Решение № 4329 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 329/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие чрез процесуален представител против решение 19374/09.10.2024г., постановено по адм. дело 3711/2024г. на Административен съд София град, с което по жалба на Сдружение Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци в република България е отменен негов АУПДВ 01-6200/2#1 от 11.02.2022г., с който на сдружението са установени вземания в размер на 4 322 499.03лв. Навеждат се твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че производството по делото е било отменено от предходен състав на ВАС, като са дадени задължителни указания за произнасяне на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките за прилагане на давността уредена в Регламент 2988/95г. Касаторът твърди, че следва в конкретния случай да се приложи чл. 3, § 3 от Регламента даващ възможност на страните-членки да прилагат по-дълъг давностен срок от този посочен в чл. 3, § 1 от Регламента, а именно давностния срок уреден в чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Сочи се, че последното плащане по програмата е от 27.04.2015г., а на 05.06.2015г. е прекратена последната операция по договора и поради това от 01.01.2016г. е най-ранния момент, от който може да започне да тече погасителната давност за публично вземане, като тя ще изтече към 01.01.2026г., т.е. не е изтекла към настоящия момент. Набляга се и на факта, че давността е прекъсната, тъй като са налице доказателства за разследване относно допусната от бенефициера нередност от компетентни органи. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за постановяване на друго с което да се отхвърли жалбата на сдружението срещу издадения АУПДВ. Претендират се разноски за четири съдебни производства. Ответникът Сдружение Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци в Република България чрез процесуален представител оспорва жалбата, като в писмен отговор с подробно развити доводи моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6200/2#1 от 11.02.2022г., на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на Сдружение Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци в Република България е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по промоционална програма Освободете вкуса по сключен договор за финансово подпомагане 3/08.11.2011г., в размер на 4 322 499.03лв., на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 вр. чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 5, ал. 2, т. 5 от ЗФУКПС, чл. 10, § 2, бук. б и бук. в от Договор за финансово подпомагане 3/08.11.2011г., чл. 54, § 1 и чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013г., чл. 63, § 2 от Регламент /ЕС/ 2018/1046, чл. 6 от Регламент /ЕО/ 3/2008, чл. 8, § 3 от Регламент /ЕО/ 501/2008. Производството пред настоящата касационна инстанция е второ такова, като с решение 4860/17.07.2023г., постановено по адм. дело 2399/2022г., АССГ е отменил оспорения по-горе АУПДВ. С решение 4424/10.04.2024г., постановено по адм. дело 9469/2023г., ВАС е отменил решението на АССГ е и върнал делото за ново разглеждане с дадени задължителни указания по прилагане на закона. ВАС е дал указания на първоинстанционния съд при новото разглеждане на спора да установи кога е приключила изрично процесната промоционална многогодишна програма, от кога тече давностния срок за погасяване на процесното публично вземане, прекъсвано ли е теченето на този срок, съответно изтекъл ли е 5-годишния давностен срок към момента на образуване на производството по издаване на АУПДВ. За да отмени процесния АУПДВ при новото разглеждане на спора съдът е установил, че на 08.11.2011г. между ДФЗ и Сдружение Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци в Република България е сключен договор за финансово подпомагане 3 с предмет Освободете вкуса Промоционална програма за преработени плодове и зеленчуци. С писмо вх. 02-0600/19#9 от 14.12.2016г. от Дирекция J2 Одит на разходите за пазарни мерки на Европейската служба за борба с измамите, ДФЗ е информиран, че се извършва проверка на прилагането на промоционалните мерки в България, поради несъответствие с установените правила на ЕС. ОЛАФ е информирал както ЕК, така и ДФЗ че разполага с информация и документи, водещи до изводи за установени действия между Белгийското дружество избрано за изпълнителна организация по промоционалната програма Освободете вкуса и избраните от него поддоставчици, с цел извършване на фиктивни доставки и необосновано завишаване на цените на извършените дейности по одобрени от ЕК промоционални програми, водещи до заобикаляне на установените правила на ЕС, като и до нарушаване на финансовите интереси на Общността. С Решение за изпълнение /ЕС/ 2021/261 на Комисията от 17 февруари 2021 година от финансирането на Съюза се изключват разходи на Р. България по мерките за насърчаване по Регламент /ЕО/ 3/2008, 501/2008, 1144/2014 и 2015/1829. С писмо изх. 01-6200/2 от 19.01.2022г. ДФЗ е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, връчено на 20.01.2022г., като в срок е депозирано възражение. На 11.02.2022г. е издаден и оспорения АУПДВ. За да отмени процесния АУПДВ АССГ с оглед дадените задължителни указания от ВАС в решение 4424/10.04.2024г., по адм. дело 9469/2023г. е обсъдил нормите на чл. 3, § 1, § 2 и § 3 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и е приел, че по отношение процесния ангажимент този давностен срок е изтекъл. Първоинстанционния съд е посочил, че следва в конкретния случай да се приложи чл. 3, § 3 от Регламента сочещ, че държавите-членки могат да установят срок, който е по-дълъг от този, предвиден в § 1 и § 2, като това е нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, предвиждаща, че публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. С оглед нормата на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламента и установения край на програмата 05.06.2015г., началото на 5-годишния давностен срок е 01.01.2016г. и изтича на 31.12.2020г. Към датата на издаване на процесния АУПДВ 11.02.2022г. този 5-годишен срок е изтекъл. Съдът е приел, че давността не е спирала, дори в хипотезата на чл. 172, ал. 1, т. 6 от ДОПК, доколкото установяването на публичното държавно вземане не е било поставено в зависимост от изхода на образуваното досъдебно производство по сл. дело 13/2017г., пр. пр. 129/2017г. По изложените съображения АССГ е достигнал до извод, че след като е погасено по давност установеното вземане, административният акт следва да бъде отменен. Решението е правилно. При повторното разглеждане на спора АССГ е следвало да извърши анализ и тълкуване на правилата относно погасителната давност, предвидени в чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности т.е. АССГ е в производство по реда на чл. 226 от АПК и при издаване на своя акт изцяло се е съобразил с дадените задължителни указания на ВАС. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП при издаване на актове по ал. 6 и 7 от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания /какъвто е настоящия случай/ се прилагат сроковете за давност съгласно Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Нормата на чл. 3, § 1 от Регламента приема, че срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. На основание чл. 3, § 3 от Регламента, държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2 съответно. Във връзка с горното правилно АССГ е посочил, че приложима е националната норма на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, гласяща, че публичните вземания (каквото е процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК) се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В ал. 2 от с.з. е залегнало правилото, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. В контекста на горните правни постановки обосновано е прието от АССГ, че случаят попада в приложното поле на чл. 3, § 1, ал. 2, от Регламента, доколкото нередността е продължаваща, поради което се търси и датата на "нейното прекратяване", за да се определи началото на давностния срок, а отделно правилно е съобразено и че се касае до "многогодишна програма", поради което и се търси датата на прекратяването й, доколкото е в сила и правилото за удължаване чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент 2988/95. Правилно при това положение е прието, че "нередността" е прекратена с последната операция по договора изпълнението е прието с нарочен доклад и са върнати банковите гаранции на 05.06.2015г., а не на датата на полученото последно плащане от 27.04.2015г. Началото на 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, започва да тече от 01.01.2016г. и е изтекъл на 01.01.2021г. т.е. към датата както на издаване на акта 11.02.2022г., така и към датата на откриване на производството за издаване на процесния акт 19.01.2022г., предвидения 5-годишен давностен срок е изтекъл. Правилно е прието от състава на АССГ и че нищо по делото не установява основание да се приеме, че давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е бил прекъсван и/или спиран преди неговото изтичане. Съобразно ал. 3 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 "срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, а оттам и давностният срок започва да тече отначало след всяко такова действие. ". Както правилно е посочил АССГ ОЛАФ не се явява компетентен орган по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, тъй като такива могат да бъдат само националните органи, а или липсват доказателства, че установяването на публичното държавно вземане с издаване на оспорения АУПДВ е поставено в зависимост от изхода на образувано досъдебно производство по сл. дело 13/2017г., тъй като последното се води срещу неизвестен извършител, а и не са представени доказателства, че са предприети действия от специализираната прокуратура за уведомяване на сдружението по смисъла на посочения по-горе текст от Регламента. Следователно, публичните задължения са погасени с изтичане на давностния срок, а оспореният акт се явява издаден без основание и като такъв е незаконосъобразен само на това основание. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорения акт АССГ е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното сдружение разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 25 200лв., по представения списък по чл. 80 от ГПК /л.31/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,