Решение № 3701 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5953/2016 г.

Решение № 3701 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5953/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 655/24.03.2016 г. по адм. дело № 3203/2015 г. на Административен съд - В., с което е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., да заплати на Н. Г. А., обезщетение в размер на 4000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие противоправни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора в гр. В. Първата касационна жалба е подадена от Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез пълномощника му юрк. О. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, в която предявеният от А. иск е уважен, касаеща отхвърления размер на предявените от него искове като неоснователни, и вместо него да постанови друго по същество, с което да се осъди Министерство на правосъдието и Главна дирекция (ГД) "Изпълнение на наказанията" да заплатят пълния размер на предявените от А. суми за претърпени от него неимуществени вреди. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител по делото е представено писмено становище, в което поддържа касационната жалба и не представя нови доказателства. Втората касационна жалба е подадена от Н. Г. А. от гр. В., чрез пълномощника му адв. Минева, който обжалва съдебното решение в частта, в която е оставена без уважение исковата му претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 4000 лева до претендираната сума от 20 000 лева. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваните части решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на правилото на чл. 52 от ЗЗД и присъденото обезщетение за неимуществени вреди е значително занижено, спрямо реално претърпените вреди. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната му части, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли също да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. В представен по делото писмен отговор на касационната жалба, подадена от А., процесуалният представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", юрк. Орманджиев оспорва същата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Н. Г. А. По отношение касационната жалба подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", счита същата за основателна в частта за размера на присъденото обезщетение, като изразява становище, че присъденият размер е завишен и следва да бъде присъден по-нисък размер. Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно за тях, подадени са в срок, поради което са допустими. Разгледана по същество, първата жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна, а жалбата подадена от касационния жалбоподател Н. Г. А. е неоснователна. Административен съд - В. е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Н. Г. А., ЕГН ********** от гр. В. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - С. (ГДИН), за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действията и бездействията на съответните административни органи в Затвора в гр. В. и длъжностни лица, довело до изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" при нечовешки условия за периода от 7.11.2011 г. до 18.01.2012 г.; за периода 10.12.2012 г. до 7.11.2014 г., изразяващо се в пребиваване в спално помещение № 3, 5, 8 и 9 без санитарен възел и течаща вода и за периода 22.02.2013 г. - м. 12.2013 г. и 29.04.2014 г. - 17.10.2014 г., изразяващо се в пребиваване в спално помещение № 8 от 7 кв. м. с още петима лишени от свобода и при лоши хигиенни условия, общо в размер на 20 000 лева. Неимуществените вреди, претърпени от А. се изразяват в претърпени от него унижения на човешкото му достойнство, предизвикани от действията и бездействията на служителите на Затвора в гр. В., тъй като същите са бездействали и са допуснали А. да живее при кошмарни и нечовешки условия, които са довели до това, че той е изпитал болки и негативни емоции поради неприемливата обстановка, в която е бил поставен в Затвора в гр. В. Административният съд е установил, че за периодите 7.11.2011 г. - 18.01.2012 г. и 10.12.2012 г. - 7.11.2014 г. А. е пребивавал в спални помещения без санитарен възел и течаща вода с № 3, 5, 8 и 9. Установено било от съда, че за отрязъка от 21 до 06 часа помещенията са били заключвани, като лишените от свобода задоволявали естествените си нужди в пластмасови бутилки или кофи. За периода 22.02.2013 г. - м. 12.2013 г. и 29.04.2014 г. - 17.10.2014 г. касаторът А. е пребивавал в спално помещение № 8 с площ от 7 кв. м. с още петима лишени от свобода и при лоши хигиенни условия. Съдът е кредитирал и изслушаните по делото свидетелски показания, като безпротиворечиви и кореспондиращи на доказателствения материал по делото. От същите съдът е направил извод, че бездействието на администрацията на Затвора - гр. В. да контролира действията по почистване на спалните помещения, включително и личната хигиена на лишените от свобода, е довело до лоша хигиена, респ. нечовешки условия за изтърпяване на наказанието от А.. Приел е също, че А. е бил поставен в условия, които обосновават нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Първоинстанционният съд е приел, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без да е налице увреждане на здравето на А. и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за претърпени неимуществени вреди, се явява частично доказана и следва да бъде уважена в размер на 4000 лева. Така постановеното решението е правилно, но следва да се отмени в частта относно размера на присъденото обезщетение. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателствата, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Предмет на разглеждане пред решаващия съд е бил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от изтърпяващия наказание "лишаване от свобода" Н. Г. А., с който претендира ГДИН - С. да му заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, неприятни изживявания, физически мъки, унижение и потъпкване на човешкото достойнство, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица за периода от 7.11.2011 г. до 7.11.2014 г., през който е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - гр. В., тъй като не са му осигурени - нормална жилищна площ; необходимият постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода и недостатъчна хигиена. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически правно се е обосновал. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е успял да установи наличието на всички елементи от състава на чл. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, при и по повод осъществяването на административна дейност. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая вредите се претендират от незаконосъобразно действие и бездействие на администрацията на Затвора - гр. В. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Правилно е прието от решаващия съд, че съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, поради което надлежен ответник за периода до 1.06.2009 г. е Министерство на правосъдието, а за периода от 1.06.2009 г. до 1.09.2012 г. е ГДИН. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 1.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза в сила три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на сочените тестове в сила, не може да се приеме, че те не са част от действащото законодателство към периода преди 2019 г. По силата на общите принципи, залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на Затвора - гр. В. е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р. Б., поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т.е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 2.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Е. съд по правата на човека приема, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е достатъчно ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. ЕСПЧ е критикувал този подход на националните съдилища и в редица свои предходни решения срещу България - например Йовчев, Илиев, Радков, Шъханов, като е посочил, че този подход е ненужно формалистичен и позволява голям брой случаи, включващи оплаквания за емоционално страдание, а не от физическо увреждане или заболяване, да бъдат отхвърляни като необосновани. Съдът счита, че чл. 3 от Конвенцията, налага на държавата задължението да се увери, че всеки затворник е задържан в условия, при които се гарантира зачитането на човешкото достойнство, че условията на изпълнение на мярката (или наказанието) не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в затвора и че предвид практическите изисквания на мярката лишаване от свобода, здравето или благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин. От друга страна, за да попадне в полето на приложение на чл. 3 ЕСПЧОС, дадено отношение трябва да достигне определен минимум на сериозност. Преценката на този минимум е относително понятие; тя зависи от общите факти по делото и по-конкретно от естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката, нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Задължението на Съда се ограничава следователно до проучване на личното състояние на жалбоподателя, претърпял спорното отношение. Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" служи за целите на наказателната превенция, и затова съдът във всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд в настоящия случай е направил. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства правилно е прието от съда, че исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от лошите битови условия в Затвора - гр. В., е доказана по основание - установени са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него. Настоящата инстанция не споделя заключението на съда, че присъденото обезщетение в размер на 4000 лв. е справедливо и достатъчно да компенсира претърпените от Н. Г. А. неимуществени вреди при престоя му в затвора в гр. В. Няма спор в правната теория, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението, както и неговия размер. В изискването за справедливост в нормата на чл. 52 от ЗЗД, се визира не само размерът на следваното обезщетение, а всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат преживените негативни емоции, но в случая те следва да бъдат преценени в рамките на тяхната установеност. Поради това настоящата инстанция счита, че решението в частта относно размера на присъденото обезщетение следва да се отмени, като същото бъде намалено. При преценката на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира за справедливо обезщетение в размер на 1000 лв. за преживените от Н. Г. А. страдания, изразяващи се в неимуществени вреди. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,