Решение № 8407 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3649/2026 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подаденото от Общински съвет – Пловдив искане за отмяна на влязлото в сила решение № 4528 от 30.04.2025 г. по адм. дело № 1849/2025 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с което е отменено решение № 9223 от 28.10.2024 г. по адм. дело № 2523/2023 г. на Административен съд – Пловдив, на основание чл. 239, т. 1 АПК. В искането се излагат доводи, че са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, т. к. са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като ново обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК искателят сочи определение № 10259 от 22.10.2025 г. по адм. дело № 9112/2025 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. Претендира разноски и в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът по искането за отмяна – Д. Й. Г., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение. По подробно развити доводи в писмения отговор счита, че следва да се отхвърли искането за отмяна. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: Искането за отмяна на Общински съвет е подадено от надлежна страна и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 4528 от 30.04.2025 г. по адм. дело № 1849/2025 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, тричленен състав на второ отделение е отменил решение № 9223 от 28.10.2024 г. по адм. дело № 2523/2023 г. на Административен съд – Пловдив и вместо него е постановил друго по съществото на спора, с което е отменил Решение № 176, взето по Протокол № 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет - Пловдив, изменено и допълнено с решение № 225, взето с Протокол № 13 от 26.07.2023г. на ОбС - Пловдив, в частта за ПИ с идентификатор 56784.521.789 по КККР на гр.Пловдив, за който по оспорения ПУП – ПР е отреден УПИ XIV-521.789, жилищно застрояване, с площ 253,02 кв.м. Тричленният състав е изложил съображения, че съгласно доказателствата по делото имота на Д. Г. ПИ идентификатор 56784.521.789 по КККР на гр.Пловдив, за който по оспорения ПУП – ПР е отреден УПИ XIV-521.789, жилищно застрояване, с площ 253,02 кв.м., по предходния действащ план за регулация е включен в УПИ IX – 863, 864, 865, 866. С обжалвания в това производство план за регулация имотът на касатора е урегулиран в самостоятелен УПИ № XIV-521.789, жилищно застрояване по имотните му граници на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Съдът е констатирал, че приложената по делото графична част към оспореното решение на ОбС – Пловдив не отразява одобрено изменение на ПУП – ПР, а съответства на изработен първоначален план за регулация, поради което е налице противоречие между текстовата и графична част на оспореното решение на ОбС - Пловдив, което обуславя незаконосъобразност на административния акт. С решението съдът е приел за неоснователни доводите на касационния ответник – Общински съвет – Пловдив, за недопустимост на оспорването, основани на разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ. В тази връзка е посочил, че по делото няма данни образувания и нанесен УПИ XIV-521.789, отреден за жилищно застрояване, да е публична общинска собственост и да е отреден за общински обект от първостепенно значение. Поради изложеното е приел, че оспореното съдебно решение не попада в хипотезата на чл. 215, ал.7, т.1 ЗУТ и по отношение на него не е изключен касационният контрол. С определение № 10259 от 22.10.2025 г. по адм. дело № 9112/2025 г. на Върховния административен съд, сочено като ново обстоятелство по чл. 239, т. 1 АПК от искателя, петчленен състав на Втора колегия е оставил в сила определение №4618 от 05.05.2025г. по адм. дело №1850/2025г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с което е прекратено производството по касационната жалба на Б. Н. Г., против Решение № 9682 от 08.11.2024 г. по адм. дело № 2520/2023 г. на Административен съд – Пловдив. В мотивите на определението касационният съд е посочил, че предметът на спора е досежно оспорване на процесния ПУП - ПР само в частта, в която предвижда засягане на ПИ с идентификатор № 56784.521.611 от уличната регулация на ул.