Решение № 3859 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2014 г.

Решение № 3859 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1135 от 29.04.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 805/2014 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161303392/28.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 165/17.02.2014 г. на директора на Дирекция - "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите на касатора са следните: Съдът неправилно е приел, че не е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит, тъй като не е закупен лек автомобил според определението на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ТИТИ - КО 2012" ЕООД срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "ТИТИ - КО 2012" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Порто Лагос" № 3 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Кемалов и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161303392/28.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 165/17.02.2014 г. на директора на Дирекция - "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "ТИТИ - КО 2012" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. март 2013 г. в размер на 7 658.33 лв. и са начислени лихви в размер на 45.33 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС по фактура № 0000013100/06.03.2013 г., издадена от "Бултрако Пловдив" ООД за покупка на автомобил марка "Хонда", модел "CR-V". Органът по приходите е приел, че е закупен лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на закона, а не такъв, който е предназначен за превоз на товари и е обосновал своя извод с това, че процесният автомобил не притежава характеристиките на товарен автомобил, дадени в позиция 8704 от Комбинираната номенклатура /КН/ на ЕС, а отговаря на условията, предвидени за леките автомобили, в позиция 8703. Първоинстанционният съд е отменил РА като незаконосъобразен. Приел е, че автомобилът е регистриран като товарен /категория N 1/, притежава сертификат за товарен автомобил от представител на производителя, потвърден от ИА "Автомобилна администрация". Съдържанието на официалните удостоверително документи - свидетелство за регистрация на КАТ и сертификат за съотвествие, издаден от представител на производителя, не е опровергано от ответника с допустимите по ДОПК доказателства и доказателствени средства. Закупуването на автомобила от дружеството в качеството му на данъчно задължено лице, завеждането му като актив в предприятието и използването му в търговската дейност на същото е доказано с представените и неоспорени документи и по отношение на тези факти не е налице спор между страните по делото. Така постановеното решение е правилно. Спорът е разрешен от първоинстанционния съд законосъобразно при точно прилагане на относимите материално правните норми. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил. Според дефиницията на § 1, т. 18 от ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Във второто изречение на дефиницията, съдържаща се в посочения законов текст, са регламентирани изключенията от правилото и при това те са предвидени алтернативно. Според техническите характеристики на процесното МПС, съдържащи се в сертификата за съответствие и свидетелството за регистрация на КАТ, категорията на автомобила е N 1. С Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. /Официален вестник L 263, 09/10/2007 стр. 0001 - 0160/ е създадена рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива), транспонирана в националното законодателството. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за първоначална регистрация на ново превозна средство от категория М, N, О собственикът представя валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производителя или негов упълномощен представител за Общността, според Наредба № 60/2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, транспонираща Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Света. Категориите, на които се подразделят превозните средства за нуждите на типовото одобряване са изчерпателно изброени в чл. 149 ЗДвП. Според чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" с категория N 1 се категоризират моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари с технически допустима маса не повече от 3.5, т. Процесният автомобил е регистриран по реда на Наредба № I-45/24.03.2000 г. Пред КАТ е представен валиден ЕО сертификат за съответствие. Издадено е свидетелство за регистрация. В същите автомобилът е посочен като такъв от категория N 1. На 12 декември 2012 г. е приет Регламент (ЕС) No 1230/2012 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Регламентът за прилагане е публикуван в Официален вестник № L 353/31-38/21.12.2012 г. и е в сила 20 дни след публикуването в Официален вестник на ЕС. Съгласно чл. 2 от него, в допълнение на определенията, установени в Директива 2007/46/ЕО и Регламент /ЕО/ 661/2009 г., за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1/тип превозно средство са превозните средства, спадащи към група, която е определена в част Б от Приложение II към Директива 2007/46/ЕО. В приложение II от Директивата, б. А "Дефиниране на категории превозни средства", категорията N е определена като моторни превозни средства най-малко с четири колела, проектирани и конструирани за превозване на товари, а подкатегорията N 1 е специфицирана в зависимост от масата на превозното средство - ненадвишаваща 3,5 тона. Регламентът като акт с общо правно приложение е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Регламент № 2658/87 на Съвета, установяващ КН, на който се е позовал органът по приходите, не следва да намери приложение в случая, доколкото се ползва за осъществявания внос и износ на територията на Общността. Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА за неуредените от ЗДДС случаи следва да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно специалните разпоредби на пряко приложимия регламент, ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, свързани с одобряване типа на МПС, са тези, които отговарят на целта на ЗДДС, а не митническото законодателство. Поради изложеното, настоящата касационна инстанция приема, че решението на Административен съд - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение