Решение № 9496 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15332/2011 г.
ВАСV отделение02.07.2012 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4231/27.09.2011 г., постановено по адм. дело № 1164/2011 г. по описа на Административния съд София-град. ОСЪЖДА Румен Иванов Кралев, да заплати на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" при Министерския съвет сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9496 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15332/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Румен Иванов Кралев, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 4231/27.09.2011 г., постановено по адм. д. № 1164/2011 г. по описа на Административния съд София-град (АССГ), с което отхвърлена жалбата му срещу заповед № Чр-32-1-21/23.09.2009 г., издадена от председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" при Министерския съвет (ДА ДРВВЗ) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - председателят на ДА ДРВВЗ, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Кралев против заповед № Чр-32-1-21/23.09.2009 г., издадена от председателя на ДА ДРВВЗ за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови този резултат, АССГ след подробно и детайлно обсъждане на заповед № Чр-32-1-21/23.09.2009 г. е стигнал до извода, че наказващият орган е компетентен да издаде заповедта, спазил е установената форма на акта, както и действащите материалноправни разпоредби и административно-производствените правила. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и е разгледал оспорената заповед по същество. Прието е, че Кралев е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл - не е изпълнил служебните си задължения и не е спазил кръга на служебните си правомощия, което е довело до ангажиране на дисциплинарна му отговорност и до налагане на дисциплинарно наказание. Върховният административен съд - пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. С решение № 1811/7.02.2011 г. по адм. дело № 6011/2010 г. по описа на ВАС е върнато делото на АССГ за ново разглеждане, като съдът е указал да се разпредели доказателствената тежест съобразно разпоредбата на чл. 170 от АПК и да се изясни дали е спазена процедурата, предвидена в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Първоинстанционният съд е указал на председателя на ДА ДРВВЗ да представи доказателства по делото във връзка с процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. По делото има достатъчно данни, от които безспорно се установява, че е спазена процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и Кралев е депозирал в деловодството писмени обяснения. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че възраженията му не са били приети от дисциплинарно-наказващия орган, тъй като върху същите има поставени резолюции, от които е видно, че са били обсъдени при издаването на процесната заповед. От друга страна Кралев е бил поканен два пъти за изслушване от органа и се е явил на посочените дати и място, което се потвърждава и от свидетелските показания на Светлан Колев. В съдебно заседание на 27.06.2011 г. свидетелят Колев е дал обяснения за въпросите, по които наказаният е бил изслушан които напълно кореспондират с тези, зададени в поканата. От изложените по делото доказателства и свидетелски показания съдът правилно е прието, че е спазена процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В настоящия случай дисциплинарно-наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание е изслушал държавния служител, с което е изпълнил изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, изискващо кумулативно административният орган да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените доказателства. От свидетелските показания по несъмнен начин се установява, че преди налагане на дисциплинарното наказание държавният служител е бил изслушан от дисциплинарно-наказващия орган. От друга страна съдът правилно е констатирал, че Кралев е извършил нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл, тъй като не е изпълнил служебните си задължения. Той е нарушил чл. 5, ал. 5, изречение първо от Вътрешните правила за организиране и провеждане на инвентаризации (Вътрешни правила), съгласно което по време на провеждащата се в петролна база "Антон" инвентаризация е следвало да бъде прекратено отпускането и приемането на материални запаси, което Кралев не е изпълнил. Не е изпълнено и задължението му по т. V, предложение десето от длъжностната му характеристика, съгласно което жалбоподателят има задължение да изпълнява всички текущи, общи и специални задачи, произтичащи от законови разпоредби и вътрешноорганизационни документи и това по т. IV, съгласно която отговаря за изпълнението на задачите на петролната база по деблокирането на запаси. Съдът правилно е установил, че като чл. на инвентаризационната комисия Кралев е нарушил чл. 5, ал. 5 от Вътрешните правила, съгласно който, когато инвентаризацията продължи повече от един ден, складът със стоково-материални ценности следва да се запечата като се поставят подписите на комисията, което не е изпълнено. Инвентаризацията е била възложена със Заповед № ЗИ-40/24.10.2008 г. с период на извършване от 27.10. до 28.10.2008 г. и всякакви действия извън този период представляват превишаване кръга на правомощията, какъвто е настоящият случай. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Вътрешните правила не са били сведени до знанието му. В длъжностната характеристика, подписана от Кралев, в т. X Знания и опит, умения и компетентности е установено, че за ефективно изпълнение на задълженията си, заемащият длъжността "началник на сектор" (началник база) в петролна база "Антон" - ТД "ДР" - София, следва да знае законите и подзаконовите актове, свързани с компетентността на длъжността. Дори да се предположи, че жалбоподателят не е положил подпис под Вътрешните правила, същите уреждат организацията и провеждането на годишната инвентаризация на активите и пасивите в ДА ДРВВЗ в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти и Счетоводната политика на Агенцията. Предвид задължението му, произтичащо от заеманата длъжност, да е запознат с приложимата нормативна уредба, същият е следвало да е наясно, че такива вътрешни правила съществуват и да е запознат или да е поискал да бъде запознат с тях при положение, че следва да планира, организира и контролира собствената си работа, както и работата на подчинените си служители с цел постигане на поставените задачи. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че наказаният е осъществил с поведението си от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По делото е направено искане от процесуалния представител на председателя на ДА ДРВВЗ да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи, същото се явява основателно и съгласно чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските хонорари, издадена от Висшия адвокатски съвет, следва да бъде осъден Кралев да заплати на ДА ДРВВЗ сумата от 150,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС,
Цитирани разпоредби
1- чл. 89, ал. 2, т. 2