Решение № 2304 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7580/2019 г.

Решение № 2304 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7580/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на В. Чавдарски от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Бостанджиева, против решение № 2320 от 03.04.2019 г., постановено по адм. д. № 3774/2018 г. по описа на Административен съд София – град, 35 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РА – 30 – 27 от 29.01.2018 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община (ДОСК при СО), с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Преустройство на паркомясто № 18 в помещение - гараж", находящ се в имот с идентификатор 68134.1932.1433 по КККР на район "Витоша", за който е отреден УПИ ІІ - 1433, кв. 37 по плана на гр. София, м. "Манастирски ливади - запад", с административен адрес ул. "Борис Димовски" № 10, вх. А, гр. София. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че извършеното преустройство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като посочва, че извършеното не е нито строеж, нито основен ремонт, нито реконструкция, тъй като извършеното изграждане на щендерна и преградна стена и монтирането на ролетна врата не засягат конструкцията на сградата, включително с оглед на материалите, от които е изпълнено не съставлява конструктивен елемент. Посочва и че не е налице преустройство, тъй като не е променено предназначението на обекта. Твърди, че извършеното попада в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за което не се изисква разрешение за строеж. Твърди и неправилност на извода на съда, че жалбоподателят може да е адресат на оспорената заповед, тъй като е закупил обекта в преустроения му вид. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Директора на ДОСК при СО. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Директорът на ДОСК при СО чрез процесуалния си представител и с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, като срокът е изтичал на 06.05.2019 г., който ден е бил празничен и съответно срокът за оспорване е изтекъл на 07.05.2019 г., в който ден е подадена касационната жалба, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Поради това касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискващата се от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че е ирелевантно за спора дали спорният строеж е извършен от жалбоподателя или той го е закупил в този вид, тъй като адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да бъде както извършителя му, така и неговият собственик, като в случая жалбоподателят във връзка с представените доказателства се явява собственик на строежа. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е достигнал до извода, че извършеното преустройство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не попада в обхвата на чл. 151 от ЗУТ. Приел е, че е налице извършено преустройство на паркомясто в гаража с изграждане на преградни стени от гипсокартон и монтиране на обособеното помещение на ролетна врата. Приел е, че обособяването на самостоятелно помещение в рамките на общите части, макар и със стени от гипсокартон представлява строеж. Приел е, че това е така, тъй като в нотариалния акт обекта е описан като паркомясто в общ гараж с площ от 19, 71 кв. м., а обособеното отделно помещение с преустройството – гараж е с площ 23 кв. м., с което са завзети общи части от подземния гараж. Приел е и че извършеното не съответства на проектите на сградата, като извършеното представлява съществено отклонение от тях. Приел е, че за извършеното преустройство не са налице строителни книжа, поради и което безспорно е установен незаконен строеж, подлежащ на премахване. Приел е, че строежът не може да се приеме за тълпим, поради изграждането му след изтичане на сроковете, предвидени в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, също е законосъобразен. Предмет на заповедта за премахване са "Преустройство на паркомясто № 18 в помещение – гараж" чрез незаконно изграждане на преградна стена от гипсокартон към паркомясто № 17" в резултат на което е обособен самостоятелен обект чрез монтирана ролетна врата. Изграденото не съответства на одобрения проект за сградата от 2006 г. А с изграждането на стените и поставянето на врата подземно паркомясто № 18 фактически се преустроява в гараж, т. е. обособява се като самостоятелен обект. При постановяване на оспореното решение правилно АССГ е приел, че описания в заповедта обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и без одобрен проект, тъй като одобреният през 2006 г. инвестиционен проект за сградата не предвижда преградни стени между подземните паркоместа. С оглед характеристиките на строежа правилно е преценено, че нареденият за премахване обект не изпълнява изискванията на нито една от хипотезите, регламентирани в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ и в частност тази по т. 1, а именно не представлява текущ ремонт, поради което не попада сред изключенията, предвидени в текста, за които разрешение за строеж не се изисква. § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ дават легалното определение на "Текущ ремонт" на строеж, а именно "подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях". Видно от цитираната разпоредба текущият ремонт цели поддържането на сградите и постройките в изправност, от която категория извършеното не е. Разпоредбата предвижда, че текущ ремонт е и вътрешно преустройство, отговарящо на посочените в б. "а", "б" и "в" отрицателни условия, които в настоящия случай не са изпълнение. Това е така, тъй като най – напред не е извършено вътрешно преустройство, т. е. такова в рамките на обект на жалбоподателя. Това е така, тъй като преустройството засяга подземния гараж и обособяването в него от паркомясто на отделен обект – гараж, не представлява вътрешно преустройство. Не са изпълнени и част от отрицателните условия, тъй като е налице променено предназначение на част от обекта паркомясто в гараж, както и са отнети части от общото помещение на подземния гараж и са усвоени в рамките на обособения гараж. Във връзка с изложеното правилен е извода на АССГ, че е налице строеж, който като извършен без одобрени строителни книжа се явява незаконен и подлежи на премахване. (В този смисъл решение № 16812 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 2217/2019 г. на ВАС; решение № 15829 от 20.11.2019 г. по адм. д. № 2682/2019 г. на ВАС; решение № 8287 от 04.06.2019 г. по адм. д. № 9867/2018 г. на ВАС). Правилен е извода на съда и че с оглед времето на извършване на строежа следва да се приеме, че предпоставките за търпимост, регламентирани в разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, също не са изпълнени. Възраженията на жалбоподателя, че не следва да е адресат на заповедта, тъй като не е извършител на строежа, правилно са приети от АССГ за неоснователни. Като собственик на незаконно изграденото, жалбоподателят отговаря и за неговото премахване. Този извод се основава на разпоредбата на § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, както и на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, според който принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. В тази връзка направеното искане от ответника по касационната жалба е основателно, тъй като е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на второ отделение,