Решение № 10271 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5664/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Център за развитие на човешките ресурси срещу Решение 6467/25.02.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 8832/2024 г. С обжалваното решение е отменена Заповед РД-05-155/22.08.2024 г. на изпълнителния директор на Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). Със Заповед РД-05-155/22.08.2024 г., на основание чл. 8, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 9 от Правилника за устройството и дейността на Център за развитие на човешките ресурси, във връзка с чл. 82а, ал. 3, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) М. А. Р. е преназначена от длъжност главен експерт в отдел Акредитация, селекция и договориране, Дирекция Селекция, договориране и отчитане на длъжност главен експерт в отдел Информационно обслужване, Дирекция Селекция, договориране и отчитане за срок до завръщане на замествания държавен служител Г. С. Р., считано от 23.08.2024 г. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е недопустимо, алтернативно постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е взел предвид, че към датата на подаване на жалбата служебното правоотношение на М. Р. е било прекратено на самостоятелно и независимо основание. То не е настъпило въз основа на процесната заповед, а поради настъпване на прекратителните основания по основното служебно правоотношение между страните. Поради това счита, че жалбоподателят се явява лице без правен интерес да оспорва процесната заповед, тъй като дори и да не е било извършено преназначението по чл. 82а ЗДСл., то са щели да настъпят правните последици от прекратяване на служебното правоотношение. Сочи, че в решението не било обсъдено, че М. Р. е подписала доброволно заповедта за преназначаване, с което е изразила изричното си съгласие. Излага и съображения, че е нецелесъобразна отмяната на заповедта, тъй като дори тя да бъде обявена за незаконосъобразна, жалбоподателят не може да бъде възстановен на длъжността, от която е била преназначена, доколкото нейните служебни правоотношения са прекратени на законосъобразно и независимо основание. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Нацкин. Ответникът по касация М. А. Р. оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Пенова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е следното: Със Заповед РД-5-2021-00-271/21.07.2021 г. на изпълнителния директор на ЦРЧР, на основание чл. 15 ЗДСл., М. А. Р. е назначена на длъжността главен експерт в Отдел Информационно обслужване, Дирекция Селекция, договориране и отчитане за срок до завръщане на замествания държавен служител Г. Р., считано от 21.07.2021 г. Със Заповед РД-5-2021-00-272/22.07.2021 г. на изпълнителния директор на ЦРЧР М. А. Р. е временно преназначена от длъжност главен експерт Отдел Информационно обслужване, Дирекция Селекция, договориране и отчитане на длъжност - Началник на отдел, Отдел Акредитация, селекция и договориране, Дирекция Селекция, договориране и отчитане за срок от 4 години, считано от 22.07.2021 г. Със Заповед РД-16-377/11.08.2022 г. на изпълнителния директор на ЦРЧР е разрешено на Н. Д. Г., на длъжност главен експерт в Дирекция Селекция, договориране и отчитане, да ползва платен годишен отпуск в размер на 28 дни считано от 12.09.2022 г. до 20.10.2022 г. включително, да ползва неплатен отпуск за времето от 21.10.2022 г. до 07.08.2026 г. включително до датата на приключване на мандата на дългосрочно командирования служител И. С. Г. (съпруг на Н. Г.) или до предсрочно прекратяване на мандата му, без значение основанието на прекратяването. На 03.07.2024 г. до М. А. Р. от изпълнителния директор на ЦРЧР е отправена покана, с която е предложено временно да бъде преназначена, на основание чл. 82а, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл., от длъжността началник на Отдел Акредитация, селекция и договориране, Дирекция Селекция, договориране и отчитане на длъжността главен експерт в отдел Акредитация, селекция и договориране, Дирекция Селекция, договориране и отчитане по заместване на Н. Г., но не по-късно от 07.08.2026 г. Върху поканата има отбелязване Съгласна съм с подпис на М. Р. и дата 03.07.2024 г. Със Заповед РД-05-140/03.07.2024 г. на изпълнителния директор на ЦРЧР М. А. Р. временно е преназначена в същата администрация от длъжността началник отдел, Отдел Акредитация, селекция и договориране, Дирекция Селекция, договориране и отчитане на длъжност главен експерт в Отдел Акредитация, селекция и договориране, Дирекция Селекция, договориране и отчитане за срок до завръщане на титуляра Н. Д. Г., но не по-късно от 07.08.2026 г. Заповедта е връчена на г-жа Р. на 03.07.2024 г. На 22.08.2024 г. Г. С. Р. депозирал заявление до изпълнителния директор на ЦРЧР, с което изразил желанието си временното му преназначаване да бъде предсрочно прекратено и да заеме предишната си длъжност главен експерт в Отдел Информационно обслужване, Дирекция Селекция, договориране и отчитане, считано от 23.08.2024 г. Със Заповед РД-05-154/22.08.2024 г. на изпълнителния директор на ЦРЧР Г. С. Р. е преназначен от длъжността директор на дирекция в Дирекция Проверки на място и мониторинг на длъжност главен експерт в Отдел Информационно обслужване в Дирекция Селекция, договориране и отчитане, считано от 23.08.2024 г. Заповедта е връчена на Г. Р. на 22.08.2024 г. Със Заповед РД-05-155/22.08.2024 г. на изпълнителния директор на ЦРЧР, на основание чл. 8, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 9 от Правилника за устройството и дейността на Център за развитие на човешките ресурси, във връзка с чл. 82а, ал. 3, т. 3 ЗДСл поради завръщане на замествания държавен служител по основното служебно правоотношение, М. А. Р. е преназначена от длъжност главен експерт в Отдел Акредитация, селекция и договориране, Дирекция Селекция, договориране и отчитане на длъжност главен експерт в Отдел Информационно обслужване, Дирекция Селекция, договориране и отчитане за срок до завръщане на замествания държавен служител Г. С. Р., на основание чл.15 от ЗДСл, считано от 23.08.2024 г. Заповедта за преназначаване е връчена на г-жа Р. на 22.08.2024 г. По делото като доказателства са приети заверено копие на личното служебно досие на М. Р., доказателства, че лицето издало заповедта заема длъжността изпълнителен директор на ЦРЧР, Заповед РД-05-156/22.08.2024 г. на изпълнителния директор на ЦРЧР, с което е прекратено служебното правоотношение на М. А. Р., считано от 23.08.2024 г., поради завръщане на Г. С. Р.. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, че е спазено изискването за писмена форма на акта. Правилно е приел, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, че е налице противоречие между фактическо и правно основание за издаването ѝ, както и че заповедта не съответства на целта на закона. До тези изводи съдът е достигнал при правилен анализ на разпоредбите на чл. 82 и чл. 82а ЗДСл. Правилно съдът е посочил, че от доказателствата по делото е видно, че М. Р. временно е преназначена в същата администрация със Заповед РД-05-140/03.07.2024 г. на длъжността главен експерт в Отдел Акредитация, селекция и договориране, Дирекция Селекция, договориране и отчитане за срок до завръщане на титуляра Н. Д. Г., но не по-късно от 07.08.2026 г. С оспорената заповед, считано от 23.08.2024 г. М. А. Р. е преназначена на друга длъжност, поради завръщане на замествания държавен служител Н. Д. Г. по основното правоотношение. Правилно съдът е посочил, че заповедта е вътрешно противоречива, тъй като правното основание не съответства на фактическото основание. В заповедта са цитирани правни норми, които касаят временно преназначаване, а самата заповед е издадена за преназначаване. Правилно съдът е посочил, че по делото липсват доказателства Н. Д. Г. да се е завърнала по основното правоотношение и същата продължава да ползва неплатен отпуск до 07.08.2026 г. Поради това посоченото в заповедта, че служителят когото е замествал оспорващият се е завърнал, не е подкрепено с доказателства. Правилен е и изводът му, че липсва изразено писмено съгласие на М. Р. да бъде преназначена на длъжността главен експерт в Отдел Информационно обслужване, Дирекция Селекция, договориране и отчитане до завръщане на титуляра Г. С. Р.. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че след като г-жа Р. е подписала заповедта за преназначаване тя е изразила съгласие с преназначаването. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗДСл. държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. Законът изисква предварително писмено съгласие на служителя, нещо за което по делото липсват доказателства. За временното преназначаване също се изисква писмено съгласие на държавния служител. Правилно решаващият съд е посочил, че изискването за предварително съгласие е съществено, защото нормата е императивна. Не получаването на писмено съгласие на служителя да бъде преназначен, вкл. и временно, в същата администрация прави издадената заповед незаконосъобразна само на това основание. Правилни са изводите на съда, че заповедта не отговаря на целта на закона, като е налице превратно упражняване на власт от страна на органа по назначаването. Със Заповед РД-05-154/22.08.2024 г. посоченият като заместван служител Г. С. Р. е преназначен на длъжността главен експерт в Отдел Информационно обслужване, Дирекция Селекция, договориране и отчитане, считано от 23.08.2024 г. Тази заповед е с номер предхождащ процесната, което правилно съдът е посочил, че сочи, че тя е издадена преди да бъде издадена оспорената заповед и служителят Г. С. Р. се е завърнал именно на 23.08.2024 г. на работа. Оспорената заповед е с номер, следващ номера на заповедта за преназначаване на служителя Г. Р., което сочи, че тя е издадена след нея и преназначаването на длъжност, която не е вакантна към момента на издаването на заповедта, както и към момента на възникване на преназначаването - 23.08.2024 г. води до извод, че заповедта е лишена от предмет, защото служителят Г. Р. се е завърнал именно от 23.08.2024 г. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че жалбоподателят в първоинстанционното производство се явява лице без правен интерес да оспорва процесната заповед, тъй като дори и да не е било извършено преназначението по чл. 82а ЗДСл., то са щели да настъпят правните последици от прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно чл. 124, ал. 1 ЗДСл. споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1 4 не подлежи на касационно обжалване. Заповедите за преназначаване и за временно преназначаване попадат сред актовете по чл. 124, ал. 1 ЗДСл., поради което следва да подлежи на обжалване, защото с тях се определят важни елементи на служебното правоотношение, свързани с неговото възникване и съдържание. Независимо от последващото прекратяване на служебното правоотношение на М. А. Р. с ЦРЧР, което прекратяване е предмет на друг спор, жалбата срещу заповедта за преназначаване е допустима и следва да се провери дали преназначаването е законосъобразно извършено. Последващото прекратяване на служебното правоотношение не води до отпадане на правния интерес от оспорването на заповед за преназначаване на длъжността, за която е прекратено правоотношението. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер 300 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие 883964 от 27.05.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение