Решение № 14980 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2019 г.

Решение № 14980 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на "Напоителни системи" ЕАД, подадена чрез адвокат И. Милев, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 2076/7.12.2018 г. по адм. дело № 627/2018 г. на Административен съд– Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на същото дружество против Решение № ПО-01-83/12.07.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район"- гр. Благоевград (БД ЗБР). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Посочено е, че са изплатени дължимите такси, като е неправилно заключението на съда, че това не е основание за продължаване действието на разрешителното. Отбелязано е, че адм. орган не е уведомил за необходимостта от провеждане на собствен мониторинг, като предвид това, че нарушенията са извършени през 2015 г., 2016 г. и до март 2017 г., неправилно решението е издадено след законоустановения срок на дата 12.07.2018 г. Счита, че обсъдените в мотивите на решението доводи не обуславят изложените правни изводи, като е неясно изразена волята на наказващия орган. Иска отмяна на съдебното решение като необосновано и неправилно и да се отмени решението на директора на БД ЗБР. Ответникът Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че в съответствие с приложимия закон и доказателствата по делото съдът е преценил, че оспореният административен акт е законосъобразен. Счита, че не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по чл. 209 АПК, затова решението на съда се явява правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С Решение № 2076/7.12.2018 г. по адм. дело № 627/2018 г. на Административен съд– Благоевград е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н "Овча купел", булевард "Цар Борис ІІІ" № 136, представлявано от Изпълнителния директор- С. Динева против Решение № ПО-01-83/12.07.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район"- гр. Благоевград. За да достигне до този правен извод от решаващия съд е прието, че "Напоителни системи" ЕАД има издадено Разрешително за водовземане от повърхностни води № 41120040/28.08.2013 г. от Директора на БДЗБР – Благоевград, като същото е с краен срок на действие– 28.08.2018 г. (л. 32-37). Със заявление вх. № РР-01-135/28.05.2018 г. (л. 15-17) дружеството е поискало продължаване крайния срок на действие на разрешителното, като към заявлението е приложена квитанция за платена държавна такса. Въз основа на събраните документи директорът на БДЗБР е издал Решение № ПО-01-83/12.07.2018 г., с който e отказано продължаване на крайния срок на действието Разрешително за водовземане от повърхностни води № 41120040/28.08.2013 г. Възприел е, че не са налице условията на чл. 78а от ЗВ, тъй като дружеството има неизплатено задължение за дължимите за 2017 г. такси в размер на 12, 60 лева, с което дружеството не е изпълнило четвърто условие на Раздел "Такса за водовземане" от Приложение към Разрешително за водовземане от повърхностни води № 41120040/28.08.2013 г. Адм. орган е приел, че към 20.06.2018 г. дружеството има неизплатени задължения на дължимите такси по чл. 194 от ЗВ и по други издадени на името на дружеството разрешителни в размер на 26 307, 02 лв. Посочено е, че през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. дружеството не е извършвало собствен мониторинг, респективно в срок до 31 март не са представени протоколи за такъв в БДЗБР, съгласно условието в Раздел "Уведомяване на контролиращия орган" от Приложението към Разрешително за водовземане от повърхностни води № 41120040/28.08.2013 г. Решаващият съд е намерил, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ орган и при спазване на установените изисквания за форма, като съдържа фактическите и правни основания, мотивирали органа да се произнесе в този смисъл, както и останалите реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Установил е, че към датата на издаване на оспореното решение дружеството е имало неизплатени задължения на дължимите такси по чл. 194 от ЗВ и по други издадени на името на дружеството разрешителни. Намерил е, че дружеството не е извършвало собствен мониторинг през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Решаващият съд е заключил, че са налице основания за постановения отказ, поради което административният орган правилно е отказал продължаване срока на действие на разрешителното. Приел е, че административният акт е съобразен с изискванията на материалния закон, поради което е отхвърлил подадената против него жалба. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите, които могат да се извлекат от касационната жалба, че решението на АС Благоевград е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти свързани с адм. правоотношение по ЗВ. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че са изплатени дължимите такси, като е неправилно заключението на съда, че това не е основание за продължаване действието на разрешителното. Твърдението е било предмет на обсъждане от първата инстанция и същата е приела обосновани и правилни мотиви. Предвид разпоредбата на чл. 78а ЗВ /бр. 61 от 2010 г./, изменение и продължаване на срока на действие или издаване на разрешително по реда на чл. 78, ал. 2 и чл. 79, ал. 2 се извършват след плащане на дължимите такси по чл. 194 и/ или дължимите глоби или санкции по чл. 200. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води. Нейният размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с Тарифа на МС - чл. 194, ал. 6 ЗВ. Вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК и на основание чл. 195в ЗВ невнесените в срок такси се събират принудително заедно с лихвите и разноските от НАП също по реда на ДОПК. По делото безспорно е установено, че касаторът има неизплатени задължения за такси по чл. 194 ЗВ и е започната процедура за издаване АУПДВ. Взети са предвид наличните писмени доказателства, удостоверяващи дължимостта и неизплащането в срок на съответната такса за ползване на водния обект. Неотносими са доводите развити в касационната жалба, че адм. акт е издаден след като са изтекли законоустановените срокове, т. е. противоречи на чл. 34 от ЗАНН, тъй като същият нормативен акт е неприложим, поради това, че адм. акт е издаден на основание ЗВ и АПК. Липсва административно- наказателно производство по чл. 36 и сл. ЗАНН и съответно не важат сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН, каквато теза е развита в касационната жалба. Адм. производство е проведено на основание чл. 78, чл. 78 а от ЗВ и при условията на чл. 21 и сл. от АПК. Адм. орган се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, която постановява, че органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на издадено разрешително, когато молбата е подадена в срока по ал. 1; когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и когато са изпълнени условията на издаденото разрешително. При липсата на една от тези предпоставки, какъвто е настоящия случай, органът е длъжен да откаже удължаване на срока на действие на такова издадено разрешително. Неотносими и неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че адм. орган не е уведомил за необходимостта от провеждане на собствен мониторинг. Задължението за мониторинг е нормативно установено - чл. 48, ал. 2, т. 1, чл. 56, ал. 1, т. 14 и чл. 58, ал. 1, т. 5 от ЗВ. Мониторинг се извършва, чрез измервания, наблюдения и оценки за определяне на състоянието на водите- 1 &, т. 18 от ЗВ. Същото задължение е свързано с отчетността на водовземането и събирането на данни за качеството и количеството на използваните водни ресурси. Съответно намира конкретика в разрешителното с оглед водовземането от повърхностни води в точка "Условия на водовземането", където е посочено, че следва да се извършва мониторинг 1 път годишно на определени химични показатели - Амониев азот, Нитратен азот, фосфати и др, които имат биохимично въздействие (лист 34). Адм. съд правилно е преценил и наличие на основанията на чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗВ, доколкото административният орган се е позовал в оспорения акт на неизпълнение на условията на издаденото разрешително. Правилно адм. съд е приел, че през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. дружеството не е извършвало собствен мониторинг, респективно в срок до 31 март не са представени протоколи за такъв в БДЗБР, съгласно условието в Раздел "Уведомяване на контролиращия орган" от Приложението към Разрешително за водовземане от повърхностни води № 41120040/28.08.2013 г. След като от дружеството не е изпълнено условието, заложено в разделите "Условия на водовземането," и "Уведомяване на контролиращия орган" към разрешителното това е второ самостоятелно основание за отказ от продължаване на неговото действие, съобразно чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗВ. В съответствие с приложимия закон и доказателствата по делото адм. съд е преценил, че оспореният административен акт е законосъобразен. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК