Решение № 133 от 17.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2897/2018 г.

Решение № 133 от 17.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2897/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпили са три броя молби от страните по делото "Сити Бетон" ЕООД и "Кемпес НБ "ЕООД. С молба вх. № 1514/14.02.2020 г. по вх. рег. на ВКС "Кемпес НБ " ЕООД претендира изменение на решение № 98/28.01.2020 г. по настоящото дело, в частта за дължимите на страната разноски за производството пред Апелативен съд - Пловдив, с оглед променения в касационната инстанция правен резултат. Насрещната страна - "Сити Бетон" ЕООД депозира становище за основателност на молбата, но противопоставя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С молба вх. № 2022/28.02.2020 г. по вх. рег. на ВКС "Сити Бетон" ЕООД прави искане за допълване, по реда на чл. 250 ГПК, на решение № 98/28.01.2020 г. по настоящото дело, в частта за претендирана, но неприсъдена законна лихва върху присъдената главница, от датата на исковата молба до изплащане на задължението. Страната изтъква, че искане за присъждане на законната лихва е сторено още с исковата молба, извод, аргументиран и с диспозитива на решение № 297/18.10.2017 г. на Окръжен съд Стара Загора. С молба вх. № 2034/28.02.2020 г. по вх. рег. на ВКС "Сити Бетон" ЕООД претендира изменение на решение № 98/28.01.2020 г. по настоящото дело, в частта за дължимите на страната разноски за производството пред Апелативен съд Пловдив и пред Окръжен съд Стара Загора, съобразно уважената част от исковата претенция. Насрещната страна "Кемпес НБ"ЕООД изразява становище по молбата за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК, считайки същата за неоснователна, но без съображения за това. В условията на евентуалност, в случай че молбата бъде уважена и в случай, че също бъде уважена молбата на "Кемпес НБ"ЕООД по чл. 248 ГПК, моли на основание чл. 103 и сл. ЗЗД да бъде извършено съдебно прихващане на задължението на "Кемпес НБ" ЕООД към "Сити Бетон" ЕООД за законна лихва със задължението на "Сити Бетон"ЕООД към "Кемпес НБ"ЕООД за разноските пред въззивната инстанция. В молбата си за допълване на решението с дължими на нея разноски, страната е противопоставила възложение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на "Сити Бетон" ЕООД. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди наведените доводи и доказателствата по делото намира следното: Исканията за допълване и изменение на решението са подадени в преклузивните срокове по чл. 248, ал. 1 ГПК и чл. 250, ал. 1 от ГПК от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими. Молбите, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, са неоснователни. В касационното производство никоя от страните не е претендирала произнасяне по разноските в предходните инстанции, съобразно промяната на правния резултат – нито изрично, нито като " законна последица " от отмяната на въззивното решение. Всяка от страните и до приключване на устните състезания е поддържала единствено искане за възмездяване на разноски за касационна инстанция. Поради това, с решение № 98/28.01.2020 г. по т. д. № 2897/18 г. на ВКС, I т. о., всяка от страните е осъдена да понесе възмездяването на направените от насрещната страна разноски единствено за касационната инстанция, съобразно съотношението между уважена и отхвърлена част от касационната жалба. По молба вх. № 2022/28.02.2020 г. по рег. на ВКС "Сити Бетон" ЕООД: С решение № 98/28.01.2020 г. по т. д. № 2897/2018 г. на І т. о., в резултат на уважено възражение за прихващане и след отмяна на въззивното решение в съответната му част, е частично уважен иска на "Сити Бетон" ЕООД против "Кемпес НБ" ЕООД, с правно основание чл. 327 ТЗ, за сума в размер на 29 574,05 лева - част от главница по фактура № 2081/31.07.2013 г. В останалата им част отхвърлителното въззивно решение по претенциите на ищеца е потвърдено. Действително с исковата молба ищецът е предявил и искане за присъждане на законна лихва върху претендираните главници, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Възражението на ответната страна срещу присъждането й е формално и немотивирано. Налице е пропуск на съда, за произнасяне по част от предмета на производството, който следва да бъде отстранен по реда на допълване на съдебното решение. Мотивиран от горното и на основание чл. 250 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение