Решение № 6245 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7667/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Хасково, чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 602 от 18.07.2023г. на Административен съд Хасково по адм. дело 524/2023г. С него се отменя Решение 1012-26-92-1/12.04.2023г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково. Със същото решение се изпраща преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Хасково за ново произнасяне по заявлението на Ф. А. С. с вх. 2113-26-2182/18.11.2022г. по описа на ТП на НОИ-Хасково, вх. 2113-08-2117/11.11.2022г. по описа на ТП на НОИ Кърджали, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определен месечен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на съдебното решение. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Спорът е относно осигурителния стаж за периодите от 5.12.1974г. до 5.12.1975г. 1г. и от 10.02.1978г. до 10.04.1979г. 1г. и 2 м. - времето като неработеща майка, което съдът е признал за действителен осигурителен стаж, което административният орган оспорва като квалификация от значение за упражненото право на пенсия на основание чл. 68, ал. 2 КСО, за което се изисква 66г. и 10 м. за жените и мъжете и не по -малко от 15г. действителен стаж. Поддържа, че не са налице материалните предпоставки действителен осигурителен стаж от 15г., в който не следва да се включва като действителен стажът в периода на майчинството на неработеща майка, като съдът в нарушение на материалния закон е приел обратното. Ответникът, Ф. А. С. чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изисквания на закона при касационната проверка констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ф. А. С. против Решение 1012-26-92-1 от 12.04.2023г., издадено от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което отхвърля жалба на Ф. А. С. против разпореждане от 16.03.2023г. ва ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление на основание чл. 68, ал. 1 - 3 КСО. Отказа е мотивиран с незачитане на процесния стаж в периода на майчинство, поради което не е налице 15 г. действителен стаж като материална предпоставка. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. При непротиворечива фактическа обстановка е приел периода на майчинството като неработеща майка за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР на КСО, поради което приел, че са налице материалните предпоставки за реализиране на правото на пенсия. Съдът е обсъдил и приложил разпоредбите на КСО, Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм/, Постановление на МС 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта, Инструкция 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и отглеждане на деца, Инструкция 2492/1967г./отм/, Указа за насърчаване на раждаемостта/отм./, Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 47 от Конституцията на Република България, Решение 2 от 4.04.2006г. по к. д. 9/2005г. на Конституционния съд на Република България и цитираната многобройна еднозначна практика на Върховен административен съд по прилагането на закона по сходни казуси и еднакво приложение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил от фактическа страна наличието на осигурителен стаж в необходимия обем и вид като материални предпоставки за реализирането на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доказателствата по делото еднозначно установяват продължителността на стажа и този въпрос не е спорен между страните. По спорния стаж за периода на майчинството по отношение на неработеща майка съдът правилно е определил приложимите материални норми, правилно ги е приложил като е извел извод в съответствие с материалния закон, че спорният период следва да бъде зачетен като такъв по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО. Мотивите на съда се споделят изцяло от настоящата инстанция, която поддържа практиката си по този въпрос в многобройни решения цитирани по делото. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение