Решение № 706 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2008 г.

Решение № 706 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. от гр. П. срещу въззивно решение № 38 от 7.01.2008 г. по гр. д. № 128/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което въззивният съд е оставил в сила решението от 15.05.2006 г. по гр. д. № 53/2006 г. на А. районен съд в частта му, с която са определени правата на съделителите в съсобствеността. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответницата по касационната жалба Н. Й. Г. в писмения отговор изразява становище, че решението е правилно. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на А. районен съд, с което делбата на дворно място, съставляващо имот 514301 по кадастралния план на гр. А., одобрен през 2004 г., ведно със застроената в него масивна двуетажна жилищна сграда с гараж в сутеренния етаж и подобренията в мястото, с административен адрес - гр. А., обл. Пловдивска, ул. "Р" № 3, е допусната при части: 1/6 ид.ч. за Д. Г. Д. и 5/6 ид. ч. за Н. Й. Г. От данните по делото е установено, че съделителите са наследници на Г. Д. Г., починал през 2004 г. - преживяла съпруга и син. Делбеният имот е придобит на името на Г. Г., по време на брака му с Н. Г. през 1959 г. С решение по гр. д. № 441/1964 г. на А. районен съд, влязло в сила на 20.03.1965 г. е признато за установено по отношение на Г. Г., че Н. Г. е собственица на 1/3 ид.ч. от делбения имот, на основание чл. 52 ЗЛС. При тези данни въззивният съд е приел, че 1/3 ид.ч. от делбения имот е индивидуална собственост на съделителката Н, а 2/3 ид. ч. са били под режим на съпружеска имуществена общност, тъй като по отношение на придобитите на името на Г. Г. по време на брака му с Н. Г. идеални части до влизане в сила на СК от 1968 г. се прилагал режима на съпружеската общност въведен с кодекса. Приел е, че с прекратяването на съпружеската имуществена общност през 2004 г. със смъртта на Г. преживялата съпруга е станала собственица на 1/3 ид.ч., а другата 1/3 ид.ч. е станала съсобствена между страните по наследствено правоприемство при равни права- по 1/6 ид.ч. Допуснал е делбата при части: 5/6 ид.ч. за преживялата съпруга и 1/6 ид.ч. за сина на общия наследодател. Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Безспорно е между страните по делото, че делбения имот е придобит по време на брака на Г. Г. и Н. Г. на името на Г. Г. през 1959 г., при действието на режима на имуществената разделност. Безспорно е също така, че брака не е бил прекратен до влизане в сила на С. кодекс от 1968 г. С този С. кодекс се установява имуществена общност между съпрузите за придобитите по време на брака им вещи и права върху вещи, посочени в чл. 13 на същия. Съгласно чл. 103 от С. кодекс от 1968 г. съпружеската общност се разпростира и върху имуществата, придобити от съпрузите до влизането на кодекса в сила, независимо от това на чие име са били придобити те, като изключението е за придобитите по наследство или дарение или движими вещи, които са придобити от единия съпруг и му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на занятие. Постановените до влизане в сила на семейния кодекс решения по чл. 52 ЗЛС, с които се признава принос върху вещи и вещни права, по чл. 13 от този кодекс, на някои от съпрузите по бракове, които до този момент не са прекратени, се явяват в несъответствие с прогласената общност на тези имущества, и това несъответствие следва да се разреши в полза на закона в смисъл, че с влизането в сила на С. кодекс тези решения не са пречка за включване в общността и на имуществата, за които те се отнасят, защото са постановени при действието на имуществена разделност между съпрузите, и се отнасят до имущества, придобити през времетраенето на брака, който не е прекратен. В този смисъл ТР № 110 от 2.12.1968 г. на ОСГК, ВС. Бракът е съществувал и при действието на С. кодекс от 1985 г., поради което намира приложение § 4 от П. разпоредби на СК, което означава, че наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове са съпружеска имуществена общност. Със смъртта на наследодателя Г през 2004 г. общността върху процесния имот е прекратена при равни дялове, съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от СК, като по силата на чл. 9, ал. 1 от ЗН, страните в настоящото производство са наследили по равно от неговата половина от прекратената съпружеска имуществена общност върху делбения имот, или по 1/4 ид. част. Към настоящия имот върху процесния имот съществува съсобственост между съделителите, от която Д. Г. Д. има 1/4 ид.ч. по наследяване от наследодателя Г, а Н. Й. Г. 3/4 ид. части, от които 1/4 ид. част по наследяване от наследодателя Г/4 ид. части от прекратената съпружеска имуществена общност. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че решението на въззивния съд с което са определени квотите на съделители в съсобствения имот следва да се отмени, като постановено в нарушение на материалния закон, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна се реши по същество от касационната инстанция при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), като делбата се допусне при посочените по-горе части. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на III г. о.