Решение № 13927 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2018 г.

Решение № 13927 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Харизанов от [населено място], подадено чрез адвокат И. Барбова, за отмяна на влязло в сила Решение № 8691 от 27.06.2018 г. по адм. дело № 4828/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено Решение № 120 от 13.03.2017 г. по адм. дело № 882/2016 г. по описа на Административен съд – П. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на жалбата на Д. Харизанов срещу Решение № 1012-12-129#2 от 02.11.2016 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - гр. П.. В искането се твърди, че съдебният акт противоречи на Решение № 8201/17.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1889/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Претендира се наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – П. не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. По същество искането е неоснователно. Предмет на искането за отмяна е Решение № 8691 от 27.06.2018 г. по адм. дело № 4828/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено Решение № 120 от 13.03.2017 г. по адм. дело № 882/2016 г. по описа на Административен съд – П. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на жалбата на Д. Харизанов срещу Решение № 1012-12-129#2 от 02.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № 2140-12-299 от 29.08.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. П., обективиращо отказ да отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 б от КСО. С Решение № 8201 от 17.06.2010 г. по адм. дело № 1889/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е оставено в сила Решение № 627/19.12.2009 г. по адм. дело № 734/2009 г. на Административен съд – П. в частта, с която е отменено Решение № 29/05.10.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – П., с което е потвърдено Разпореждане № [номер]/14.07.2009 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на Г. Лютаков от [населено място] на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО и преписката е върната на административния орган за решаване по същество съобразно указанията, дадени с мотивите на решението. Спорът по двете дела се свежда до зачитане на труда, положен от лицата в "Промкомбинат – Чико" [населено място] на длъжности "шлосер" и "шлосер-заварчик", като такъв при условията на втора категория, респ. относно наличието на основания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Чл. 239, т. 4 от АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице основанието по т. 4, необходимо е да има тъждество на обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо на двете съдебни решения, за които се твърди, че си противоречат. В случая не се установява такова тъждество. Видно от данните по делото, в искането се сочат като противоречиви две решения на Върховния административен съд, шесто отделение, постановени по жалби на две различни лица срещу два различни акта на директора на ТП на НОИ - П.. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС. П. изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.