Решение № 15923 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2020 г.

Решение № 15923 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", срещу Решение № 494 от 13.03.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело № 1273/2019 г. В ЧАСТТА, с която е отменено негово Решение № РД-02-36-1261 от 07.11.2019 г., в частта за установено нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно е отхвърлено искането му за присъждане на разноски. Претендира разноски. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло жалбата на [община] като неоснователна. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. В. Великова. Ответникът – [община], изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е основателна, но по съображения, които са различни от изложените в нея. Решението в обжалваната му част е недопустимо. С обжалвания административен акт за нарушения на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП и на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 2, е установена нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с Постановление № 57 на Министерския съвет от 2017 г., като е определена финансова колекция в размер на 5 % от допустимите разходи по сключения договор с изпълнител [фирма], финансиран със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. С Решение № 494 от 13.03.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело № 1273/2019 г., е отменено Решение №РД-02-36-1261 от 07.11.2019 г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", в частта за установено нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП и в частта, с която е определен конкретен размер на финансовата корекция от 97 556, 61 лева, и е отхвърлена жалбата на [община] В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ. В обжалваната част от съдебното решение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният акт е незаконосъобразен в частта относно установената нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП и е отменил акта в посочената част. В тази част решението е недопустимо, тъй като когато се установи липса на нередност за едно от посочените в акта нарушения, а по отношение на останалите, се установи, че е налице нередност, то това е само едно от нарушенията, посочени в мотивите на акта за определяне на финансовата корекция и не е част от неговата разпоредителна част, не поражда самостоятелно правни последици, не съставлява само по себе си отделен предмет, годен за обжалване, и следователно не подлежи на самостоятелна отмяна. В съответствие с изискването на чл. 72, ал. 4 Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) за определяне на една финансова корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, в случая установената липса на нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, не води до отпадане на основанието за определяне на финансова корекция. В случай на обжалване на съдебното решение и в частта, с която е отхвърлена жалбата против акта за определяне на финансова корекция, касационната инстанция осъществява цялостен контрол върху съдебното решение, включително и по отношение на нередността за нарушение, което първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразно определено. По изложените съображения, съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде обезсилено, а производството прекратено в тази му част. В обжалваното съдебно решение липсва диспозитив за присъдени в първоинстанционното производство разноски, в каквато насока са изложени оплаквания от касатора. С Определение № 1069 от 17.07.2020 г., съдът в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е оставил без уважение молбата на ръководителя на УО на ОПРР за допълване на Решение № 494 от 13.03.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело № 1273/2019 г. в частта за разноските. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед изхода на спора, разноските остават за страните така, както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение