Решение № 664 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2008 г.

Решение № 664 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 496 на 13.07.2007 г. по в. гр. дело № 1046/2006 г., с което е оставено в сила решение № 515 от 15.06.2006 г. по гр. дело № 5715/2004 г. по описа на П. районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от Б. С. П. с ЕГН ********** и В. Й. П. с ЕГН ********** и двамата от гр. П., ул. "П" бл. 6, вх. Г, ап. 66, срещу И. А. Д. с ЕГН ********** и В. Б. Д. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., кв. "Б" бл. 19, ап. 3 и "Д" ООД - гр. София със седалище и адрес на управление гр. С., кв. "Б" бл. 19, ап. 3, представлявано от горните двама ответници, за прогласяване унищожаемостта на договор за покупко-продажба на част от недвижим имот, представляваща 53/108 идеални части от 376/496 идеални части от урегулиран поземлен имот, целия с площ от 496 кв. м., находящ се в гр. П., кв. "С"-УПИ * в кв.601 по регулационния план на гр. П., при граници: от две страни - улица, УПИ-I за детски увеселителен и спортен парк и УПИ *за обслужващи дейности, за сумата от 923,00 лева, сключен между ищците от една страна и ответника И. А. Д. от друга и извършена с нотариален акт № 14, том II, дело № 191/31.03.2004 г. на Нотариуса при ПРС И. И., поради отправени заплахи от страна на купувача преди сключване на сделката възбудили основателен страх в ищеца Б. С. П. за прогласяване на унищожаемост на същата сделка поради обстоятелството, че договора е сключен при крайна нужда от страна на ищците при явно неизгодни условия - както и установяване по отношение на И. А. Д. и "Д" ООД-гр. София, че договорът за учредяване право на строеж, сключен на 02.03.2001 г., с нот.акт № 80, том I, н.дело № 63/2001 г. на Нотариуса при ПРС Р. М., е относително симулативен и прикрива действителната воля на страните, изразена в сключен на същата дата (02.03.2001 г.) договор с нотариална заверка на подписите в частта му за начина на плащане на правото на строеж и договорената цена. Недоволни от въззивното решение са касаторите Б. С. П. и В. Й. П., представлявани от адвокатите А. М. и М. Е. от АК - П., които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че е незаконосъобразно, необосновано и е постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, в нарушение на чл. 6 ЕКПЧОС, понеже се касае за относителна симулация на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Касаторът поддържа жалбата. Ответниците по касация И. А. Д. и В. Б. Д. не вземат становище по жалбата. Ответникът по касация "Д" О. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 30 и чл. 33 ЗЗД за прогласяване унищожаемост на договора, оформен в нотариален акт № 14, том II, рег. № 9* дело № 191/2004 г. на нотариус И. И., вписан под № 134 в регистъра на Н. камара с район на действие П. районен съд, с който са продали Б. С. П. и съпругата му В. Й. П. на И. А. Д. 53/108 ид.ч. от 376/496 ид.ч. от УПИ * в кв.601 в гр. П., целият с площ от 496 кв. м. Направен е извод, че договорът за учредяване право на строеж от 02.03.2001 г. съгласно нотариален акт № 80, том I, рег. № 1* дело № 63/2001 г. на нотариус Р. М. с район на действие същия съд, сключен между И. А. Д. и Б. С. П. и "Д" О. за построяване на газостанция, не е симулативен относно цената и срока на построяване. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени (такива и не се сочат) нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които окръжният съд е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Заключенията на изслушаните експертизи са приети при отчитане изискването на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.), а показанията на разпитаните свидетели са кредитирани с оглед предвиждането на чл. 136 ГПК (отм.). Взето е предвид, че липсват доказателства за осъществено заплашване по смисъла на чл. 30 ЗЗД както и данни посоченият договор за продажба от 31.03.2004 г. да е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия за прогласяване на неговата унищожаемост. Отчетено е, че договорът за учредяване право на строеж не е симулативен, отразява действителната воля на страните по него и е породил желаните правни последици, за да намери приложение чл. 17 ЗЗД. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение