Решение № 538 от 15.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 550/2010 г.

Решение № 538 от 15.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 550/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на частната обвинителка и гражданска ищца П. Н. П. -Д. против решение № 102 от 15.VII.2010 г. по внохд № 78/2010 г. на Бургаския апелативен съд. Оплакването в жалбата е на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК основания - незаконосъобразност и явна несправедливост на присъденото в полза на жалбоподателката обезщетение за понесените от нея имуществени вреди, което обезщетение е следвало да бъде 21 400 лева, а не 3 040 лева. Иска се изменяване на решението и увеличаване на претендираното обезщетение на 21 040 лева. В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереникът на П. -Д. Представителят на ВКПр намира за неоснователни възраженията срещу правилността на обжалваното решение и заключението му е то да се остави в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 17 от 4.VI.2009 г. по нохд № 377/2008 г. на С. окръжен съд З. К. М. е признат за виновен в това, че на 30.ХI.2007 г. в С. е управлявал лек автомобил М. 320 с рег. № СН 5666 СН в нарушение правилата на чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДП, както и на чл. 63, ал. 2 ППЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 58-годишния Й. П. Д. и на 30-годишния П. Й. Д., за което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. трето, б. "б", предл. първо НК е наказан с 5 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г НК М. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 5 години. В полза на П. Н. П. -Д. -съпруга на загиналия Й. П. Д., на М. Й. Д. -син на същия загинал-и на В. П. Д. -майка на загиналия П. Й. Дечев-са присъдени обезщетения за причинените им неимуществени вреди в размери съответно на 100 000, 90 000 и 100 000 лева. За претърпените имуществени вреди П. Н. П. -Д. е обезщетена с 21 040 лева, а В. П. Д. - с 608 лева. С решение № 145 от 22.Х.2009 г. по внохд № 146/2009 г. на Бургаския апелативен съд горната присъда е изменена като наложеното на М. наказание лишаване от свобода е намалено на 4 години, присъдените обезщетения за неимуществени вреди са намалени с по 10 000 лева, а присъденото в полза на П. -Д. обезщетение за имуществени вреди е намалено на 3 040 лева. С решение № 69 от 9.IV.2010 г. по нд № 677/2009 г. на ВКС, трето н. о., въззивното решение е изменено в наказателната му част с оправдаването на М. по обвинението за допуснати нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДП, както и на чл. 63, ал. 2 ППЗДП; изменено е в гражданската му част с увеличаване на по 100 000 лева присъдените в полза на П. -Д. и М. Д. обезщетения за неимуществени вреди и е отменено с връщане на апелативния съд за ново разглеждане в частта, с която е намалено претендираното от П. -Д. обезщетение за причинените й имуществени вреди. В мотивите към решението си ВКС е дал указания да се установи, дали изградените по поръчка на П. -Д. "семейна гробница и гранитни монументи" на стойност 18 000 лева/съгласно приложеното на л. 47 от първ. д. фотокопие на фактура/ представлява "гробница, в която са положени двамата починали... или само покойния съпруг на... Д. с възможност за бъдещо погребване на още едно лице", както и "дали са изработени/и съответно остойностени/ луксозни изделия, или се касае за такива, съответни на християнската традиция и обективиращи обичайното, дължимо от близките, уважение към покойниците". С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда и отново е намалил на 3 040 лева присъденото в полза на П. -Д. обезщетение за имуществени вреди. Решението на въззивния съд не страда от процесуална и материална незаконосъобразност. В изпълнение указанията на касационната инстанция въззивният съд е изслушал експертното становище на И. Ст. А., че въпросната "семейна гробница" представлява "два индивидуални гроба с два паметника поотделно изработени от вносен гранит, с два барелефа изработени от месинг" като "между двата паметника има алея от гранит" и че голямата стойност на поръчката, 18 000 лева, е формирана както от стойността на гранита, така и от стойността и изработката на металните барелефи. Поставянето на надгробна плоча с имена и надписи, указваща мястото, където са положени тленните останки, е присъщ и дължим от деликвента разход, направен в съответствие с нашите традиции. В случая е установено, вкл. при посещението на място от вещото лице Ив. А., че по поръчка на жалбоподателката П. -Д. са били изградени две отделни гробници/зидани гробове/ с два отделни монумента, изработени от скъпоструващ вносен гранит, върху които монументи са били монтирани също скъпоструващи-като материал и изработка-месингови барелефи с ликовете на двамата покойници. Проявеното очевидно разточителство, както и всяка друга проява на ексцентричност, дължащи се на изпитвана от живите необходимост да покажат по този именно начин непреходността на скръбта си, или да подчертаят значимостта приживе на покойника, да демонстрират материално благополучие, или ръководени от каквито и да било други мотиви, представляват личен избор и след като остойностени надхвърлят обичайно необходимото, преразходът остава за сметка на направилия го. Като е разсъждавал по този начин въззивният съд не е допуснал твърдяните с жалбата незаконосъобразност и явна несправедливост, и решението му следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС в състав от трето наказателно отделение