Решение № 401 от 4.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 407/2009 г.

Решение № 401 от 4.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 407/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Б. Б. чрез защитника му адв. Д, срещу решение № 159 от 21 май 2009 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1048/2008 г., с което е потвърдена изцяло присъда № 3 от 17 април 2008 г. на Софийския градски съд, НО, 14 състав, постановена по нохд № 2958/2007 г. по слиса на този съд. Касационната жалба съдържа позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Основното, отправено до съда искане, е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, а алтернативното - за намаляване на наложените на подсъдимия наказания и на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Н участва лично и със защитника си адв. Д, който поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и отправени до съда искания. Идентично е и изразеното в лична защита от страна на подсъдимия. Частните обвинители също участват лично, в изключение на И. П. Всички се представляват от повереника си адв. Й, който изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура също е на становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт, при подробно изложени съображения за това. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, с която подсъдимият Н. Б. Б. е признат за виновен в това, че на 28.10.2006 г., в гр. С., на ул. "... шосе", з управлявал МПС - л. а. "Ауди" 80, С 6740 ХР, в нарушение на чл. 15, ал. 1 и на чл. 20, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта нг пешеходеца М. И. П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдени са направените по делото разноски в полза на държавата и на частните обвинители, като са възложени в тежест на подсъдимия. Жалбата е частично основателна. Направените в халбата възражения срещу дейността на съда по анализ и оценка на доказателствата по делото и формираните изводи по фактите, касаят констатациите му относно механизма на инкриминираното ПТП - поведението на пътя на подсъдимия на пострадалия пешеходец, мястото на удара, дължината на спирачните следи, наличието на движещ се в насрещното платно микробус и пр. - все обстоятелства, залегнали в основата на многобройните автотехнически и съдебно-медицински експертизи, както и на комплексната експертиза и послужили за формиране на научните им изводи. Жалбата съдържа собствената, на защитата, интерпретация на доказателствата по делото и твърдението за ненадлежна доказателствена основа на фактическите изводи на съда. В тази връзка е и основното искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Необходимо е да се отбележи, че идентични възражения са направени и пред въззивния съд и те са получили отговор във въззивното решение, видно от съдържанието на същото (л. 5 - 6 от решението). Доводите в касационната жалба за превратност в оценката на част от доказателствената съвкупност, не намират опора в данните по делото. Тези доводи дават основно заключенията на допълнителните медико-автотехнически експертизи (MATE) - експерти К. и В. и тяхното възприемане от въззивния съд и поставянето им в основата на въззивния съдебен акт, както и показанията на свид. Луканов - очевидец на ПТП и тяхното кредитиране за достоверност. За да кредитира за достоверност показанията на езид. Луканов, съдът е оценил същите по действителното им съдържание и съобразно цялата доказателствена съвкупност. Посоката на преминаване на пострадалия през пътното платно (отляво надясно пред автомобила на подсъдимия, в посоката на неговото движение) и начинът му на преминаване (на необозначено място, ходом, със забавяне на разпределната линия и леко завъртане), са установени не само от показанията на този свидетел, но се потвърждават и от изследването и заключението на комплексната ATE на базата на обективните находки от местопроизшествието, повредите по автомобила и характеристиките на уврежданията на пострадалия. Изводите в експертните заключения по поставените им въпроси са категорични, последователни и безпротиворечиви относно скоростта на движение на автомобила (43 км/ч.), мястото на настъпване на удара (на разделителната линия), движението на пострадалия (ходом, но не тичайки), мястото на инициалния удар в тялото на същия и т. н. Тези експертни изводи са направени на базата на събраните го делото преки доказателствени факти (обективни находки, свидетелски показания), поради което съдът не е имал основания да не ги възприеме като пълнк, ясни и правилни. Експертното изследване за евентуално протичане на пътни инцидент при твърдяното от подсъдимия наличие на насрещно движещ се микробус, е дало основание за направените от съда изводи за несъстоятелност на това твърдение, изключвайки със способите на науката възможността пострадалият да е достигнал до конфликтната точка, пресичайки пътното платно зад насрещно движещ се микробус, дори и да се е движел тичешком (което не се установява по делото). Като е кредитирал и приел посочените доказателства и експертни заключения и е отказал да кредитира изцяло обясненията на подсъдимия в частта им относно поведението на пътя на пострадалия, наличието на друго ППС и механизма на настъпване на произшествието, съдът не е направил това произволно, а на базата на цялостен анализ и оценка на доказателствата по делото, при изложени съображения за това. Поради това, не намират опора в данните по делото оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което да е довело до неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК. Съответствието между фактите и тяхната правна оценка обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт. Основният спорен по делото въпрос - за наличие на допуснато нарушение на правилата за движение от подсъдимия и за негова пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, правилно е решен от съда. Съобразно данните по делото, съдът е приел, че пострадалият е преминавал през пътното платно на неустановено за това място, с което очевидно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Същественото в случая е, че подсъдимият не е изпълнил задължението си като водач на МПС да съобрази скоростта си на движение (макар и разрешена): конкретната пътна ситуация (усилващ се трафик, наличие на пешеходци от двете страни на платното, спирки на градския транспорт в близост) и да се движи възможно най-вдясно в лентата си, в какъвто случай е щял да премине на безопасно разстояние от пострадалия, намиращ се около разделителната линия на пътното платно, видно от експертните заключения по делото. Така че, при изложените съображения по надлежността на доказателствената основа и правилното приложение на закона, не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно направеното оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия Б наказания, е основателно. За да определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при средния размер, предвиден в закона за това престъпление, съдът първоинстанционният с когото изцяло се е съгласил и въззивният) е изложил единствено съображения във връзка с предходни нарушения от страна на подсъдимия на правилата за движение, за които е санкциониран по административен ред Във връзка с това съдът е ценил степента на обществена опасност на подсъдимия и я е определил като висока. От съдържанието на приложената на л. 50 от първоинстанционното съдебно дело справка се установява, че подсъдимият Б е санкциониран през 2001 г. и през 2004 г. за извършено нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 4 от ЗДП (отм.) - "преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.", за което е наказан с глоби в размер на 15 лева и на 30 лева. По отношение и на двете наказания са изтекли сроковете по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН. Независимо от това, предходните неправомерни прояви на подсъдимия като водач на МПС, несъмнено сочат на склонност от негова страна към инцидентно игнориране на правилата за движение, но не биха могли да обосноват определяне на наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, защо го други отегчаващи отговорността му по делото не са установени и не са отразени в мотивите на съда. При тези данни, настоящата инстанция намира че наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено на една година и четири месеца, а определеният му изпитателен срок - на четири години. Така, наказанието би удовлетворило критериите по чл. 54 от НК и би изпълнило целите на наказанието по чл. 36 от НК. Подсъдимият не е осъждан, с има добри характеристични данни, трудово е ангажиран, нарушенията на правилата за движение не са от категорията на тежките нарушения. Предвид данните за поведението му като водач на пътя, наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС следва да бъде оставено непроменено. В този смисъл следва да бъде изменен атакуваният съдебен акт. Поражда недоумение искането в жалбата за намаляване на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, защото по делото не са предявявани и приемани за съвместно разглеждане граждански искове от страна на наследниците на пострадалия П., които са конституирани единствено в качеството си на частни обвинители. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение