Решение № 808 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1606/2008 г.

Решение № 808 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1606/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. А. Ц. и Т. А. Д., и двете от гр. С., чрез повереника си адв. Р от АК-София, против въззивно решение № 252 от 26.07.2007 г., постановено по в. гр. д. № 3371/2006 г. на Софийския градски съд, ВК, IV-то "Д" отделение, с което е отменено решението от 12.07.2006 г. по гр. д. № 3210/2004 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Д. М. от гр. С. против Т. А. Д., В. А. Ц. и Д. Ц. Ц., всичките от гр. С., искове, с правно основание чл. 76 ЗН, за прогласяване недействителността на две сделки - дарения, осъществени с нот. акт № 68, т. VII, рег. № 1* д. № 1112/2003 г. и нот. акт № 1* т. V, рег. № 13740, д. № 830/2003 г., отхвърлен е искът за делба на недвижим имот, представляващ ап. № 9, находящ се в гр. С., ж. к. "Красно село", бул. "П. Ю. Т. ", бл. 113, вх. "А", ет. 3 и е допусната делбата на този имот между съделителите при следните квоти: за С. Д. М. - 1/16 ид. ч., Ц. С. М. - 1/16 ид. ч., А. Д. М. - 1/16 ид. ч., Л. Д. М. - 1/16 ид. ч., Р. А. Ц. - 4/16 ид. ч. и Д. Ц. Ц. - 8/16 ид. ч. С обжалваното решение въззивният съд е уважил исковете по чл. 76 ЗН, отхвърлил е иска за делба, предявен от С. Т. М. против Д. Ц. Ц. и е допуснал делбата на процесния апартамент по предявения от С. Д. М. против Т. А. Д. и В. А. Ц. при квоти за последните две съделителки по 4/16 ид. части. Оплакванията, развити в касационната жалба на касаторките са за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, с искане за неговата отмяна и извършване на делбата с участието на надареното лице. Ответниците по жалбата С. Д. М., Ц. С. М., А. Д. М., Л. Д. М., Д. Ц. Ц. и Р. А. Ц., всичките от гр. С., не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателите във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на данните по делото, с оглед изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предявени са в обективно и пасивно субективно съединение искове за делба на недвижим имот - апартамент в гр. С., за прогласяване недействителността по отношение на ищцата на дарение на 4/16 ид. части от имота, извършено от Т. А. Д. в полза на Д. Ц. Ц., материализирано в нот. акт № 68/2003 г. и за прогласяване на недействителността по отношение на ищцата на дарение на 4/16 ид. части от имота, извършено от В. А. Ц. в полза на Д. Ц. Ц., материализирано в нот. акт № 153/2003 г. С решение от 12.07.2006 г., постановено по гр. д. № 3210/2004 г. Софийският районен съд е отхвърлил исковете по чл. 76 ЗН за отмяна на даренията, отхвърлил е исковете за делба на имота по отношение на Т. А. Д. и В. А. Ц. и е допуснал делбата на този имот между С при квоти 1/16 ид. ч., Ц. С. М. при квоти 1/16 ид. ч., А. Д. М. при квоти 1/16 ид. ч., Л. Д. М. при квоти 1/16 ид. ч., Р. А. Ц. при квоти 4/16 ид. ч. и Д. Ц. Ц. при квоти 8/16 ид. ч. За да постанови своето решение, СРС е приел, че ищцата не е доказала, че правото на собственост на всички съделители върху апартамента произтича от наследствени права, както и че с атакуваните дарения се прехвърлят наследствени права като съвкупност от права и задължения. По жалба на ищцата, с решение № 252 от 26.07.2007 г., постановено по в. гр. д. № 3371/2006 г., въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, уважил е исковете по чл. 76 ЗН, отхвърлил е иска за делба по отношение на Д. Ц. Ц. и е допуснал делбата с участието и на Т. А. Д. при квоти 4/16 ид. ч. и на В. А. Ц. при квоти 4/16 ид. части. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че извършените дарения на части от наследствения апартамент са безвъзмездни сделки, които са относително недействителни по отношение на останалите съделители, в частност по отношение на ищцата, тъй като същите не представляват продажба на наследствени права по смисъла на чл. 212 ЗЗД, за да породят действие и по отношение на другите наследници. Въззивното решение е правилно. Производството е делбено, в първа фаза по допускане на делбата. Спорът между страните не засяга делбената маса. Спорен е въпросът, кой следва да участва в производството по делбата - само наследниците на общия наследодател или наследниците и третите лица, придобили в резултат на дарение идеални части от имота преди завеждането на иска по чл. 34 ЗС. Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че страни в делбеното производство следва да бъдат наследниците на общия наследодател, а извършеното от двама от наследниците безвъзмездно разпореждане с идеални части от наследствения имот е недействително по отношение на останалите наследници на основание чл. 76 ЗН. В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 212 ЗЗД, тъй като тя касае продажба на наследство като съвкупност от права и задължения, сделката е възмездна и в този случай тя произвежда действие и по отношение на другите наследници. В случая извършените сделки на двама от съделителите представляват безвъзмездни такива - дарения и не попадат в кръга от сделки по чл. 212 ЗЗД, поради което е правилен изводът на въззивния съд за основателност на двата инцидентни установителни иска по чл. 76 ЗН, предявени от ищцата срещу страните по двата договора, които са уважени с въззивното решение. Правилен е също така изводът на въззивния съд, че основателността на двата иска за относителната недействителност на двата договора за дарение по отношение на ищцата, налага промяна в квотите на съделителите като процесният апартамент следва да се допусне до делба между съделителите по констативния нотариален акт от 14.08.2003 г. при посочените в него квоти. Въззивното решение не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което правилно съдът е изградил своето убеждение въз основа на техния цялостен анализ. Разпоредбите на чл. 76 ЗН, чл. 212 ЗЗД и чл. 34 ЗС са приложени правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,