„Гладстон“, която е част от първостепенна улична мрежа - общински обект от първостепенно значение, по смисъла на чл. 215, ал. 7 във вр. с § 5, т. 73 и чл. 77,ал. 1, т. 1 ЗУТ. Съдът е подчертал, че е без значение дали административният орган е посочил изрично в обжалваното решение, че ПУП е за обект от първостепенно значение, както и указания срок за обжалване на акта, който не е приложим за подобни обекти. Решенията на административните съдилища по жалби против актове за одобряване на ПУП за общински обекти от първостепенно значение са окончателни – чл. 215, ал. 7, т. 1 от ЗУТ, поради което съдът е констатирал, че обжалваното решение на АС – Пловдив е влязло в сила от момента на постановяването му, което изключва възможността да бъде подложено на касационен контрол. Искателят поддържа, че определение № 10259 от 22.10.2025 г. по адм. дело № 9112/2025 г. на ВАС има значение за правилното решаване на спора, предмет на адм. дело № 1849/2025 г. на ВАС, т. к. се отнася за същия ПУП, одобрен със същото решение на общинския съвет. В тази насока развива доводи, че с определение № 10259 от 22.10.2025 г. по адм. дело № 9112/2025 г. на ВАС съдът е приел, че обсъжданият ПУП е за обект от първостепенно значение и решенията на административните съдилища по жалби против актове за ПУП за общински обекти от първостепенно значение са окончателни, съгласно чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ, за разлика от позицията на тричленния състав с решение № 4528 от 30.04.2025 г. по адм. дело № 1849/2025 г. на ВАС за допустимост на касационния контрол по сходен казус за същия ПУП. Определението по адм. дело № 9112/2025 г. е в сила от 22.10.2025 г. и не е могло да бъде известно на страните към момента на постановяване на решение № 4528 от 30.04.2025 г. по адм. дело № 1849/2025 г. на Върховния административен съд. Поради това искателя поддържа, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решение № 4528 от 30.04.2025 г. по адм. дело № 1849/2025 г. на ВАС. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В съдебната практика константно се приема, че основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В случая определение № 10259 от 22.10.2025 г. по адм. дело № 9112/2025 г. на Върховния административен съд не представлява ново обстоятелство или ново доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Както се посочи, допустимо е новосъздадени документи да отразяват факти, които са съществували към релевантния момент - разглеждане на делото пред инстанционния съд, но не е допустимо новосъздаден документ с новонастъпил факт да служи за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Другото кумулативно изискване, дадено в разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. Това изискване също не е изпълнено. Налице са различни съдебни актове, постановени при различни фактически обстоятелства, които са довели до различни правни изводи. Обстоятелствата, свързани със спора дали процесният имот представлява „общински обект от първостепенно значение“, на които се позовава искателят са били известни в производството по адм. дело № 1849/2025 г. на ВАС, а определение № 10259 от 22.10.2025 г. по адм. дело № 9112/2025 г. на Върховния административен съд не съдържа нови обстоятелства в тази връзка, т. к. предмет на спора по делото е обект с други характеристики, които са обусловили и различен правен резултат по казуса. Поради това визираното определение няма правно значение за спорното правоотношение по адм. дело № 1849/2025 г. на ВАС и не би могло да повлияе върху правилността на съдебния акт. За яснота на изложението трябва да се посочи, че не е налице противоречиво тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ в цитираните съдебни актове. Оспореният ПУП – ПР, отнасящ се за Централна градска част на гр. Пловдив, е обявен и включен в годишната програма на Община Пловдив за 2013 г. като обект от първостепенно значение в цялост, без да са конкретизирани обекти, които са такива. Следователно преценката за това дали планът засяга общински обект от първостепенно значение следва да се извърши съобразно фактите за всеки конкретен случай, тъй като във втората част на § 5, т. 73 ДР ЗУТ се включват обекти, извън изброените, които са публична общинска собственост и са обявени за такива от първостепенно значение – определение № 6845 от 18.06.2026 г. по адм. дело № 5173/2026 г. на ВАС, петчленен състав. В допълнение - при установяване на противоречива съдебна практика, същата се преодолява с тълкувателни решения, но не представлява основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на съдебния акт, който е неблагоприятен за искателя. Предвид изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника в производството по отмяна, Общински съвет – Пловдив следва да заплати на Д. Й. Г. сумата 800 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е мотивирано, като съдът намира, че същото е в размер, близък до минималния, предвиден в чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и предвид фактическата и правна сложност на казуса и обема адвокатска работа не са налице основания за редуцирането му. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,