Решение № 9687 от 16.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Готев и Л. Готева, чрез адв. Пенчев като процесуален представител, срещу решение 380 от 31.03.2023 г., постановено по адм. дело 1111/2022 г. по описа на Административен съд София област. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Пирдоп, чрез пълномощника си, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът отхвърля оспорването на Д. Готев и Л. Готева против заповед 558/07.10.2022 т г. на кмета на община Пирдоп, с която на основание чл. 223, ал. 2, т. 1 и чл. 194 ал. 1 ЗУТ им е наредено да осигурят свободен достъп на назначената от административния орган комисия за извършване на проверка във връзка с писмо на началника на РДНСК Софийска област и подаден сигнал за реализирано незаконно строителство в ПИ 56407.500.1200 (УПИ V-1200, кв. 125, гр. Пирдоп). За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в необходимата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за изпълнение на материалноправните предпоставки за издаването й, тъй като при извършена на място проверка на 08.09.2022 г. от назначената от кмета на община Пирдоп комисия във връзка с установяване на наличието или не на незаконно строителство, от жалбоподателя Д. Готев, съпруг на жалбоподателката Л. Готева, не е осигурен достъп до сградите в имота, тяхна собственост, за извършване на проверката, за което е съставен констативен протокол. Посочва, че с него е установено неизпълнение на задължението по чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Излага съображения, че дали се касае за строеж и доколко той съответства на строителните правила и норми е неотносимо към това производство, тъй като тези факти ще се установят след извършване на проверката в друга процедура. Приема, че правото на собственост на жалбоподателите е ограничено на конкретно нормативно основание упражняване на контрол за законност на строителството и само за нуждите на това производство, като по този начин е спазена и целта на закона. По тези съображения отхвърля оспорването като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти са установени от съда след подробен анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Административният акт е с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, като изложените от кмета на община Пирдоп фактически и правни съображения мотивират разпореденото осигуряване на достъп до имота от страна на жалбоподателите за извършване на контролни действия във връзка с установяване на незаконно строителство в него. Не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. В случая за жалбоподателите е възникнало задължение да осигурят свободен достъп до имота, тяхна собственост и сградите в него, за осъществяване на предписани контролни работи във връзка с провеждане на процедура по чл. 223, ал. 2, т. 1 и чл. 225а ЗУТ. Достъпът е определен в конкретни параметри за извършване на проверка от лица от общинската администрация, включени в състава на комисия, назначена с нарочна заповед на кмета на общината, поради подаден сигнал относно извършено незаконно строителство. Правилно първоинстанционният съд приема, че въпросите относно наличието или липсата на строеж, съществуването на строителна документация за него и спазването на правилата и нормативите при изграждането му, са относими към друго производство, което може да бъде проведено след извършване на проверката. С нормата на чл. 194 ЗУТ е въведено императивно задължение за собствениците и обитателите на имота да осигурят свободен достъп с оглед определени цели. В случая тези цели са описани в оспорената заповед, съответни са и на закона. Без правно значение е дали протоколът, удостоверяващ недопускането на комисията в обекта на проверката, е връчен на жалбоподателите. Противно на доводите в касационната жалба, в тяхна тежест е да установят своите твърдения, както и благоприятния за тях факт, че са осигурили достъп до сградите в имота. Доказателства в тази насока не са представени, въпреки изрично дадените от съда указания при разпределяне на доказателствена тежест в процеса с разпореждане 2198 от 15.12.2022 г. Възражението в касационната жалба, направено и в първоинстанционното производство, че липсват основания за извършване на проверка, правилно е прието за неоснователно. Обстоятелството дали сигналът за незаконно строителство изхожда от посоченото в него лице е ирелевантен за спора, тъй като производството по недопускане и отстраняване на незаконно строителство се инициира и провежда служебно от компетентния административен орган, без да е необходимо неговото сезиране. Затова наличието или липсата на сигнал или жалба до кмета на общината, когато се касае за установяване, предотвратяване и премахване на незаконно строителство от четвърта до шеста категория е без значение за осъществяване на предоставените му с разпоредбите на чл. 223, чл. 224а и чл. 225а ЗУТ правомощия. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е законосъобразно. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт кат правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на община Пирдоп сума в размер на 1560 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство съобразно представените договор за предоставяне на правни услуги от 12.05.2023 г., фактура и банково извлечение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,