Решение № 9966 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2012 г.

Решение № 9966 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Враца (ТП на НОИ-Враца), против решение № 41 от 19.01.2012 г., постановено по административно дело № 511 от 2011 г. по описа на Административния съд - Враца. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 73 от 25.07.2011 г. на директора на РУСО-Враца, с което е потвърдено разпореждане № 5009023201 от 07.04.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при същото управление; 2) върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 20695 от 02.10.2009 г. на Огнян Иванов Георгиев и признаване на труда му за периода от 13.01.1975 г. до 14.03.1983 г. на длъжност "шлосер монтьор-ППР" в "Монтана" АД /бивша Камгарна предачница Монтана/ като втора категория труд, и отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението, и 3) осъдил РУСО-Враца да заплати на Огнян Иванов Георгиев съдебни разноски в размер на 540 лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Огнян Иванов Георгиев от гр. Враца, не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Враца, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Огнян Иванов Георгиев решение № 73 от 25.07.2011 г. на директора на РУСО-Враца, с което е потвърдено разпореждане № 5009023201 от 07.04.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при същото управление. С последното на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при условията на втора категория труд по заявление вх. № 20695 от 02.10.2009 г., като осигурителния му стаж за периода от 13.01.1975 г. до 14.03.1983 г. е зачетен от трета категория труд. За да отмени процесното решение № 73 от 25.07.2011 г. на касатора, първоинстанционният съд е приел, че положеният от Огнян Иванов Георгиев за периода от 13.01.1975 г. до 14.03.1983 г. на длъжност "шлосер монтьор-ППР" в "Монтана" АД /бивша Камгарна предачница Монтана/ попада в приложното поле на т. 66и от ПКТП (отм.), като възприема изводите, направени в заключението на втората съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено, тъй като те по-пълно кореспондират с проверените от вещото лице документи и със събраните по делото гласни доказателства. В мотивите на съдебното решение е посочено, че този труд съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж следва да се счита от втора категория, тъй като е положен до 31.12.1999 г. Заедно с признатото му право на труд от втора категория от 14 г. 03м. и 27дни с прибавянето на този стаж от 8 г. 2м. и 01 дни жалбодателят общо има стаж за втора категория от 22 г. 5м и 28дни, с което отговаря на първото от двете кумулативно дадени изисквания за пенсиониране при исканите от него условия. При това положение положеният от него труд от трета категория се редуцира до 14 г. 09м. и 29дни. Към датата на подаване на заявлението жалбодателят е на възраст 59 г. 01м., поради което общият сбор от осигурителен стаж и възраст се явява над 100, при което той отговаря и на второто задължително условие за придобиване право на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Решението на Административния съд - Враца е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция, а доводите на касатора се преценяват за неоснователни. На единствения по делото спорен въпрос за характера на положения от жалбодателя труд като "шлосер монтьор-ППР" в "Монтана" АД /бивша Камгарна предачница Монтана/ през периода от 13.01.1975 г. - 14.03.1983 г., първоинстанционният съд е дал обоснован и законосъобразен отговор, който се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от приложеното по делото удостоверение обр. УП-3 с вх. № 182/11.04.2003 г., издадено от "Монтана" АД, гр. Монтана (бивша Камгарна предачница Монтана) Огнян Иванов Георгиев е заемал длъжността "шлосер монтьор-ППР" от 13.01.1975 г. - 14.03.1983 г. и този труд е определен от работодателя като такъв от втора категория по т. 66и от ПКТП (отм.). Мястото, където е полаган този труд е безспорно установено и това са цеховете, където се намират предачните машини, поточните линии, ринговите машини, климо-камери, машини с прахосмукачки и други съоръжения, където условията са били неблагоприятни и затова се е монтирало система за кислородно стимулиране, кислородно изолирани противогази и антисифони за заглушаване на шума. Ремонтите дейности, извършвани от Огнян Иванов Георгиев, са били ежедневни, при условията на висок шум и запрашаемост, които са били еднакви за всички работещи в помещението, независимо на кой етап от производството са били. Същият е получавал предпазна храна и допълнителен отпуск от 12 дни за работата си във вредни условия. За да приеме, че трудът, положен през процесния период е от трета категория, пенсионният орган се е позовал на извършената справка от Сектор "Архивно стопанство", като е приел, че няма достатъчно първична отчетна документация, за да се приеме, че положеният от Огнян Иванов Георгиев труд в посочения период е от по-висока категория. Такива са мотивите на касатора и в постановеното от него решение № 73 от 25.07.2011 г., с което е потвърдено разпореждане № 5009023201 от 07.04.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". Като е отменил същите като незаконосъобразни и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението с указание " Трудът, положен от жалбодателя в "Монтана"АД /бивша Камгарна предачница Монтана/ като шлосер -монтьор в периода 13.01.1975 г. - 14.03.1983 г. да бъде зачетен като втора категория", Врачанският административен съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,