Решение № 12423 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6953/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на:

1. Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител, против решение 3548 от 15.04.2025г., постановено по адм. дело 47/2024 на Административен съд-Пловдив/АС-Пловдив/, в частта, в която ДФЗ е осъден да заплати на Н. И. Н.:

• сумата от 13884 лева, представляваща обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба, поради незаконно прекратеното му служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2022г. до окончателното й изплащане;

-сумата от 105.18 лева, представляваща обезщетение за недопускането му до работа на 09.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2025г. до окончателното й изплащане;

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответната страна Н. И. Н., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски за касационната инстанция.

1. Н. И. Н., чрез процесуален представител, против решение 3548 от 15.04.2025г., постановено по адм. дело 47/2024 на Административен съд-Пловдив, в частта, в която е отхвърлена претенцията на Н. за сумата над 105.18лв. до пълния размер от 1322.29лв., представляваща обезщетение по чл.122, ал.3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, за недопускането му до работа на 09.04.2021г.

Н. навежда доводи за неправилност на решението в тази част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като изцяло се уважи иска му за заплащане обезщетение по чл.122, ал.3 ЗДСл в пълния претендиран размер от 1322.90лв., и се присъди сума в размер на 1217.72лв.- обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 12.04.2021г. до 26.04.2021г., установявайки, че прекратяването на СПО между страните по повод заповед 1471/12.04.2021г. е настъпило на 26.04.2021г. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответната страна -Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационната жалба на ДФЗ е подадена в срока по чл.221, ал.1 от АПК и чл.232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението в тази част е правилно.

АС-Пловдив е постановил решението си след изясняване на обстоятелствата от значение за правния спор и след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съдът е установил и обсъдил релевантните за правния спор факти, като е направил правни изводи, за които е изложил подробни съображения.

Съответен на установените фактически обстоятелства е изводът на съда за наличието на изискуемите по чл.104, ал.1 от ЗДСл предпоставки за обезщетение - служебното правоотношение на ищеца е прекратено със заповед 1471/12.04.2021г.. на ИД на ДЗФЗ и тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение, като по делото е установено, че през периода 12.04.2021г.-21.04.2022г. ищеца не е работил по трудово или служебно правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл обезщетението следва да се определи в размер на основното месечно възнаграждение към момента на признаването на уволнението за незаконно, в случая влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение 21.04.2022 година.

Относно на дължимото обезщетение правилно АС-Пловдив е кредитирал приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ВЛ И. Стоянова по назначената допълнителна ССчЕ, според което основното месечно възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност към м. април 2022г. е в размер на 2314лв., а общия размер на дължимото обезщетение по чл.104 ЗДСл в случая е 13884лв.

Установените по делото обстоятелства обуславят основателност на предявения иск, какъвто е изводът на съда, като основателността на главния иск обосновава и основателност на претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата.

Правилно и при съобразяване с т.4 от ТР 3 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. 3/2004г., съдът е приел, че обезщетението се дължи със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт, в случая- 21.04.2022 година.

Предвид установената по делото дата 06.04.2021г. на подадено от служителя заявление за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност, и с оглед посочената от него дата 09.04.2021г. на явяване за заемане длъжността, на която е възстановен, законосъобразен е извода на съда относно претенцията на ищеца за обезщетение на осн. чл.122, ал.3 ЗДСл до размер на 105.18лв.- обезщетение за 1 работен ден, предвид броя на работните дни за м. март 2021г., размера на основната заплата на ищеца за цитирания месец и година, и при наличие на заповед 1471/12.04.2021г. на ИД на ДЗФ за прекратяване служебното правоотношение на ищеца.

Неоснователни са доводите в касационната жалба на ДФЗ.

По отношение оплакванията на касатора за неправилно определен размер на основното месечно възнаграждение на Н. за заеманата от него длъжност към м. 04.2022г., същия е определен от АС-Пловдив на основание приетото по делото заключение на ВЛ по назначената допълнителна ССчЕ. Заключението на ВЛ е оспорено бланкетно от ДФЗ по делото, без по съответния процесуален ред пред първоинстанционния съд да е налице искане за назначаване на съответния вид експертиза за установяване на факти, благоприятни за тази страна по делото, и не са представени други доказателства за установяването им, поради което при проявената процесуална пасивност пред първостепенния съд и при наличието на забрана за фактически установявания (чл.220 АПК) наведените пред касационната инстанция доводи за неправилно определен размер на ОМВ не се разглеждат от настоящия състав.

Твърдението на касатора за недоказано явяване на ищеца на 09.04.2021г. да заеме длъжността, на която е възстановен, не се кредитира от настоящия състав, като неподкрепено с доказателства и противоречащо на установените по делото факти.

Касационната жалба на Н. И. Н. е подадена в срока по чл.221, ал.1 от АПК и чл.232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Волеизявлението на касатора Н. относно допускането му от АО да изпълнява задълженията си, изразено в заявление от 06.04.2021г., не оставя съмнение относно посочената от него дата на явяване за изпълнение на съответната длъжност, а след като относимият към претендираното обезщетение юридически факт на прекратяване на служебното му правоотношение със заповед 1471 е възникнал на 12.04.2021г., противно на тезата на касатора и както се отбеляза по-горе изводите за първостепенния съд спрямо тази претенция на касационния жалбоподател са верни.

Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Пловдив е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като правилно е кредитирал заключението на ВЛ Стоянова относно сторените изчисления. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

Предвид изложеното, решението на АС-Пловдив в обжалваните от ДФЗ и Н. Н. части, като постановено при липса на визираното от касаторите отменително основание по чл.209, т.3, трябва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора разноски по делото не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение