Решение № 13388 от 2.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13535/2017 г.
ВАСIV отделение02.11.2018 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 437 от 13.10.2017 г., постановено по адм. дело № 378/2017 г. от Административен съд Монтана. ОСЪЖДА Община Монтана да заплати на И. П. от [населено място], [улица], вх. [номер], ап. [номер], сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на кмета на Община Монтана за присъждане на разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13388 от 2.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13535/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Берковица, срещу решение № 437 от 13.10.2017 г., постановено по адм. дело № 378/2017 г. на Административен съд Монтана. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде потвърдена заповед № РД-15-425/29.08.2017 г. на кмета на Община Берковица. Претендират се разноски. Ответникът – И. П. от [населено място], в съдебно заседание и с писмено възражение, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Претендира и за разноски пред настоящата инстанция. Заинтересованата страна – М. Богданова, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага същата да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Монтана е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-15-425 от 29.08.2016 г. на кмета на Община Берковица. С нея е наредено прекратяване на процедура за провеждане на търг с явно наддаване за продажба на имот – частна общинска собственост: поземлен имот с идентификатор 07510.301.444 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. [община], обл. Монтана, одобрени със заповед № РД-18-76/15.07.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, последно изменена със заповед № РД-18-9867/15.12.2015 г. на началника на СГКК – Монтана, площ 301 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м. /, номер на предходен план: няма, адрес на поземления имот: [населено място], общ. [община], обл. Монтана, съседи: 07510.301.446, 07510.301.445, 07510.301.456, с начална тръжна цена в размер на 1820, 00 лв. Като предмет на публичния търг за горния имот не са били построените в него сграда с идентификатор 07510.301.444. 1 и сграда с идентификатор 07510.301.444. 2. За да постанови този резултат, съдът е счел, че обстоятелствата, описани в акта за прекратяване на търга не отговарят на установените по делото факти. Затова е приел, че прекратяването на търга с процесната заповед се явява в нарушение на установения правен ред. В тази насока съдът се е приел, че насрочения търг е прекратен един ден преди датата, на която е следвало да бъде проведен, с мотива, че предмет на търга не са построените в него сгради, тъй като същите са собственост на трето лице, както и поради допусната грешка в СГКК – Монтана за този поземлен имот, поради неговото непълно и неправилно нанасяне на съществуващите в имота сгради, собственост на трето лице. Съдът е счел, че от заповедта, с която е насрочена процедурата за провеждане на търг с явно наддаване за продажба на поземлен имот с № 07510.301.444, изрично и недвусмислено е било записано, че построените в този имот сгради, за които има издаден нотариален акт, не са предмет на търга и съответно не са предмет на продажба. А предмет на оценка и нейното приемане с решението на Общински съвет Берковица, с което е дадено съгласие за провеждане на публичен търг, е само цитирания поземлен имот. Не се установявало и твърдението, че има допусната грешка в СГКК Монтана, по отношение нанасянето на имотите. Освен това, допускането на грешка в кадастралната карта при отразяване на сгради, които не са предмет на публичния търг, не било основание процедурата по провеждане на търга да бъде прекратена. Подзаконовият нормативен акт предвиждал, че при наличие на кандидати или участници, единствената правна възможност била провеждане на търга. Така постановеното решение е правилно. Установява се, че предмет на открития търг е само поземлен имот (ПИ) с № 07510.301.444. Сградите в поземления имот - сграда с идентификатор 07510.301.444. 1 и сграда с идентификатор 07510.301.444. 2., не са били предмет на търга. Това изрично е посочено в заповед № РД-15-418/21.08.2017 г. на зам.-кмета на Община Берковица, с която е открита процедурата за провеждане на търга. Също изрично е посочено, че тези сгради са собственост на трето лице съгласно описан в заповедта за откриване на търга нотариален акт. В процесната заповед № РД-15-425 от 29.08.2016 г. на кмета на Община Берковица не са посочени правни основания за прекратяване на процедурата за провеждане на търга. Посочения чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация визира правомощия на кмета на общината да издава заповеди, но не и със съдържанието на процесната заповед. Като фактически основания е посочено, че процедурата се прекратява поради допусната грешка от СГКК – Монтана в кадастралната карта по отношение на ПИ № 07510.301.444 (предмет на търга), поради непълно и неправилно нанасяне на съществуващите в имота сгради, собственост на трето лице. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд правилно е приел, че посочените в процесната заповед фактически и правни основания, не са основания за постановяване на резултата с процесната заповед. Така е, защото грешката в кадастралната карта не е основание за прекратяване на търга. В приложимата нормативна уредба никъде не е посочено такова основание за прекратяване на търга. А както вече се каза, правно основание не е посочено и в процесната заповед. Освен това от приложените по делото скици е видно, че няма и грешка в кадастралната карта. От една страна, както също се каза, двете сгради - сграда с идентификатор 07510.301.444. 1 и сграда с идентификатор 07510.301.444. 2., не са били предмет на търга. От друга страна, от техните скици е видно, че и двете сгради са отразени в плана. Противно на посоченото в молбата на М. Богданова, и двете сгради са нанесени в плана на [населено място], общ. [община], обл. Монтана. Съдът, анализирайки фактите по делото и относимата правна уредба, предвид приложението на чл. 8, ал. 1 и 2, вр. чл. 35, ал. 1 и ал. 6 от ЗОС, правилно е приел, че процесната заповед за прекратяване на процедурата за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на имот – частна общинска собственост, следва да бъде отменена. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на направените от него разноски по делото. Ответната страна по касационната жалба е направила чрез пълномощника си в съдебното заседание проведено на 09.10.2018 г. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за представителството в касационното производство. Установила е размера му и факта на внасянето с представен договор за правна защита и съдействие от 09.10.2018 г. Касаторът не е представляван в касационното производство и не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претенцията на ответната страна за заплащане на разноски за касационното производство следва да бъде уважена, поради което предвид доказаното плащане на договореното адвокатско възнаграждение, посочено в представеното по делото пълномощно, същото е основателно и следва да бъде присъдено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,