица 6 и Таблица 7. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че спорното митническо решение е издадено от материално и териториално компетентен административен орган, в надлежна писмена форма с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Като съобразил разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2447 за изпълнение на Регламент (ЕС) 952/2013, както и относимата практика на Съда на Европейския съюз, съдът направил извод, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила от формална страна - спазени са изискванията на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 8 от регламента за неговото изпълнение и са гарантирани правата на дружеството - жалбоподател в производството по чл. 140 и чл. 141 от същия. За да разреши повдигнатия спор относно материалната законосъобразност на спорното решение, съдът съобразил, цитирал и се позовал на разпоредбите на чл. 69 и чл. 70 -74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приел, че в оспореното решение бланкетно са цитирани нормите на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като митническите органи не посочили направения от тях анализ на базата на какви стоки е извършен идентични, сходни или други. Според съда не бил даден отговор и на въпроса за кой период се отнасят анализираните стоки и дали е изпълнено изискването да се анализират стоки, декларирани по същото или приблизително същото време. Приел, че позоваването на информация от митническата информационна система се явява формално, доколкото няма други мотиви за неприемане на митническа стойност, определена по реда на чл. 70 от посочения регламент, при което приложението на чл. 74, пар. 3 от него се явява необосновано. Съдът приел също така, че липсват каквито и да е сравнителни данни, които да обосновават извода на решаващия орган относно по-ниската цена от обичайната на декларираните стоки, което не му позволило да направи преценка относно законосъобразността на тези изводи. Направил извод, че в случая за определяне на митническата стойност административният орган е приложил правилата на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., без да изложи мотиви защо не може да бъде използван един от посочените в пар. 2, букви от «а» до «г» методи, а само лаконично било посочено защо същите са неприложими. Според съда не били обсъдени други митнически декларации на сходни стоки с оглед прилагане на правилото на чл. 141, пар. 3 от регламента за изпълнение. В заключение съдът направил извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 74, пар. 2, б. «а-г» от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като посочил, че за този извод съобразява и практиката на Съда на Европейския съюз. Изложил съображения, че държавите-членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи (Решение на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16), което в случая не е изпълнено - само констатацията, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, пар. 2, буква "а" от този регламент не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че митническият орган законосъобразно е преминал към метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, б. "б-г" за определяне на митническата стойност респективно този на чл. 74 пар. 3 от същия регламент. По тези причини съдът отменил спорното решение като издадено при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при разглеждане на делото и постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прегледът на делото дава основание на настоящия съд да направи констатация, че съдът е пристъпил към разрешаването на правния спор без да приобщи цялата административна преписка по издаването на спорното решение, което е бил длъжен да направи съобразно процесуалното му задължение по чл. 152, ал. 4 АПК. При допуснатото от административния орган опущение да изпрати в съда, като част от преписката, митническите декларации, във връзка с които е издадено оспореното решение от 28.01.2022 г. и тези, които са послужили за база за определяне на нова митническа стойност (посочени в акта), в съответствие с правилото по чл. 152, ал. 4 АПК първоинстанционният съд е следвало да изиска преписката в цялост служебно въз основа на копие от жалбата. Доколкото не се установява изпълнението на това процесуално задължение на съда или най- малкото даване на конкретни и изрични указания до ответника в първоинстанционното производство в тази насока (дадените указания с определението от 23.03.2022 г. не изпълват това изискване), съставът на АССГ неправилно при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е пристъпил към разрешаване на спора по същество при тяхната липса. Този негов процесуален пропуск е причина при преценка законосъобразността на митническото решение процесуалните последици от неприобщаването им към делото да не се възложат върху органа негов издател. Процесуалният пропуск на съда обективира нарушение и на чл. 171, ал. 5 АПК, предвид което в нарушение и на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, съдът се е произнесъл при некомплектована в цялост административна преписка по издаване на обжалвания акт. Наред с това, основателни са касационните оплаквания, че при постановяване на обжалваното съдебно решение съдът не е обсъдил доводите на настоящия касационен жалбоподател, изложени в писмените бележки, за представянето на които му е дадена възможност в съдебното заседание, провело се в АССГ на 14.06.2022 г. и конкретните му съображения, свързани с възраженията на настоящия ответник по касация, направени в оспорването до съда. Основателни са и упреците към съда, че е изложил мотиви, които в по-голямата си част представляват цитиране на разпоредби от приложимите регламенти. Отделно, липсата на конкретика, свързана с изложените фактически основания в спорното решение, води на извод, че не е изпълнено изискването на закона за излагането на мотиви като част от съдържанието на съдебния акт, с който се приключва спора. Последното препятства извършването на касационен контрол на съдебното решение, доколкото съдът не е формирал изводи по съществени въпроси, свързани с разрешаването на въпроса относно материалната законосъобразност на митническото решение. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. На първо място съдът следва да приобщи към делото цялата административна преписка по издаването на спорното решение, в частност митническите декларации, във връзка с които е издадено то и тези, които са посочени в него и са послужили за база за определяне на нова митническа стойност. При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на съдебния акт съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, относими към случая и да ги обсъди, да съобрази правилата на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси като вземе предвид доводите и становищата на страните и посочи защо ги възприема или не. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение