Решение № 2736 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11160/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Н. Господинова от гр. Шумен, чрез адв. Г. Гатев като процесуален представител, срещу решение 124 от 10.10.2023г., постановено по адм. дело 173/2023г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед ЧР 24/02.06.2023г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр.Шумен, с която на основание чл.103, ал.1, т.2 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Отрича се наличието на предпоставките по чл.103, ал.1, т.2 ЗДСл. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че отмяната на акта за назначаване в хипотезата на чл.14, ал.5 от ЗДСл, както е в случая, има същите правни последици като отмяната на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Твърденията са, че служебно правоотношение между страните по делото не е възникнало поради невстъпване в длъжност на жалбоподателката по независещи от нея причини по арг. от чл.14, ал.1 ЗДСл, поради което същото не може да бъде прекратено, т.е. обжалваната заповед е лишена от предмет, а органът е следвало да определи нов срок за встъпване в длъжност. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви за нищожна или да се отмени процесната заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр.Шумен, чрез процесуалния си представител Н. Герджикова, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за обосновано и правилно. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма на акта по чл. 108 ЗДСл, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Във връзка с материалната законосъобразност на заповедта, се констатира, че е осъществен фактическият състав на чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл. Счита се за установено, че заповедта на органа, с която на осн. чл.14, ал.5 от ЗДСл е отменена издадената от него заповед за назначаване на жалбоподателката на длъжността началник отдел в отдел КОС, дирекция КПД, в РИОСВ Шумен, е отменена с решение на Административен съд Шумен по адм. дело 291/2022г., влязло в сила на 18.05.2023г., но в двуседмичния срок по чл.122, ал.1 от ЗДСл, същата не се е явила да заеме длъжността, което доказва наличието на материалноправните предпоставки по чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл, съответно основанието за прекратяване на служебното правоотношение, приложено от административния органа с издадената заповед. Посочено е, че правната природа на акта за отмяната на заповед за назначаване по чл.14, ал.5 от ЗДСл е идентична с правната природа на акта за прекратяване на служебно правоотношение, както са идентични и техните правни последици, с оглед на което при отмяна на всеки от двата акта /по съдебен ред или от органа по назначаването/, започва да тече срока за явяване на работа по чл.122, ал.1 от ЗДСл, а неявяването на държавния служител преклудира правото му да заеме длъжността, на която е бил назначен. По тези съображения съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно и допустимо, но неправилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда въз основа на приетите по делото доказателства, но преценката на същите обосновава правни изводи, различни от изложените в обжалваното решение. Наведените в касационната жалба оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон са основателни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, че същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл и че липсват съществени нарушения на административно производствените правила. Неправилни с оглед приложимия закон и необосновани от събраните доказателства, са решаващите правни изводи за материалноправна законосъобразност на обжалвания административен акт. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл.103, ал.1, т. 2 от ЗДСл, както е приел и първоинстанционният съд, изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки отменена, от съда или от органа по назначаването, заповед за прекратяване на служебното правоотношение и неявяване на държавния служител в съответната администрация за заемане на предишната длъжност в срока по чл.122, ал.1 от ЗДСЛ, който е двуседмичен, считано от влизане в сила на административния акт или съдебното решение. Дали в случая са осъществени горните предпоставки е спорният въпрос по делото, а отговорът на същия е отрицателен според настоящия състав на касационната инстанция. Видно е от доказателствата, вкл. от приложеното административно дело, че жалбоподателката е назначена на длъжност началник отдел в отдел КОС , дирекция КПД в РИОСВ Шумен със заповед ЧР-32/25.08.2022г. на директора на РИОСВ-Шумен, а с писмо от същата дата, органът по назначаването е определил срок за встъпване в длъжност до 05.09.2022г. Заповедта е съобщена на Господинова на 16.09.2022г. / вж. мотивите на съда в решението по адм. д. 291/2022г. по описа на Административен съд Шумен/ и същата е подала заявление за встъпване в длъжност на 19.09.2022г. Видно е също, че междувременно със заповед ЧР-80/07.09.2022г. на директора на РИОСВ е отменена заповедта за назначаване на Н. Господинова на основание чл.14, ал.5 от ЗДСл, поради това, че не е встъпила в длъжност в посочения срок без уважителни причини. По жалба на служителката, с решение 137/17.11.2022г. по адм. дело 291/2022г. по описа на Административен съд Шумен, заповед ЧР-80/07.09.2022г. е отменена като незаконосъобразна. Съдебното решение е влязло в сила на 18.05.2023г., когато е оставено в сила с решение 5283/18.05.2023г. на ВАС по адм. дело 555/2023г. Следва издаване на процесната заповед ЧР-24/02.06.2023г., с която директорът на РИОСВ прекратява служебното правоотношение с Н. Господинова на основание чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл, поради това, че същата не се е явила да заеме длъжността в двуседмичния срок по чл.122, ал.1 от ЗДСл, който е изтекъл на 01.06.2023г. Горните факти са безспорни. При така установената фактическа обстановка, изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл.103, ал.1, т.2 ЗДСл е неправилен. В конкретния случай, отменената със съдебното решение заповед е за отмяна на заповед за назначаване на държавна служба в хипотезата на чл.14, ал.5 от ЗДСл. Противно на приетото в обжалваното решение, отмяната на същата няма правните последици на отмяната на заповед за прекратяване на служебно правоотношение, а именно: когато се отмени заповед за прекратяване на служебно правоотношение, се възстановява съществуващото преди издаването й служебно правоотношение, а когато се отмени заповед за отмяна на акт за назначаване на основанието по чл.14, ал.5 от ЗДСл, се възстановява възможността за възникване на служебно правоотношение от деня на встъпване в длъжност, съгласно чл.14, ал.1, изр. второ от ЗДСл. Това е така, тъй като възстановяването на заемана длъжност не е равнозначно на възникване на правоотношението. Законът за държавния служител определя точно кой е моментът на възникване на служебното правоотношение. Според чл.14, ал.1 ЗДСл, това е датата на встъпване в длъжност. В случая е безспорно, че жалбоподателката не е постъпила на работа, т.е. не е встъпила в длъжност, за който факт се изисква писмено удостоверяване / арг. чл.14, ал.1, изр. първо ЗДСл/, поради което между страните не е възникнало служебно правоотношение, което да може да бъде прекратено. От друга страна, съгласно чл.103, ал.1, т.2 ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Т. е. законът въвежда презумпция, че незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, която впоследствие е отменена, не прекъсва това правоотношение. То продължава да съществува във вида, в който е било преди издаването на заповедта, поради което, за да продължи, е достатъчно и необходимо служителят да се яви да заеме длъжността в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за отмяна на уволнението. Този извод следва и от нормите на чл.122, ал.1 и чл.118, т.1 от същия закон. Законодателят не е приравнил възстановяването на заемана длъжност при отмяна на уволнение на възникване на служебно правоотношение след отмяна на заповед за отмяна на акт за назначаване, като този извод следва и от граматическото тълкуване, тъй като в единия случай се касае за възникване, а в другия случай - за възстановяване на съществуващо положение. Отликите в правните последици от отмяната на административните актове в посочените две хипотези, имат съществено значение и за началния момент на срока за встъпване в длъжност. Съответно при отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение е приложим срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл, който тече от влизане в сила на административния акт или съдебното решение, а при отмяна на заповед за отмяна на акт за назначаване, за органа възниква задължението по чл.14, ал.4 от ЗДСл да издаде заповед, с която да определи нов срок за встъпване в длъжност на лицето. Именно последната хипотеза е приложима в случая по делото. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция счита, че оспорената заповед е издадена в противоречие със закона и при липса на материално правните предпоставки по чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл. Като е достигнал до обратен извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени процесната заповед. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. РИОСВ Шумен следва да заплати на Н. Господинова разноски за двете съдебни инстанции, които са доказани, както следва: сума в размер на 500,00лв. за процесуално представителство пред първоинстанционния съд и сума в размер на 570,00лв. за държавна такса и процесуално представителство пред касационната инстанция или общо разноски в размер на 1070,00лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,