Решение № 14944 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2020 г.

Решение № 14944 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Агро Д. 2012" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Баня, общ. Разлог, обл. Благоевград, подадена, чрез редовно упълномощен процесуален срещу решение № 20/8.01.2020 г. по адм. д. № 531/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства по делото, както и доводите на жалбоподателя, поради което е стигнал до неправилни фактически и правни изводи. Твърди се, че никъде в закона не е посочено, че обработваните площи следва да бъдат налице за всяка година поотделно, а се говори единствено за петгодишен период. Счита, че наказващият орган е следвало да вземе предвид всички направени от дружеството възражения за обективна невъзможност за обработката на 120 дка, свързани с метеорологичната обстановка и набезите на животни. Сочи, че неизпълнението на бизнес плана и реализирането на определени приходи не може да бъде квалифицирано като договорно задължение, а обективните причини за недостигането на прогнозните стойности изключва отговорността на земеделския производител и не представлява годно основание за налагане на финансова корекция. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответната по жалбата страна – Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез упълномощен юриск. Захариева, с писмено становище оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на"Агро Д. 2012"ЕООД срещу решение № 01/121/07599/3/01/04/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" с Изх. № 01-2600/654#5/15.05.2019 г., с което на основание на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ и чл. 51, ал. 1 и ал. 2, чл. 54, ал. 1, т. 2, ал. 2 вр. чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. последно, вр. чл. 23, ал. 2 вр. чл. 16, ал. ал. 1, 2 и 4 и чл. 55, ал. 2 от Наредба № 8/3.04.2008 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 4, чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция в размер на 74 635, 95 лв, представляваща 100 % от предоставената финансова помощ по договор № 01/121/07599 от 9.11.2015 г. с ДФЗ за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства от ПРСР за периода 2007-2013 г.", подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони при условията на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 8/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по мярката. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на съдебното дирене са събрани всички относими към производството доказателства, при което са изяснени релевантните обстоятелствата, нужни за постановяване на обоснован и правилен съдебен акт. Страните не спорят по изяснената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка. Събрани са доказателства за поведението на страните в производството, за предприетите от тях действия във връзка със сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, осъществения текущ и последващ контрол за целевото ползване на инвестицията и предприетите във връзка с констатациите от този контрол действия. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, настоящия съдебен състав намира, че не следва да преповтаря подробно описаната от състава на Административен съд – Благоевград фактическа обстановка. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съобразно предоставените му правомощия, в изискуемата по закон писмена форма и съдържа фактически и правни основания съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е приел, че след откриването на процедурата по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ са спазени правилата на административното производство при направените проверки. Като резултат било констатирано неизпълнение на задължения по договора като пълните 2016, 2017 и 2018 г. е налице минимална част от предвидените в бизнес-плана и договора приходи. За 2016 г. са реализирани приходи – 27 289, 56 лв., за 2017 г. – 34 668, 60 лв. и за 2018 г. 55 000 лв., което за целия тригодишен период показва, че реализираните приходи са около 16, 24 % от заложените в бизнес-плана общо за периода 720000 лв.. Изслушана и приета е била и съдебно-икономическа експертиза, според чието заключение, процентното изпълнение на приходите от подпомаганата дейност, спрямо заложеното изпълнение в бизнес-плана на кандидата изцяло съвпада с установеното от административния орган. Много подробно съдът е описал фактите, възприел ги е като доказани предвид липсата на други относими към спора доказателства и е извел правните изводи за наличие на предпоставките по закон за налагане на финансова корекция в размер на 100 % от изплатената помощ по мярката. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, за необоснованост и нарушение на материалния закон, изложени в касационната жалба.. Изцяло се възприемат и споделят изложените в съдебния акт фактически и правни основания. Нито пред административния орган, нито в съдебното производство жалбоподателя е оспорил, че не са реализирани прогнозните стойности от приходи от продажбата от селскостопанската продукция. Общо за трите проверявани години ползвателят не е реализирал заложените в бизнес плана приходи, като е отчел изпълнение за проверявания период от едва 16, 24 %. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ "Земеделие". Съгласно чл. 16 от Наредба № 8/2008 г. Бизнес - планът трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата, чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3. Бизнес - планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството. Самият бизнес план се използва за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. За проследяване на постигане на заложените в бизнес плана показатели се вземат предвид приходите от финансова дейност, за проследяване изпълнението на заложената в бизнес плана производствена програма. Неизпълнението на финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". Проверките на контролния орган са направени не в първите две години, а в края на третата година след отпускане на безвъзмездната помощ. В чл. 55, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. ясно е посочено, че ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжно писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. Същото задължение, дори в още по-рестриктивен вариант е залегнало в т. 4. 18 от договора, където е вменено в задължение на ползвателя незабавно да уведоми фонда за настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на договора. От приложените по делото доказателства, данни за подобни уведомявания от страна на жалбоподателя не се констатират, поради което последния не може да се ползва от възникването на "форсмажорни обстоятелства" за неизпълнение на договора от негова страна. В касационната жалба отново се прави оплакване във връзка с посочената от административния орган Методика за определяне на санкциите след плащане о проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., обявена за нищожна с влязло в сила решение от 2019 г. на Върховен административен съд. Действително, с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. тричленен състав на Върховния административен съд е обявил за нищожна Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Така постановеният съдебен акт е оставен в сила с Решение № 8020/29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1757/2019 г. от 5-членен състав на Върховния административен съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Следва да се отчете обстоятелството, че решението за издаване на финансова корекция не е издадено единствено и само въз основа на Методиката. Решение № 01/121/07599/3/01/04/01 от 15.05.2019 г. за налагане на финансова корекция е издадено от изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", на основание на т. 8. 1 от договор № 01/121/07599 от 09.11.2015 г. във връзка с неизпълнението на т. 4. 18, 4. 19 и т. 4. 24, както и във връзка с т. 9. 1, същия договор и чл. 51, ал. 1 и ал. 2, чл. 54, ал. 1, т. 2, ал. 2 вр. чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. последно, вр. чл. 23, ал. 2 вр. чл. 16, ал. ал. 1, 2 и 4 и чл. 55, ал. 2 от Наредба № 8/3.04.2008 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 4, чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, тоест, решението е издадено въз основа на действащи нормативни актове и нарушени договорни отношения, а не само и единствено въз основа на сочената Методика, която засяга единствено санкционната част, но не и фактическите и правни основания за установяване на нарушението. Позоваването от изпълнителния директор на ДФЗ на нищожна Методика, не прави административния акт нищожен само на това основание. До момента на обявяването й за нищожна, Методиката е била източник на правото и правилно е била съобразена от административния орган. В тази връзка следва да се съобрази чл. 195, ал. 1 АПК, а именно, че "Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение", т. е. до този момент е бил валиден административен акт и не може да бъде основание за обявяване на нищожност на друг влязъл в сила административен акт. Съдебната практика и правната доктрина са наложили извода, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са такива радикални пороци, като нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на форма, пълна липса на правно основание за издаване на акта, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др., а в настоящия случай не се установи нито един от посочените пороци да е налице. Неизпълнението на ползвателя на помощта е такава голяма част от предвиденото в договора и бизнесплана, че оправдава налагането на 100 % корекция на получената помощ. Всички касационни оплаквания са били такива и пред първата инстанция, на които съдът подробно и аргументирано е отговорил в съдебния акт. При липсата на данни за допуснати нарушения по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, съдебното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед на изхода от делото, ответната по касационната жалба страна има право на разноски в минимален размер, а именно 100 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение