Решение № 12477 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4556/2024 г.
ВАСШесто отделение19.11.2024 г.докладчик Явор Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 380 от 23.02.2024 г., постановено по адм. дело 63/2023 г. по описа на Административен съд Добрич.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане с адрес на призоваване гр. София, [улица]да заплати на адв. Е. Т. Томов от гр. Бургас разноски за тази инстанция в размер на 1 000(хиляда) лева, представляващи определено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Образувано е по касационна жалба на Директор на ДСП Балчик, чрез ст. юриск. Вълков, срещу Решение 380 от 23.02.2024 г., постановено по адм. дело 63/2023 г. по описа на Административен съд Добрич. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, вкл. целта на закона. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Г. К. от гр. Балчик срещу Направление за включване в механизма Лична помощ 22024794 от 22.12.2022г. на Директор ДСП Балчик, потвърдено с Решение 08-РД06-0004 от 17.01.2023г. на Директор на РДСП Добрич. Ответникът Г. К., чрез адв. Томов, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. С оспореното съдебно решение състав на първоинстанционния съд е отменил като незаконосъобразно Направление за включване в механизма Лична помощ 22024794 от 22.12.2022г. на Директор ДСП Балчик, с което на малолетното дете на ответника по касация Г., род. на [дата на раждане], са били определени само 159 брой часа месечно за лична помощ. Административния съдия е приел, че издадения административен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон Закона за хората с увреждания(ЗХУ) и Правилника за прилагането му(ППЗХУ). Преди всичко следва да се посочи, че първоначално случаят с детето Г. е бил предмет на преценка от същия административен орган, приключила с издадено от него Направление за включване в механизма Лична помощ 22013253 от 18.07.2022г., отменено с влязло в сила съдебно решене по приложеното адм. дело 446/2022г. на Административен съд Добрич. С последното решение първостепенният съд е отменил предходния акт на касатора, с който органът е определил идентичен брой часове
месечно за лична помощ. В това влязло в сила съдебно решение е прието, че оспореният акт е постановен в нарушение на материалния закон несъобразяване с правилото на чл.22 ал.1 от ЗХУ, досежно изготвената индивидуална оценка на потребностите на детето. Преписката е изпратена на органа за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания на съда. Именно при новото произнасяне е издадено и Направлението от 22.12.2022г., с което обаче са били определени същия брой часове. В тази връзка първоинстанционния съдия е приел, че Директор ДСП отново не се е съобразил с обстоятелството, че правната рамка изисква преценка не само на способността да се извършват определени движения, а и способността на човека да ги извършва осъзнато. Позовал се е в тази връзка на приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обосновано е било прието, че конкретното физическо и умствено състояние на детето е представяло тежък случай на дете с [заболяване], което няма никакви способности за самостоятелност, поради което се нуждае от възможната максимална грижа. В тази връзка обосновано административният съдия е заключил, че изводите на социалните работници, водещи случая, обективирани във Формуляр за попълване от служител, водещ случай за извършване на индивидуална оценка на потребностите , неправилно се интерпретирали в частта физическа недостатъчност оценка на експерта проф. П., като грешно са разчели подадените от специалиста данни, респ. и са оценили проблемите в частта по т.т. 4.1.1, 4.1.3 и 4.1.4. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Пълномощникът на ответника по касация адв.Томов е претендирал да му се присъдят разноски при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв. в минимален размер, съобразно Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото същият е осъществил процесуално представителство за страната на основание чл.38 ал.1, т.3 от ЗАдв., т. е. в хипотезата на близък , за което е представен и договор. Искането е основателно, поради което следва АСП да се осъди да заплати на адв. Томов сумата от общо 1 000 лева на основание чл.8 ал.3 от цитираната Наредба 1.