Решение № 13086 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2764/2011 г.

Решение № 13086 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2764/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив против решение № 50/10.01.2011 г., постановено по адм. дело № 402/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) № 210900243/27.11.2009 г., изда-ден от Ваня Велкова Пенчева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Смолян, потвърден с Решение № 69/28.01.201О г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Светлозар Димитров Кисьов в качеството му на ЕТ "Заро - 90 - Светлозар Кисьов", гр. Смолян, за данъчни периоди месец септември 2006 г. и месец октомври 2006 г. са определени задължения за данък добавен стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер об-що на 17 949,49 лева, по доставки, за които са издадени фактури от доставчика "Прима Трейд" ЕООД, както и са начислени и лихви за забава в размер общо на 7 657,92 лева. Със същото решение е осъдена Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на Светло-зар Димитров Кисьов в качеството му на ЕТ "Заро - 90 - Светлозар Кисьов", гр. Смолян, сумата от 300 лева, разноски по делото. В жалбата се правят са релевира доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответника - ЕТ "Заро - 90 - Светлозар Кисьов", в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и като такива е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна, поради следното: За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е съобразил безспорно установеното обстоятелство за наличието на два АПВ № 1678/30.10.2006 г., с който по справка-декларация по ЗДДС (отм.), подадена за данъчен период м. 09.2006 г., е признат резултат ДДС за възстановя-ване в размер на 9 805,82 лева, която сума е и реално възстановена на лицето, и АПВ № 1811/29.11.2006 г., с който по справка-декларация по ЗДДС (отм.), подадена за данъчен период м. 10.2006 г., е признат резултат ДДС за възстановя-ване в размер на 33 154,41 лева, която сума е и реално възстановена на данъчния субект. Установено е, че посочените АПВ са необжалвани и са влезли в сила. Проверката, в хода на която се издават АПВ, съгласно чл. 110, ал. 3 от ДОПК е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство, при която, ако не се констатира отклонение от същото, правото на лицето се признава, в противен случай няма пречка проверката да премине в ревизия, при която се извършва корекция на декларирания от задълженото лице резултат. При наличието на такава възможност от една страна и на констатация за законосъобразно определяне на декларирания от лицето данък за данъчен период м. септември и м. октомври 2006 г., не може да се приеме, че администрацията разполага с възможност /извън предвидената изрично в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.2007 г./ да реши още веднъж въпросът по който се е произнесла с влязъл в сила акт. Доколкото приложените по делото АПВ са издадени и влезли в сила преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /19.12.2007 г./ е неприложимо действието и в този случай, доколкото законодателната промяна ограничава правните последици само на издадените след тази дата АПВ, без да променя правния характер и последици на АПВ влезли в сила преди 19.12.2007 г., тъй като на изменената разпоредба не е придадено обратно действие. По отношение преценката на първоинстанционния съд дали процесния РА е издаден от компетентен орган, съдът е съобразил, че ревизията, по която е издаден обжалвания РА, е започнала със ЗВР № 800344/17.12.2008г, също на Началник Сектор "Ревизии и про-верки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Смолян след издаване и влизане в сила на процесните АПВ. Ето защо съдът е приел, че към момента на започване на процесната ревизия и издаване на ЗВР е бил налице влязъл в сила АПВ, което е основание за приложение на специалната процедура по чл. 133 ДОПК, а именно, че компетентен съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК да възложи ревизията е териториалният директор. Заповедта за възлагане на ревизията в случая не е издадена от териториалния директор, а от друг по-нисък по степен орган, което е от тази категория съществени и неотстраними процесуални пороци, които ангажират като последица нищожност на постановения административен акт. Изводите на съда са законосъобразни и в съответствие с константната съдебна практика. Според изложеното в касационната жалба АПВ се издава само въз основа на проверка, при която не се установяват задължения, поради което не са налице основания за прилагане на специалното производство по чл. 133 ДОПК. Тези доводи са неоснователни. АПВ е административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде отменян или изменян, освен при наличие на определени основания и специална процедура, каквато е предвидената в чл. 133 ДОПК. Само тогава биха могли да се изменят признатите права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения. Предвид изложеното касационният съд намира жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" за неоснователна. Обжалваното решение, съответства на събраните по делото доказателства и доказателствени средства и като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,