Решение № 7572 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2015 г.

Решение № 7572 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Общински съвет Бургас, подадена чрез старши юрисконсулт Христина Банкина, срещу решение № 2298 от 30.12.2014 г. по адм. д. № 1546/2013 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е отменена Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Бургас, приета с решение на Общински съвет Бургас по т. 4 от Протокол № 9/24.04.2012 г., изменена и допълнена с решение по т. 6 от Протокол № 17/18.12.12 г., с изключение на глава втора от нея (чл. 3 и чл. 4 от Наредбата). В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение в посочената му част, на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че към момента на приемане на обжалваната наредба съдържанието й отговаря по форма, структура и обозначение на изискванията на АПК, ЗНА и Указа за неговото прилагане. По подробно изложени съображения в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната му част, и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендират се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Неделчо Стоянов Караилиев чрез пълномощника си адвокат Мария Овагемо изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура намира решението за правилно, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Безспорно е установено от фактическа страна, че проектът за наредбата е публикуван на сайта на Общинския съвет Бургас на 30.03.2013 г. в 13.49 ч. Внесен е за обсъждане от Общинския съвет с докладна записка на Константин Луков - общински съветник на 3.04.2012 г. Обсъден е от Комисията по правни въпроси на 12.04.2012 г., която е взела решение да подкрепи проекта със забележката в чл. 3, ал. 2 и ал. 3, вместо зам. кмета по здравеопазване, превенции, социални дейности, трудова заетост и спорт, да се чете кмета на общината. На 19.04.2012 г. същата комисия повторно е обсъдила проекта за наредба по повод постъпило предложение от Сдружение с нестопанска цел "Достоен живот", като е взела решение, че няма да подкрепи предложението на това сдружение. Предложението на сдружението е в две насоки. Първата е чл. 5, ал. 1 от проекта за наредба да се промени както следва: "Право да паркират на определените в чл. 2, ал. 1 места, да имат и превозни средства, които към момента при и по време на паркирането не винаги обслужват персонално лицето с валидна карта издадена на негово име и са обозначени според изискванията на тази наредба, само при условие че превозното средство и валидната карта са собственост на едно и също лице". Мотивите за такава промяна касаят практическата нужда често близък от семейството или асистент на човека с увреждания да извършва спешни и неотложни поръчки, които непосредствено засягат лицето с увреждане, но неговото присъствие не се изисква. Второто предложение съвпада с едно от възраженията срещу наредбата - чл. 5, ал. 2, от проекта за наредба, изречението "При недостиг на места в синя зона, лицата по чл. 5, ал. 1 могат да паркират на общо основание срещу заплащане" да бъде заменено с изречението "При недостиг на места в синя зона, лицата по чл. 5, ал. 1 могат да паркират на общо основание без заплащане на най-близкото свободно място". Проектът за наредба на 10.04.2012 г. е бил разгледан и от Комисията по обществен ред, сигурност и безопасност на движението и е бил подкрепен изцяло. На 11.04.2012 г. е разгледан от Комисията по здравеопазване и социални дейности и е подкрепен без забележки. Същото отношение към проекта е имала и Комисията по транспорт, съобщения и информационни технологии, взето с решение на 11.04.2012 г. На 24.04.2012 г. с решение по т. 4 в дневния ред, Общинският съвет е приел проекта за наредба във вида, в който е предложен от вносителя с корекциите одобрени от Комисията по правни въпроси. В докладна записка са изложени мотивите, които касаят нормативните промени възприети от българското законодателство и регламентирани в чл. 99а от ЗДвП и необходимостта от прилагане на Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4.07.1998 г. относно карта за паркиране на хората с увреждания. В мотивите е направен анализ на досегашната практика на общината в частта относно преференциалното паркиране на хора с увреждания, като е констатирано, че след въвеждане на "Синя зона" значително са се увеличили лицата поискали и получили карти за преференциално паркиране, в т.ч. лица на възраст над 70 години, което довело до зачестяване на случаите на злоупотреби с такива карти, използвани от лица извън кръга на правоимащите. Констатирани са случаи на използване на фотокопия на такива карти от лица, които нямат нищо общо с правоимащия, масово използване на карти от лица, управляващи автомобили, с които се извършва търговска дейност и други подобни. В действащия до приемане на процесната наредба нормативен ред не е предвидено кои лица имат право да извършват контрол и какви наказания да налагат по отношение на нарушителите. Необходимостта от въвеждане на правила за паркиране на хора с увреждания, според докладната записка, произтича и от това, че следва да се подложат на общ режим на третиране всички обозначени за такова паркиране места по улици, площади, паркинги, независимо дали са обществена или частна собственост. Наредбата е била изменена м. декември 2012 г., като проекта за изменение на наредбата, внесен с докладна записка в общинския съвет, отново от общинския съветник Константин Луков на 3.12.2012 г. Изменението касае чл. 2, ал. 2, където пред думата "увреждания" се добавя "трайни", в чл. 9, ал. 1, където числото "500" се заменя с "200", в чл. 9, ал. 2, където числото "500" се заменя с "200", в чл. 3, ал. 1, където изразът в скоби "приложение № 1" се изменя по следния начин "Приложение към чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП" и "Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредбата" се отменя. Проектът за изменение и допълнение на наредбата е публикуван на сайта на Общинския съвет на 3.12.2012 г. в 17.35 ч. Предложението за изменение е обсъдено от Комисията по здравеопазване и социални дейности на 5.12.2012 г., от Комисията по транспорт, съобщения и информационни технологии на същата дата и от Комисията по правни въпроси на 7.12.2012 г. Всички комисии са взели решение да подкрепят предложението без забележки. На 18.12.2012 г. е прието от Общинския съвет изменение и допълнение на процесната наредба във вида, в който е внесено предложението. В съдебно заседание на 7.11.2013 г. съдът е указал на Общински съвет Бургас да представи заверено копие от становище от Агенцията за хората с увреждания, взето по повод приемането на процесната наредба. В отговор на вмененото задължение процесуален представител на ответника е посочил, че в Общинския съвет не е намерено такова становище. Освен това е посочил, че Общинския съвет като орган на местното самоуправление няма правно задължение да изисква становища в този смисъл от Агенцията за хората с увреждания, защото тя е държавен орган, който осъществява и провежда държавната политика в тази насока. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е отменил Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Бургас, приета с решение на Общински съвет Бургас по т. 4 от Протокол № 9/24.04.2012 г., изменена и допълнена с решение по т. 6 от Протокол № 17/18.12.12 г., с изключение на глава втора от нея (чл. 3 и чл. 4 от Наредбата). Решението е правилно. Наредбата, както и нейните изменения и допълнения са приети в противоречие с изискванията на чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/. Агенцията за хората с увреждания, осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания, като съгласно цитираната разпоредба участва и дава задължително становище при изготвяне на проекти за нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Нормата е императивна. Невземането на такова становище е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в случая всички оспорени норми от наредбата имат за адресат хората с увреждания. Изложеното в обратната насока становище от жалбоподателя не може да бъде възприето. Осъществяване изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на благоприятни предпоставки за реализиране на общественият интерес в тази социална област, решаване проблемите на социално уязвимата група лица с увреждания, попадащи под регулирането на ЗИХУ и осигуряване равнопоставен на останалите лица живот и възможност за развитие. Правилно първоинстанционният съд е приел, че под държавна политика в тази област следва да се разбира намесата - действието или бездействието на властта в социалната структура на обществото и регулиране на отношенията така, че да се осъществи ефективно интегрирането на хората с увреждания. Тази политика се основава върху редица принципи и изходни категории като равенство, справедливост, благоденствие, социална сигурност и защита. С оглед на тези обстоятелства даването на становище от Агенцията за хората с увреждания е било задължително. При това положение правилно съдът е отменил наредбата в оспорената й част, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Неделчо Стоянов Караилиев направените в настоящата инстация разноски по делото в размер на 200,00 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение