Решение № 5757 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12204/2016 г.

Решение № 5757 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12204/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. П. Б., [населено място], ул. П. Р., [жилищен адрес] против решение № 1136 от 26.05.2016 г., постановено по адм. д. № 196/2016 г. по описа на Административен съд Варна, и по частна жалба на К. П. Б., против определение № 1767/04.07.2016 г. на същия съд, постановено в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. Иска се отмяна от частният жалбоподател и същевременно касатор в настоящото производство на обжалваното определение като неправилно, поради неприлагане доказателства за платени съдени разноски на нито една от страните. Навежда доводи, че не са налице близки връзки по см. на СК между адвокат С. -пълномощник на ответните страни К. А. П. и Д. Б. Д., като адвокат С. не е представил пълномощно пред Адм. съд Варна. Излага съображения, че незаконосъобразно е присъдено юрисконсултско възнаграждение на КЗД, тъй като представеното пълномощно от О. К. като представител на КЗД не го легитимира като правоспособен юрисконсулт на КЗД. Не претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответниците – К. А. П. и Д. Б. Д., в писмен отговор чрез процесуален представител оспорват касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Претендират разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ответника КЗД не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Ответниците – К. А. П. и Д. Б. Д., в писмен отговор чрез процесуален представител оспорват частната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Не претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна отхвърля жалбата на К. П. Б. против решение № 458/07.12.2015 г., на КЗД- четвърти специализиран заседателен състав, по преписка № 89/2014 г., с което по оплаквания на Б. за дискриминация по признак "обществено положение", КЗД: -установява, че К. П. -секретар на областния съвет на [ЮЛ]/[ЮЛ]/ [населено място], не е осъществил пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗдискр. и тормоз по см. на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. по признак "обществено положение". -установява, че Д. Б. Д. - член на [ЮЛ] [населено място], не е осъществил пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗдискр. и тормоз по см. на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. по признак "обществено положение". -оставя без уважение жалба с вх. № 44-00-4534/31.10.2014 г., подадена от К. П. Б.. Решението на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционния съд е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството пред КЗД е образувано по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗДискр, при спазване изискванията на чл. 54 - 64 ЗЗДискр. С разпореждане е образувана преписка по жалбата на Б., разпределена от председателя на КЗД на състав, който е определил между членовете си докладчик. На страните, включително жалбоподателя, е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателства. Изготвен е доклад-заключение от докладчика и преписката е представена на председателя на състава. Проведени са открити заседания, за които страните са призовавани редовно, а решението е прието при наличие на изискуемото от закона мнозинство. Противно на изложеното в касационната жалба, първоинстанционния съд се е произнесъл по доводите на касатора, свързани със смяната на членове на определения състав на КЗД, като настоящият състав споделя изложените от съда съображения, че смените са извършени по предвидения процесуален ред със заповеди на председателя на КЗД. Правилни са изводите на административния съд, че всички искания на жалбоподателя пред КЗД са били уважени като са изискани обяснения и доказателства от участниците в производството и от трети лица. Законосъобразно съда е приел, че с оглед данните по делото поведението на К. П. -секретар на областния съвет на [ЮЛ], изразяващо се в забрана да се допускат лица без делегатски карти на конференцията на областния съвет на [ЮЛ], проведена на 15.03.2013 г., и на Д. Б. -член на [ЮЛ], не може да се квалифицира като дискриминационно поведение спрямо жалбоподателя, тъй като не е резултат от различно третиране, основано на признак "обществено положение"- в случая членство в [ЮЛ], а на дейност извършена при прилагане на правилата и условията, приети с устава на посочената по-горе организация. В тази връзка се споделят подробните мотиви на първоинстанционния съд, че касатора не е бил сред определените на квотен принцип и избрани делегати за участие в конференцията, както и че Б. не е имал право да участва като делегат, избран от колективния член- клуб "[наименование]", поради което за същия не са били налице основания за участие в конференцията. При наведените твърдения в жалбата до КЗД от К. Б., оспорващия не е установил факти, чрез представяне на съответните доказателства, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. Не е установено, че принципът на равно третиране спрямо К. Б. е бил нарушен, включително и по отношение посоченото от жалбоподателя лице Русин Б., тъй като по делото е установено, че това лице е било избрано за делегат на конференцията. Съобразно така установените факти законосъобразен е и крайният извод на съда за отсъствие на материалноправните предпоставки за наличие на дискриминация и тормоз/ чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗдискр. / спрямо Б. от сочените от него лица по см. на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 и § 1 от ЗЗДискр., съобразно релевирания от жалбоподателя признак "обществено положение". Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Не се кредитират наведените от касатора доводи за допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Не е налице съществено процесуално нарушение при извършените от Административен съд Варна действия по отмяна на протоколно определение, с което е даден ход по същество на делото в ОСЗ на 30.03.2016 г. и провеждането на ново ОСЗ по делото, в което е оставено без уважение искане на Б. по реда на чл. 151 от ГПК за поправка на протокола, изготвен в ОСЗ на 30.03.2016 г. и са приобщени към делото доказателства. Съгласно сочената от касатора разпоредба на чл. 151, ал. 4 от ГПК съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря. Предвидената в чл. 151 ГПК процедура, приложима и в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 АПК, за поправка и допълване на протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия, като няма процесуална тази отделна процедура да се извърши в ОСЗ макар и в хода на съдебното дирене. Настоящият състав не констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на Административен съд Варна кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на адвокат С. -пълномощник на К. А. П. и Д. Б. Д. за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. второ от ЗА. Искането е направено своевременно с отговора на касационната жалба. Видно от адвокатско пълномощно, намиращо се в първоинстанционното дело адв. В. С. е оказал безплатна адвокатска помощ на К. П. и Д. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата (ЗА). В тези случаи и предвид изхода на делото съдът следва да осъди другата страна да заплати на адв. С. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лв. определен съгласно чл. 7, ал. 4 вр. § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че частната жалба на К. Б. против определение № 1767/04.07.2016 г. постановено в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от АПК, по адм. д. № 196/2016 г. по описа на Административен съд Варна, е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С определението, чиято отмяна се иска, съдът е оставил без уважение искането на К. Б. за изменение на решение № 1136/26.05.2016 г. по адм. д. № 196/2016 г., в частта за разноските, в която К. П. Б. е осъден да заплати съдебно деловодни разноски, както следва: на КЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.; на К. А. П. съдебно деловодни разноски в размер на 300 лв.; на Д. Б. Д. съдебно деловодни разноски в размер на 300 лв. В мотивите на обжалваното определение е изложено, че за процесуалното представителство на ответника с оглед изхода на спора се дължи възнаграждение в размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в решението по делото е определен в размер на 300 лв. съобразно предвидения минимум /чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. § 1 ДР на Наредбата/. Ответниците са ползвали адвокатска защита както в административното така и в съдебното производство на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА. По делото е налице пълномощно, в което изрично е посочено, че адв. В. С. оказва безплатна адвокатска помощ на К. П. и Д. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата (ЗА) пред всички инстанции. Не се кредитират доводите в частната жалба. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а съгласно ал. 2, в случаите на ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В този случай, предвид изхода на делото и при наличието на адвокатско пълномощно, в което изрично е вписано, че се оказва безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и след като е претендирано присъждане на адвокатското възнаграждение, съдът е постановил законосъобразно определение, като липсва в правна възможност да бъде задължаван адвокатът да доказва наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, а размерът на присъденото такова правилно е определен от съд по реда на чл. 38, ал. 2, изр. второ от ЗА. На следващо място, юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗД е присъдено в хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в приложимата редакция/ вр. чл. 144 от АПК и вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което твърденията на частния жалбоподател, касаещи "липса на доказателства за направени съдебни разноски" са неоснователни. Не се обсъждат от настоящия състав доводите за правоспособност на представителя на КЗД, тъй като тези доводи са изложени едва в частната жалба пред ВАС и не са били предмет на искането на Б. за изменение на процесното решение в частта за разноските, поради което по отношение на същите не е налице произнасяне на първоинстанционния съд в обжалваното определение. Предвид горното, определение № 1767/04.07.2016 г. на Адм. съд Варна следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение