Решение № 3225 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11530/2009 г.

Решение № 3225 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11530/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на кмета на община Кърджали срещу решение № 80/31.07.09 г. по адм. д. № 102/09 г. по описа на Административен съд-Кърджали с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Съюз на евангелистките петдесятни църкви, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното, отменително Заповед № 771/30.04.09 г., издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за спиране изпълнение и забрана достъпа до строеж "Молитвен дом" в поземлен имот с идентификатор 40909.17.207 по кадастралната карта на гр. Кърджали решение, състав на Административен съд-Кърджали е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е постановено в отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Безспорно установена е липсата на констативен акт, изискуем по чл. 224, ал. 2 ЗУТ. Императивният характер на разпоредбата обосновава извода за съществено нарушение на процедурата. При издаване на заповедта е нарушен и материалния закон. Съгласно чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ, посочен като правно основание за издаването й, кметът на общината с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без влязло в сила разрешение за строеж. Тези предпоставки в случая не са били налице, предвид наличието на влязъл в сила комплексен проект за инвестиционна инициатива, изработен по реда на чл. 150 ЗУТ. Създаването на предпоставка за издаване на заповедта чрез оспорване от страна на административния орган на влязлото в сила разрешение за строеж представлява превратно упражняване на власт и издаване на процесната заповед в несъответствие с целта на закона. Горното налага извода, че обжалваното решение, с което с подробни мотиви оспорения административен акт като издаден в нарушение на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК е отменен, се явява постановено в съответствие с материалния закон. Касационните доводи за неправилност на решението игнорират правнорелевантното обстоятелство относно влизане в сила на комплексния проект за инвестиционна инициатива във всичките му части, предвид което се преценяват като неоснователни. Следва решението да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение