Решение № 10045 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8275/2017 г.

Решение № 10045 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8275/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на П. С. Б. от гр. П., подадена чрез пълномощника й адвокат Божинов против решение № 914/30.05.2017 г. постановено по адм. д. № 2210/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2153-15-211 от 17.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ- гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № 4801144550/ПР-1144/ от 08.04.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - П. . Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Неправилно първоинстанционният съд е възприел избирателно заключението на вещото лице по извършената експертиза, като дори му приписва твърдение, че не било установило неправилно изчисляване на стажа и размера на пенсията. Не е зачетен трудов стаж от 24 дни за раждане и отглеждане на дете, като на касаторката е зачетен стаж до 01.06.1969 г. включително. Следователно към признатите 32 г. 07м 22 дни следва да се прибавят тези непризнати 24 дни и общият стаж става 32 г. 08м 16дни, при което касаторката събира изискващите се 94 точки по чл. 68 от КСО при навършване на 61г 03м 14дни, която възраст тя навършва на 28.04.2009 г., а не на 22.05.2009 г. и която дата следва да е началната дата на отпускане на пенсията. Не е зачетен стажът на Бистрекова преди 01.01.1994 г., като освен това той не е записан в осигурителната книжка и регистрите на НОИ и НАП. Вещото лице категорично е отговорило, че при стаж от 33г 9м 17 дни, дата за пенсиониране е 27.03.2008 г. Поддържа, че пенсионните права на П. Б., основаващи се на признати периоди на осигуряване/осигурителен стаж по заявлението й от 28.01.2002 г. с № 4718 - Разпореждане № 269/02.07.2002 г. за пенсия за инвалидност и признат 33 г. 07м. 22 дни стаж и по заявлението от 01.09.2005 г. с № 48346 - Разпореждане № 4801144550/Протокол № 01144/08.04.2016 г. за пенсия за осигурителен стаж и възраст - 32 г. 07м. 20дни стаж/, следва да бъдат еднакви до 16.11.2001 г., от която дата е отпусната пенсията за инвалидност, като осигурителните периоди след тази дата следва да доведат до повече осигурителен стаж. Недопустимо е след като в информационната система на НОИ съществуват данни за по-добър тригодишен период /01.01.1989 г. - 31.12.1991 г./ от използвания /01.01.1991 г. - 31.12.1993 г./ на лицето да не бъде предоставена възможност за избор на по-благоприятния за него вариант според изискванията на чл. 34 и 35 АПК. Неправилно съдът отхвърля претенцията относно началната дата на определяне на пенсията в действителен размер с индивидуален коефициент ИК = 0,736 от тригодишен период 01.01.1989 г. - 31.12.1991 г. - тя следва да бъде от датата на отпускане на пенсията - 22.05.2009 г. или 28.04.2009 г. след зачитане на непризнатите 24 дни за раждане на дете. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - П. чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Г. В. е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че са налице предпоставките за изменение пенсията за осигурителен стаж и възраст на касаторката. Счита за правилна преценката на съда, че служебно установеният стаж и доход в административното производство е действителният такъв на лицето. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на оплакванията по т. 1 от жалбата по отношение на незачетените 24 дни трудов стаж за раждане и отглеждане на дете, което е потвърдено и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 914/30.05.2017 г. постановено по адм. д. № 2210/2016 г. на Административен съд П., е отхвърлена жалбата на П. Б. срещу Решение № 2153-15-211 от 17.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ- гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № 4801144550/ПР-1144/ от 08.04.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - П. . С Разпореждане № 4801144550/02.11.2005 г. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. С. Б., считано от 01.09.2005 г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от II категория труд - 23 г. 07м. 19дни, от III категория - 13 г. 01м 05 дни и общ осигурителен стаж превърнат към III категория по чл. 104 КСО - 42г 07м 21дни, индивидуален коефициент 1,451 при базисен период 01.01.1991 г. - 31.12.1993 г. и доход за същия период - 216864,00 лева и от 01.01.1997 г. - 15.11.2001 г. и доход за същия период - 6159,77 лева. С Разпореждане № 4801144550/ПР-945/ от 25.05.2015 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО, е отменено Разпореждане № 480144550/02.11.2005 г. на ръководителя на ПО в ТП на НОИ гр. П. и всички последващи за П. С. Б. от гр. П., ул. "С." ..№... и й е отпусната от 14.09.2013 г. пожизнено по чл. 68, ал. 4 на КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 КСО, считано от 01.07.2014 г., като на основание чл. 70, ал. 3 КСО е отказано изчисляване на индивидуалния коефициент и изплащане на пенсията в реален размер поради невнесени дължими осигурителни вноски. Зачетен е осигурителен стаж на лицето от III категория - 24 г. 07м. 19дни, на основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж към III категория - 24 г. 07м. 19дни. Разпореждането е влязло в сила като необжалвано. С Разпореждане № 4801144550/ПР№ 3045-15-12/09.09.2015 г. на основание чл. 98, ал. 2 КСО и чл. 114, ал. 1 КСО на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ П., е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия осигурителен стаж и възраст на Бистрекова в размер на 59579,58 лв., от които главница за периода от 01.09.2005 г. до 31.05.2015 г. в размер на 33197,64 лв. и лихва 26381,94 лв., начислена към 09.09.2015 г. След тази дата да се начислява допълнително лихва по чл. 116 от КСО до окончателното погасяване на главницата. При непогасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение от пенсията на Бистрекова да се удържа сума в размер на 22,30 лв., считано от първо число на месеца, следващ 14 дневния срок за доброволно изпълнение до окончателно погасяване на задължението. Със заявление от 29.06.2015 г. Бистрекова е поискала изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила заверени осигурителни книжки за стаж и доход след 01.01.1994 г. и е декларирала, че желае за тригодишен базисен период да се ползва времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. /по указание на служителите на ТП на НОИ/. С разпореждане № 4801144550/Прот. № 01380 от 28.09.2015 г. на пенсионния орган, е изменена на основание чл. 99, ал. 3 КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Б., считано от 14.09.2013 г. пожизнено, като е признат осигурителен стаж от III категория труд - 32 г., 07м. 22дни, на основание чл. 104 КСО е превърнат общият осигурителен стаж към III категория - 32 г., 07м. 22дни, за времето от 01.01.1991 г. - 31.12.1993 г. - общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ 50560.00 лева и от 01.01.1997 г. до 31.01.2007 г. - общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ 6410,32 лева, индивидуален коефициент - 0,604, размер на отпусната пенсия от 01.07.2015 г. - 144,79 лева. На основание чл. 40, ал. 1-2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж и доход за периодите 01.02.2006-28.02.2006 г. и 01.05.2006-31.01.2007 г. се зачита по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО при спазване на разпоредбата на чл. 38 НПОС. С разпореждане № 4801144550/Прот. № 3045-15-29/12.11.2015 г. пенсионният орган е изменил размера на месечната удръжка на 24.15 лева. С жалба до директора на ТП на НОИ вх. № 1012-15-2/04.01.2016 г. и допълнение към нея Бистрекова е оспорила разпореждането от 28.09.2015 г. пред директора на ТП на НОИ П., като представя Разпореждане № 4801144550/Прот. № 269/02.07.2002 г., с което й е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност от 71 до 90%, от 16.11.2001 г. /датата на инвалидизиране/ до 01.11.2004 г. по чл. 74, ал. 1 от КЗОО по заявление подадено на 28.01.2002 г. Признатият й осигурителен стаж до датата на инвалидизирането е 33 г. 07м. 20дни. С решение № 2153-15-32/03.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ П. е постановена отмяна на разпореждане № 4801144550/Прот. № 3045-15-29/12.11.2015 г. и е върната преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне съгласно мотивите на решението. Според решението, на основание чл. 21, ал. 3 от НПОС, лицата на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителен доход за друг тригодишен период до 01.01.1997 г., ако това е по-благоприятно за тях, като преценката за по-благоприятен базисен период 01.01.1989 г. - 31.12.1991 г. ще се направи от 04.01.2016 г. - датата, от която Бистрекова декларира нов тригодишен базисен период. Посочено е, че представените със заявление вх. № 2109-15-11/29.06.2015 г. осигурителни книжки със заверен осигурителен стаж 07 г. 10м. 06 дни и претенцията на г-жа Бистрекова по отношение на определената начална дата на пенсията, дават основание за нова преценка на началната дата и право на лична пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО в редакцията до 2010 г. от страна на ръководителя на"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ П.. С разпореждане № 4801144550/ПР01144/08.04.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - П. е постановена отмяна на разпореждане № 4801144550/ПР945/25.05.2015 г. и всички последващи разпореждания, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. С. Б., считано от 22.05.2009 г. Отменено е и разпореждане № 4801144550/02.11.2005 г., с което от 01.09.2005 г. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички последващи разпореждания. По жалба на Бистрекова е постановено процесното решение № 2153-15-211/17.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ-П., с което е потвърдено разпореждане № 4801144550/ПР01144/08.04.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че обжалваният индивидуален административен акт е правилен, като е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката за нарушение на чл. 7, чл. 8 и чл. 35 от АПК и на чл. 68, ал. 3 и чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО. Съдът е приел, че от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства безспорно се установява, че оспорените административни актове са издадени при наличие на хипотезата по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, при правилно прилагане на относимата редакция на чл. 68, ал. 1-3 от КСО, след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, като от административния орган служебно е събрана необходимата и относима информация. Така постановеното решение е неправилно . Съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, при наличие на изброените в чл. 99, ал. 1 хипотези. С представено по делото /л. 000159 от пенсионната преписка/ Разпореждане № 4801144550/Прот. № 269/02.07.2002 г., на Бистрекова първоначално й е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност от 71 до 90%, от 16.11.2001 г. /датата на инвалидизиране/ до 01.11.2004 г. по чл. 74, ал. 1 от КЗОО по заявление подадено на 28.01.2002 г. Признатият й осигурителен стаж до датата на инвалидизирането е 33 г. 07м. 20дни. Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Б. е била отпусната с разпореждане № 4801144550/02.11.2005 г., по условията на § 4 от ПЗР на КСО, считано от 01.09.2005 г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от II категория труд - 23 г. 07м. 19дни, от III категория - 13 г. 01м 05 дни и общ осигурителен стаж превърнат към III категория по чл. 104 КСО - 42 г. 07м. 21дни, индивидуален коефициент 1,451 при базисен период 01.01.1991 г. - 31.12.1993 г. и доход за същия период - 216864,00 лева и от 01.01.1997 г. - 15.11.2001 г. и доход за същия период - 6159,77 лева. Така определената пенсия е била осъвременявана и преизчислявана през годините с издаване на съответните разпореждания на пенсионния орган, приложени в административната преписка по делото. Безспорно е установено също, че през 2013 г. е проведена инвентаризация в ТП на НОИ-П., след която е отчетена липсата на 116 пенсионни досиета, сред които и пенсионното досие на Бистрекова, така също и на други лица. Вследствие на това административният орган е предприел действия за възстановяване в цялост на пенсионната преписка, като изискал от касаторката да представи всички документи удостоверяващи осигурителния й стаж и доход. Проведена е процедура по установяване на осигурителния стаж на лицето, по извършване на проверка, като със саморъчно подписана декларация, лицето е посочило за някои от периодите на осигуряване и осигурителите, при които е положен трудът му. След събиране на приложените по делото документи е издадено обжалваното разпореждане, като преди него са издадени още няколко разпореждания, посочени по-горе. С процесното разпореждане от 08.04.2016 г. е формиран извод за промяна в размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на база приетия осигурителен доход на лицето и то в посока на нейното намаляване, като не е признат осигурителен стаж на лицето от I и II категория труд, който да е основание за отпускане на пенсия по § 4 ПЗР но КСО, а е отпусната същата на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО . Видно от заключението на приетата по делото пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, не е зачетен част от осигурителния стаж на лицето за раждане и отглеждане на дете, спорна е определената от административния орган нова дата, от която е отпусната пенсията, налице са основания за избор на по-благоприятен тригодишен период въз основа на който да се изчисли пенсията. При тези обстоятелства неправилно административният орган, съответно и първоинстанционният съд, са приели, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО . Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1-6 от КСО . Това са случаите, когато: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Изгубването на пенсионната преписка не е посочено като хипотеза в чл. 99, ал. 1 от КСО за изменение на пенсията и цитираната норма следва да се тълкува ограничително. Неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 5 включвайки факта на изгубване пенсионната преписка на Бистрекова в тази хипотеза. В случая не е налице неправилно определена пенсия. Жалбоподателката е добросъвестна и няма никакво отношение към действията на служителите от ТП на НОИ П. във връзка с изгубване на пенсионната й преписка. Определената в разпореждане № 4801144550/02.11.2005 г., по условията на § 4 от ПЗР на КСО, лична пенсия на Бистрекова е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС и е актуализирана с последващи разпореждания на пенсионния орган. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на жалбоподателката. В базата данни на НОИ се е съхранявала информация и данни за осигурителния стаж на лицето, за начина на изчисляване на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С издаване на обжалваното разпореждане административният орган не е изменил пенсията на Бистрекова, а на практика й е отпуснал нова пенсия, определена въз основа на други изискани доказателства. Неправилно ТП на НОИ - П. е изискало вече представени от жалбоподателката през 2005 г. и приети по изгубената пенсионна преписка документи. Неправилно също административният орган прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху жалбоподателката. В настоящия случай не може да се направи категоричен извод, че пенсионното досие на Бистрекова е възстановено. В КСО и НПОС не е предвиден и регламентиран ред за възстановяване на пенсионни досиета, което означава, че следва да се ползва аналогично регламентирана процедура- примерно чл. 90 от Правилника за администрацията на съдилищата, /преди това Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм.)/. Подобна процедура в случая не е провеждана. Крайният акт по възстановяването на пенсионното досие би следвало да подлежи на обжалване по реда на АПК . Едва след това ще може да се пристъпи към процедура по чл. 98, ал. 1 от КСО . В настоящия случай разпореждането на органа по чл. 98, ал. 1 от КСО от 08.04.2016 г. не е и не следва да се приеме като акт за възстановяване на пенсионно досие, тъй като подобни правомощия не са предоставени на това длъжностно лице в КСО . С разпореждане съответното длъжностно лице може да отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява пенсия, но не може да възстановява изгубени или унищожени пенсионни досиета. Отговорността за съхраняването на досиетата е възложена на други длъжностни лица. В горния смисъл е и съдебната практика - напр. Решение № 3910/07.04.2015 г. по адм. д. № 14456/2014 г. по описа на ВАС, VI отд., Решение № 11309 от 28.10.2015 г. по адм. д. № 3577/2015 г., VI отд. на ВАС. Това налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК . Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от П. Б. Р. № 2153-15-211 от 17.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ- гр. П., и потвърденото с него Разпореждане № 4801144550/ПР-1144/ от 08.04.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - П. . Законосъобразно с влязлото в сила разпореждане № 4801144550/02.11.2005 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ П. на П. С. Б. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ считано от 01.09.2005 г., която е изменяна и актуализирана с последващи разпореждания. В случая не са били налице предпоставките за изменение на пенсията, отпусната с това разпореждане и последващите го разпореждения, с които е актуализирана пенсията. Касаторката е направила искане за заплащане на разноски и в двете инстанции. Искането следва да бъде уважено с оглед изхода на спора, като размерът на дължимите се разноски възлиза на: пред първата инстанция - 500 (петстотин) лева за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 350 (триста и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение, общо 850 (осемстотин и петдесет) лева и пред касационната инстанция - 450 (четиристотин и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,