Решение № 13788 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 131/2016 г.

Решение № 13788 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 131/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. А. П. против решение № 159/27.10.2015 г. по адм. д. № 156/2015 г. на Административен съд - С.. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага твърдения, че обитава процесното жилище на собствено основание, и то не е общинска собственост. О. С. неправомерно е съставила Акт за общинска собственост на обитавания от нея апартамент, без да има правно основание за това. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - кмет на община С., редовно призован, не се явява и представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на Административен съд - С. е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в съответствие със закона и при безспорна установеност на факта, че процесният имот се държи без правно основание от С. П.. Правилно съдът се е позовал на материалната доказателствената сила на Акта за общинска собственост, който не е оборен в състезателен исков процес по спор за собственост, и който не може да се реши от административния съд. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административен съд - С. е сезиран с жалба от С. А. П. от гр. С. против Заповед № РД 15-655 от 6.03.2015 г., издадена от кмета на община С., с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено да се изземе принудително от нея общинско жилище на адрес: гр. С., кв. "Д. Г.", бл. ..., вх. ..., ап. .... С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, като в нея са посочени фактическите и правните основания за издаването й. След анализ на фактите е посочил, че процесната заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. В мотивите на решението съдът е приел, че за процесния апартамент е издаден Акт за общинска собственост, който няма правопораждащо действие, но представлява официален документ и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства. Независимо, че няма правопораждащо действие, актът за общинска собственост е материалноправното основание за издаване на заповед по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. При наличието на спор относно правото на собственост върху имота, той следва да бъде решен по общия исков ред. Относно втората кумулативна предпоставка, а именно имотът общинска собственост да се държи без правно основание, съдът приема, че не са представени доказателства за държане на имота на правно основание, което да се противопостави на община С.. Решение е неправилно. Събраните по делото доказателства установяват, че със Заповед № РД 15-655 от 6.03.2015 г., издадена от кмета на община С. на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, е наредено да се изземе принудително от С. П. общинско жилище на адрес: гр. С., кв. "Д. Г.", бл. ..., вх. ..., ап. .... В заповедта е посочено, че за имота е съставен АОС № 2595/29.01.2010 г. Първоначално имотът е бил предоставен за нуждите на завод "В. К." - С., впоследствие преобразуван в "К." АД. През 1991 г. жилището е предоставено за ползване под наем на П., която е работила в посоченото предприятие. От настаняването си в жилището през 1991 г. до 2009 г. тя е заплащала дължимия наем. Била е приканвана да сключи наемен договор или да представи доказателства, обосноваващи държането на жилището. Видно от Заповед № 70 от 1.06.2001 г. на изпълнителния директор на "К." АД - С., П. е била настанена в апартамента, считано от 1.06.2001 г. и със Заповед № 30 от 1.06.2001 г. на изпълнителния директор на "К." АД - С., е разпоредено да се сключи договор за покупко-продажба на същия този апартамент. Приложена е по делото и Заповед № 39 от 8.06.2001 г. на изпълнителния директор на "К." АД - С., с която е разпоредено да се сключат договори за покупко-продажба на апартаментите в кв. "Д. Г.", блок № 53, собственост на "К." АД, в който са настанени под наем бивши и настоящи работници и служители на дружеството. Жилищата са заплатени от бившите наематели по определените цени от Наредбата на община С., но не е сключен прехвърлителния договор за продажба, поради открита процедура по обявяване на дружеството в несъстоятелност. С. З. № РД-15-52 от 14.01.2010 г. на кмета на община С., в изпълнение на процедура по чл. 15, ал. 4 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е наредено да се съставят актове за частна общинска собственост за недвижими имоти - жилища, описани в заповедта, като в т. 10 е процесният апартамент. Въз основа на издадения акт за общинска собственост срещу Паскалева е образувано административно производство по издаване на заповед по чл. 65, ал. 4 от ЗОС, която приключва с издаване на заповедта, предмет на настоящото производство. Обосновани са изводите на съда, че от формална страна е налице акт за общинска собственост за процесния апартамент и той не може да бъде оспорен в настоящото производство. Не могат и да се изследват доказателствата относно правото на собственост, което касационната жалбоподателка противопоставя на претенциите на община С.. Проследяването на правата на П., придобити от "К." АД, както и твърденията й относно плащане на ползвания от нея апартамент, могат да бъдат разгледани само в едно исково производство. Но по делото са представени доказателства, които съдът не е обсъдил в мотивите си. С решение № 338/11.06.1998 г. на ОбС - С. е било създадено общинско предприятие "И. К." ЕООД, чиято дейност е включвала и стопанисване на общинския жилищен и нежилищен фонд. Между това дружество и С. П. е бил сключен договор за наем на 4.06.2001 г. за процесния апартамент. Договорът е безсрочен и няма данни да е бил прекратен. С договор за новация № 400-55/1 от 5.02.2009 г., сключен между община С. и "И.-К." ЕООД, община С. е поела правата и задълженията на дружеството като наемодател по този договор за наем от 4.06.2001 г. При тези доказателства необосновани са изводите на съда, че П. обитава процесния апартамент без правно основание. Към настоящия момент тя държи жилището въз основа на посочения договор за наем. С оглед на изложените доводи, решението на административния съд като неправилно следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Подадената от Паскалева жалба срещу Заповед № РД 15-655 от 6.03.2015 г., издадена от кмета на община С. е основателна, поради наличието на валиден и действащ договор за наем, въз основа на който тя обитава процесния апартамент. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,