Решение № 1810 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2010 г.

Решение № 1810 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Борислав Димитров, Вяра Попова, Димитър Видинлиев, Катя Кънчева, Цветанка Василева, Емилия Иванова и Асен Стомоняков чрез процесуалния им представител адвокат Господинова против решение № 977/11.05.2010 г. по адм. д. № 432/08 г. на Административен съд - Варна, с което частично е оставено без уважение и частично без разглеждане искането им за тълкуване на основание чл. 251 от ГПК влязло в сила решение № 1024/14.07.2008 г. по адм. д. № 432/08 г. на същия съд, оставено в сила с решение № 9760/16.07.2009 г. по адм. д. № 13662/08 г. на тричленен състав на трето отделение на ВАС, с молба да се отмени като неправилно и съдът да се произнесе по същество по направеното в първата инстанция искане. Касаторите, редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание, но в изпратени от техния процесуален представител "писмени бележки" заявяват, че поддържат жалбата на изложените в нея касационни основания. Ответникът-Кмета на Община Варна, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в изпратен от неговия процесуален представител "писмен отговор" и "становище по същество" изразява воля за оставяне на обжалваното решение в сила като обосновано и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение на основанията, посочени в жалбата и като прецени правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е частично основателна. За да се произнесе с процесното решение, чието тълкуване се иска, Административен съд - Варна е бил сезиран от жалбоподателите с жалба против неоснователните бездействия на Кмета на Община Варна да деактува на основание чл. 64, ал. 1 от ЗОбС и да им предаде владението на един недвижим имот, тяхна собственост, находящ се в гр. Варна, за който са представили доказателства-съдебно решение, че е отпаднало основанието за актуването му като общинска собственост. Съдът, като е разгледал делото по същество, е стигнал до извода, че искането е основателно и на основание чл. 257, ал. 2 от АПК е осъдил кмета на общината да предприеме и извърши действия по отписването от актовите книги за общинска собственост и предаването на процесния недвижим имот в едномесечен срок, считано от датата на връщане на делото като преписка на община Варна. Това решение е било обжалвано и е било потвърдено изцяло от по-горната инстанция. С молба вх. № 1757/26.01.2010 г. молителите са поискали от съда, на основание чл. 251 от ГПК да даде тълкуване на решението, относно: коя следва да се счита датата на връщане на делото като преписка - датата на изпращане от Административен съд - Варна или датата на получаване на преписката в Община Варна, както и относно: даденият срок за изпълнение на решението представлява ли срок за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 277, ал. 1 от АПК. С обжалваното в настоящото касационно производство решение, което във втората си част има характер на определение, съдът е оставил без уважение искането в първата част, като е приел, че то е неоснователно, тъй като волята на съда е изразена ясно и недвусмислено и не се нуждае от тълкуване, и е оставил без разглеждане искането във втората му част като е приел, че то е недопустимо, тъй като излиза извън предмета на делото. Основателно е твърдението на касаторите, че обжалваното решение е незаконосъобразно в частта, в която е оставена без уважение молбата им за тълкуване на процесното решение относно това, коя следва да се счита датата на връщане на делото като преписка - датата на изпращане от Административен съд - Варна или датата на получаване на преписката в Община Варна. Когато регламентира изчисляването на сроковете в процеса, независимо дали той е исков, административен или изпълнителен, законодателят обикновено винаги го свързва с настъпването на два факта - с факта на получаването на молбата, жалбата, съобщението, призовката, преписката или друг писмен акт от адресата, или с факта на тяхното изпращане от подателя, и поради това почти винаги си служи с тези термини, а не с термина връщане - така например чл. 263, ал. 1 от ГПК "... след като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата ...", чл. 276, ал. 1 от ГПК "... след като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор...", чл. 25 от АПК "... датата на започване на производството е датата на постъпването на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено...", чл. 97, ал. 1 от АПК "... в двуседмичен срок от получаване на преписката ... се произнася с мотивирано решение ...", чл. 163, ал. 2 от АПК "... в 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор ..." и много други. Това е нормално и логично, тъй като неспазването на сроковете обикновено е свързано с настъпването на неблагоприятни последици, особено при преклузивните срокове, и за да има гаранция, че на страната /гражданин или административен орган/ е бил осигурен срок в пълния му обем, то той следва да се изчислява от момента, когато тя реално е узнала за действието, което е задължена да извърши, а не от момента, когато друго лице е изпратила до нея писмено уведомление за това, тъй като то винаги "пътува" по пощенски или други куриери поне няколко дни. От това следва извода, че като е употребил в диспозитива израза "... считано от датата на връщане на делото ...", съдът е постановил едно решение, което е неясно и от него, в този му вид не може да се изведе недвусмислено волята му - дали срока, който е определил, тече от датата, на която делото е изпратено от съда или датата, на която е получено при административния орган. Тъй като се касае за срок, в който административният орган е бил задължен да изпълни едно определено действие, и от неизпълнението му за него биха последвали неблагоприятни законови последици, то този срок следва да му се предостави в пълен обем, което означава, че той следва да започне да тече от датата на получаване на административната преписка при него, а не от датата на изпращането на делото от съда. Следователно, решението на административния съд следва да се отмени в тази му част и да се постанови ново, с което да се приеме, че едномесечният срок за изпълнение на действията, за които е бил осъден кмета на община Варна, тече от датата на получаване на преписката при него, а не от датата на изпращане на делото от съда. Неоснователно е твърдението на касаторите, че обжалването решение, имащо характер на определение, е незаконосъобразно в частта, с която съдът е оставил без разглеждане искането им за тълкуване в частта, относно: даденият срок за изпълнението му представлява ли срок за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 277, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, съдът е бил сезиран с искане да осъди Кмета на община Варна да изпълни определени фактически действия, и като е разгледал това искане, е постановил решение, с което е уважил изцяло искането така, както го задължава чл. 257, ал. 2 от АПК. Това производство е исково, а не изпълнително по дял пети от АПК, и в него съдът се е произнесъл ясно, точно и в цялост по отправената молба за защита на правата и интересите на ищците. Съдът правилно е преценил, че той не е компетентен да дава тълкуване по въпроси, които излизат извън компетентността му, тъй като той е съдебен орган, а не орган по изпълнението по чл. 271 от АПК или юридически консултант и отговорът би представлявал правна консултация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,