Решение № 5423 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2010 г.

Решение № 5423 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 16/19.05.2010 г., постановено по административно дело № 334/2009 г., Административен съд - Сливен е оставил в сила Заповед № РД-18-54/25.08.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК (Агенцията по геодезия, картография и кадастър) гр. София, в частта относно поземлен имот с идентификатор № 32915.501.411 в село Ичера, като законосъобразна, и е отхвърлил искането на Павлина Жечкова Христова за присъждане на разноски като неоснователно. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Павлина Жечкова Христова от гр. Сливен. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът по касация - Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна, по следните съображения: При контрола за законосъобразност на оспорената заповед съдът не е обсъдил относимите за предмета на настоящото съдебно-административно производство доказателства, а само част от тях, поради което е наложен необоснован извод за законосъобразността на атакувания административен акт. Решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от обсъждането на неоспореното от страните и компетентно изготвено заключение на вещото лице по възложената му съдебно-техническа експертиза, и изложеното от експерта в последното проведено по делото на 21.01.2010 г. публично съдебно заседание. Нещо повече, доколкото има позоваване в мотивите на проверяваното решение на експертизата, предвид изложеното в заключението на вещото лице е непонятно как съдът е стигнал до извода касателно съществуващите имотни огради, че те напълно съвпадат с посочените на скицата, издадена от СГКК - Сливен. Доколкото пък има коментар на доводите на жалбоподателката, обсъдени са частично само твърденията й, изложени в първоначалната жалба, а не и доводите в пледоарията на повереника й по предмета на спора, които са от съществено значение за изхода на делото по същество. Необсъждането на относимите доказателства във връзка с доводите на жалбоподателката, респ. на нейния процесуален представител, е довело до неизясняване на спорния предмет. Преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспореният индивидуален административен акт, е следвало да бъде проверена от съда въз основа на представените от страните доказателства касателно редовността на формирането й - чл. 168, ал. 1 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. От мотивната част на съдебният акт трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и приложението на закона към тях. Сумарното общо обсъждане на доказателствата представлява съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложими в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК. Следва да се отбележи и, че съдът дължи отговор с решението си на всички относими инвокирани възражения на страните, което в случая също не е сторено. В тази връзка основателно е касационното оплакване за немотивираност на постановения съдебен акт. В нарушение на горецитираните чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК и с чл. 144 от АПК, първоинстанционното решение не съдържа дължимото по смисъла на тези разпоредби установяване. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. В този смисъл, необсъждането по същество на събраните доказателства, освен, че сочи немотивираност на проверявания съдебен акт, преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, без на практика да изложи съображенията си по съществото на казуса, Сливенският административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визираните по-горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Неизлагането на мотиви и правни изводи винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Освен това, в частта на диспозитива, с която е оставена в сила оспорената пред първоинстанционния съд заповед, също е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Чл. 172, ал. 2 от АПК установява изчерпателно правомощията на съда при решаване на оспорването. Съгласно тази разпоредба съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. Т. е. ако не установи основания за нищожност или унищожаемост на акта, съдът следва да отхвърли оспорването, но няма правомощие да остави в сила оспорения пред него административен акт, както е сторил решаващия съдебен състав в процесния казус. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, като се обсъдят във връзка с доводите на страните и техните повереници. Извън горното, решението е недопустимо в частта му, с което е отхвърлено искането на Павлина Жечкова Христова за присъждане на разноски. С подобно искане жалбоподателката не е сезирала съда, даже нещо повече, упълномощеният от нея да я представлява адвокат изрично е заявил в пледоарията си пред Сливенския административен съд, че няма искане за заплащане на направените разноски. Т. е. отхвърлителният диспозитив за разноските е постановен по непредявено искане. Тъй като съдът не е имал право и задължение да процедира в това отношение, извършеното от него произнасяне при неупражнено право на съдебно производство е невалидно процесуално действие и следва да се обезсили. Изложеното сочи наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, което обуславя приложното поле на чл. 221, ал. 3 от АПК.