Решение № 456 от 23.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 520/2009 г.

Решение № 456 от 23.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 520/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 143/2009 г. на Апелативен съд гр. В. Търново е подадена касационна жалба от подсъдимия М, с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Частния обвинител и граждански ищец И. А. е на становище, атакуваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата основателна, в частта за явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.07.2009 г. постановено по внохд. № 143/2009 г. на Апелативен съд гр. В. Търново е потвърдена присъда по нохд. № 616/2008 г.на Окръжен съд гр. В. Търново. С посочената присъда подсъдимия М. М. М. е признат за виновен на 9.06.2008 г. в с. Д., при превишаване пределите на неизбежната отбрана да е направил опит умишлено да умъртви И. А., поради което и на основание чл. 119 НК вр. с чл. 115НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от пет години. С присъдата е уважен граждански иск в полза на пострадалия, за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законните последици. ПО ЖАЛБАТА на под. М.: Основното оплакване в жалбата е за неправилно приложение на материалния закон, като аргументите са алтернативно посочени-или деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана или при превишаване пределите на неизбежната отбрана, но при условията на чл. 12, ал. 4 НК. Доводите в жалбата няма как да бъдат проверени, поради вътрешната противоречивост на приетото във въззивното решение, както по фактите така и по приложимия закон. Въззивния съд по фактите формално е приел, че "от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено авторството на деянието и дееца, който факт не се спори и от защитата на подсъдимия ", което не е вярно. Приел е също, че обвинението спори приложението на чл. 119 НК основаващо се "на обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му", което също не е вярно. Посочил е избирателно, кой от разпитаните по делото какво е казал, без да мотивира кое от обстоятелствата от предмета на доказване приема за установено и на коя доказателствени основа. Липсва и констатация относно правилността на изводите по фактите направена от първоинстанционния Съд. Без коментар във въззивното решение е оценката на доказателствата събраните от първоинстанционния съд. Особено съществени са противоречията в решението касаещи приложимия закон. Така на л. 40 от мотивите въззивния Съд приема, че "въззивната инстанция възприема тезата на прокуратурата, че деянието следва да се преквалифицира по първоначалното обвинение по чл. 115 НК" и две изречения по долу "присъдата относно правната квалификация на деянието следва да бъде потвърдена"т.е. по чл. 119 НК. Няма как да бъдат проверени и изводите за приложението на чл. 12, ал. 4 НК или отказа, тъй като според въззивния съд "по отношение на подсъдимия имало уплаха и смущение, но и за пострадалия". Предвид изложеното, без да се посочват всички взаимно изключващите се "съображения " в решението Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира, че липсва възможност за касационна проверка на постановеното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, нов грубо нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, не са посочени основанията на които не са споделени доводите, нито в протеста нито в жалбата, с които е бил сезиран. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 3т. 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение