Решение № 15736 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2014 г.

Решение № 15736 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Борислава Михайлова Котупова чрез процесуалните й представители адв. Георги Митов и адв. Гергана Каравелова срещу решение № 216/21.01.2014 г., постановено по адм. дело № 1725/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 161206100/5.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 499/20.05.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5 334.13 лв. и лихви - 2 088.35 лв.; за 2009 г. в размер на 2 934.25 лв. и лихви - 844.45 лв.; за 2010 г. в размер на 3 283.51 лв. и лихви - 623.82 лв.; вноски за ДОО за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 9 357.90 лв. и лихви 5 775.65 лв.; вноски за ДЗПО за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 3 450.13 лв. и лихви - 2 025.36 лв.; вноски за ЗО за 2008 г. - 2010 г. в размер на 4 839.22 лв. и лихви - 1 448.38 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба доводи се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и връщане след отмяната на решението на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно- отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба- директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Григорова, в депозираното писмено становище, е изложил мотивирани доводи за нейната неоснователност. Отправя се искане обжалваното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Борислава Михайлова Котупова против РА № 161206100/5.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 499/20.05.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5 334.13 лв. и лихви - 2 088.35 лв.; за 2009 г. в размер на 2 934.25 лв. и лихви - 844.45 лв.; за 2010 г. в размер на 3 283.51 лв. и лихви - 623.82 лв.; вноски за ДОО за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 9 357.90 лв. и лихви 5 775.65 лв.; вноски за ДЗПО за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 3 450.13 лв. и лихви - 2 025.36 лв.; вноски за ЗО за 2008 г. - 2010 г. в размер на 4 839.22 лв. и лихви - 1 448.38 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Приел е още, че в съдебната фаза на спора не са ангажирани конкретни доказателства за невярност на изложените в РА фактически констатации по отношение на допълнително определените от органите по приходите задължения по ЗДДФЛ за 2008- 2010 г. и ЗОВ. Съдът е посочил, че не са ангажирани никакви доказателства откъде Котупова разполага със сума в размер на 55 000 лв., която впоследствие да даде в заем на Митко Грозданов и че тази сума е реално върната през годините. За недоказан е приет и фактът на предаване на парични средства от бившия съпруг на жалбоподателката в размер на 36 000 лв., като на представените писмени декларации относими към този спорен факт е отречена доказателствена стойност, предвид характера им на частни документи. По отношение на твърденията за получени суми от продажбата на бижута на висока стойност, съдът е счел, че жалбоподателката не е доказала наличието и притежанието на въпросните бижута и в последствие- тяхната продажба. По отношение на договорите за заем и разписките, съдът е изложил съображения, че като частни писмени документи не се ползват с материална доказателствена сила и е посочил, че са съставени за установяване на защитната теза на жалбоподателката. Свидетелските показания са разгледани като напълно опосредени от разкази на самата Котупова, а не основани на лични възприятия, поради което и не им е дадена вяра. Аргумент да не бъдат кредитирани гласните доказателства е и обстоятелството, че същите изхождат от близки роднини на Котупова. В мотивите си съдът е посочил още, че във втория вариант на ССчЕ е направено преизчисляване на паричния поток основано единствено на приетото от вещото лице твърдение на жалбоподателката и на свидетелските показания, базирани на хипотетични данни, а не на събрани по делото доказателства. От друга страна, заключението на ССчЕ потвърждавало в цялост констатациите на органите по приходите. Относно констатациите по ЗОВ, решаващият съд е споделил изцяло констатациите и изводите в РА и е потвърдил установените с него задължения. В обобщение, съдът е счел, че правилно ревизията е проведена по особения ред, предвид наличието на основанията на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, издаденият РА е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждане на спора пред Административен съд - Пловдив са допуснати процесуални нарушения, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ревизията е била проведена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради констатирано от приходните органи несъответствие между доходите и имущественото и финансово състояние на ревизирания субект. Съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК ревизиращият орган е дължен да извърши анализ на относимите към процесния случай обсотятелства, за да се изследва в пълнота, макар и по аналог, имущественото и финансовото състояние на ревизирания. Съдът като съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК е бил длъжен да обсъди всички факти и обстоятелства по делото, ведно с възраженията, които са направени от страните пред него и доказателства, събрани както в хода на ревизионното производство, така и пред съда. В обжалваното решение изобщо не са посочени констатациите в РА, въз основа на които е направен- споделеният и от съда- извод за недостиг на парични средства през всяка от проверяваните години. При обсъждането на събраните в хода на съдебното производство доказателства са изложени мотиви само по някои от противопоставените от Котупова доказателства. В ревизионния акт са съставени парични потоци на приходите и разходите на касаторката за ревизираните периоди от 2008 г. до 2010 г. В тях има установен от приходните органи недостиг на парични средства помесечно. Съдът е следвало да извърши проверка на така съставения паричен поток за всяка една от ревизираните години, но това не е сторено. По същество липсва обсъждане на заключенията на двете съдебно-счетоводни експертизи, което е обусловило и необосноваността на изводите на съда. Същностната разлика между основното и допълнителното заключение е в методиката е в методиката, по която вещото лице работи при определяне на съотношението между приходите и разходите на Котупова през проверяваните години. Всяко от заключенията (основно и допълнително) е дадено в два варианта. В първия вариант и на двете заключения паричният поток се изработва на базата на констатациите по релевантните факти, направени в РА, а във втория вариант- паричният поток се изработва на базата на твърденията на Котупова и ангажираните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства във връзка с тях. В заключението на ССчЕ с дата 27.12.2013 г. по искане на жалбоподателката са направени допълнителни изчисления за размера на евентуално дължими данъци и осигуровки при констатиран недостиг на парични средства, формиран на годишна основа. Поради факта, че при определянето на съотношението на приходите и разходите на годишна основа и при кредитиране възраженията на ревизираното лице и относимите към тях доказателства, не се констатира недостиг, такива изчисления са направени само в първия вариант на изготвената втора ССчЕ. В този контекст следва да се посочи, че изводът на съда, че единствената разлика между заключението от 4.11.2013 г. и това от 27.12.2013 г. била във втория вариант на втората експертиза, където се отчитали твърденията на Котупова относно липсата на плащания по някои изчерпателно изброени сделки и получаването на безвъзмездна финансова помощ от нейната майка е необоснован- несъответен на съдържанието на приетите заключения. Въз основа на второто заключение на ССчЕ съдът е следвало да се произнесе налице ли е или не недостиг на парични средства на годишна база, а не помесечно на паричния поток на лицето, което да е основание за определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В обжалваното решение е посочено само, че не се кредитира втория вариант от допълнителното заключение по съображения, че то е основано единствено на хипотетични данни, за които според първостепенния съд не са събрани достатъчно годни доказателства. Не са обсъдени посочените по-горе съществени разлики относно размера на констатирания недостиг и размера на сумите за довнасяне съгласно първия вариант на заключението от 4.11.2013 г. и първия вариант на заключението от 27.12.13 г. и не са изложени мотиви на кое от експертните мнения следва да бъде дадена вяра и съображенията за това. В мотивите на съдебното решение не е извършена обстоятелствена и всестранна проверка на събраните доказателства (писмени доказателства и съдебно- счетоводни експертизи) за доходите и разходите, относими към определяне на данъчната основа за облагане с преки годишни данъци на Борислава Котупова, респ. не е извършена и проверка и на установените задължения за задължителни осигурителни вноски. По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, които са обсъдени от съда едностранно, обобщено и схематично. Липсата на конкретизация при обсъждане на доказателствата, при наличие на твърдения за множество релевантни за спора факти и обстоятелства - договори за дарение, заеми, и други основания за предоставяне на средства значителен брой лица на жалбоподателката- касатор в настоящото производство, всяко от които със собствена специфика, предполага, че излагането на обобщени и неконкретни изводи е равнозначно на липса на мотиви. Не са формирани фактически и правни основания, не са изложени доводи по наведените от жалбоподателя множество и различни възражения във връзка с обосноваността и законосъобразността на акта по съществото му. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови друго решение по съществото на спора при спазване указанията, дадени в настоящето решение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,