Решение № 3793 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 253/2021 г.
ВАСVI отделение24.03.2021 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 755/19.11.2020 г. по адм. дело № 528/2020 г. на Административен съд – Хасково. ОСЪЖДА З. Х., от [населено място], област Хасково да заплати на ТП на НОИ – Хасково сумата от 100, 00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3793 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 253/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Х., от [населено място], област Хасково против решение № 755/19.11.2020 г. по адм. дело № 528/2020 г. на Административен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Хасково, чрез юрисконсулт Т. З. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 755/19.11.2020 г. по адм. дело № 528/2020 г. Административен съд – Хасково е отхвърлил оспорването по жалба на З. Х., от [населено място], област Хасково срещу решение № Ц1012 – 26 – 167 – 1/05.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърдените с него задължителни предписания № 3 Д – 1 – 26 – 00749440/28.04.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО на З. Х. е било дадено задължително предписание №ЗД-1-26-00749440/28.04.2020 г. от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, съгласно което тя е била задължена: по т. 1. да подаде в ТД на НАП Пловдив – офис Хасково Декларация образец № 1 по чл. 5, ал. 4 от КСО за самоосигуряващо се лице, съдържащи заличаващи данни за периода от 14.12.2018 г. до 31.03.2020 г. вкл., като в т. 12 се посочи код за вид осигурен "13"; по т. 2. да подаде в ТП на НОИ – Хасково удостоверения по образец съгласно приложение № 9 с попълнен код "заличаване", както следва: т. 2. 1. относно изплащане на парично обезщетение с вх. № Р14-26-000-00-0005599814/27.06.2019 г. към болничен лист № Е20197507359 за "бременност" с период на временна неработоспособност от 7.06.2019 г. до 21.07.2019 г. вкл., т. 2. 2. относно изплащане на парично обезщетение с вх. № Р14-26-000-00-0005724949/30.07.2019 г. към болничен лист №Е20197749841 за "бременност и раждане" с период на временна неработоспособност от 10.07.2019 г. до 20.08.2019 г. вкл., т. 2. 3. относно изплащане на парично обезщетение с вх. № Р14-26-000-00-0006912683/13.04.2020 г. към болничен лист №Е20200566674 за "майчинство" с период на временна неработоспособност от 21.08.2019 г. до 19.10.2019 г. вкл.; по т. 3. да подаде в ТП на НОИ – Хасково удостоверение по образец съгласно приложение № 11 с попълнен код "заличаване" относно заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО с вх. № Р14-26-000-00-0006870770/06.04.2020 г. от дата 20.10.2019 г. Съгласно "Регистър на земеделските стопани" на Министерството на земеделието и храните, З. Х. има регистрация като земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3/21.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистъра за земеделски стопани считано от 14.12.2018 г. със заявен вид на осигуряване за общо заболяване и майчинство и за инвалидност поради общо заболяване и старост и за смърт. С писмо изх. №Ц9101-26-339-1/16.04.2020 г. директорът на ОДБХ – Хасково е удостоверил, че Х. притежавала вписан/регистриран животновъден обект тип "лично стопанство" в [населено място], но не е произвеждала продукция, предназначена за продажба. С решение № Ц1012-26-167-1/05.06.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Хасково е потвърдил задължителни предписания №ЗД-1-26-00749440/28.04.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ. Обосновано административният съд е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателката за нищожност на оспорените актове. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. Същите съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО имат правомощието да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО указва, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Лице, макар и регистрирано като земеделски производител, но неизвършващо трудова дейност няма статут на осигурено лице. Задължение за земеделския производител за да възникване и се осъществи осигурителното правоотношение е произвеждането на земеделска продукция, която да е предназначена за продажба. Законосъобразно административният съд е приел, че не може да възникне качеството осигурено лице, независимо, че за него са били подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването на законодателя е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба. Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане на птици е направено разграничение по отношение на животновъдния обект. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми (§ 1, т. 46 и 47 от Закона за животновъдството). Съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) (редакция преди изменение и допълнение от ДВ бр. 13/2020 г.) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. Жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Нейният животновъден обект не е ферма и не е налице изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Обосновано съдът е отбелязал, че за спора е неотносимо обстоятелството дали продукцията от личното стопанство е била продавана, доколкото законът поставя изискване продукцията да се произвежда с предназначение продажба, тоест продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Законосъобразно съдът е приел, че както към датата на регистрация по чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не е самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО лица. Подадените от нея данни с Декларация Обр. ОКД-5 като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение