Решение № 7564 от 10.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Романов от гр. Шумен, чрез процесуалния представител адв. С. Герджикова против Решение 105/06.10.2022 г. по адм. дело 105/2022 г. на Административен съд Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Ответникът Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, чрез главен юрисконсулт Н. Данова изразява становище за неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че са налице претендираните от касатора касационни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт е неправилен. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С Решение 105/06.10.2022 г. по адм. дело 105/2022 г., Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на П. Романов против Експертно заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ ТП-402/01.03.2022 г., издадено от Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия и е присъдил разноски. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че е направено искане за определяне степента на увреждане на сержант П. Романов военнослужещ във военно формирование - гр.Шумен с вх.1367/08.02.2022год. Приложено е удостоверение за настъпилите обстоятелства, при които е настъпило увреждането с рег.ЗН-173/04.02.2022год., с дата 04.10.2021 г. П. Романов, като командир на втори разчет в първи огневи взвод на самоходна минохвъргачна батарея във военно формирование 54060 Шумен, е действал при изпълнение на заповед за провеждане на артилерийска стрелкова тренировка на Военен учебен център Марково . Съставът е извършвал дейност по натоварване на материално имущество и боеприпаси от войскови район Лагера . Романов и младши сержант Маринов са вдигнали сандък с боеприпаси и за натоварване на автомобил, при което сандъкът се е закачил на тактическия елек и е затиснал [заличен текст] на касационния жалбоподател. В резултат на това, П. Романов е получил нараняване и след консултация с военен лекар е бил изпратен с войскови транспорт до спешното отделение на гр.Шумен. Медицинският преглед е установил [заличен текст], като е бил приет за оперативно лечение. За лечение на травмата лицето е било в отпуск по болест до 02.01.2022 г. Въз основа на докладна записка и образуваната служебна преписка за определяне степента на увреда е било предложено да бъде изготвено становище от началника на отделението по съдебно-медицинска експертиза при ВМА-София, относно квалификация на травмата. Изготвеното съдебно-медицинско становище по писмени данни П-19/2022 г. от специалист по съдебна медицина, вещо лице от списъка на САР е прието, че счупването е довело до затруднение, но само на [заличен текст], което не позволявало да се приеме, че от увреждането е била затруднена основната функция на [заличен текст], както и че нарушените функции от подобно травмиране с времето постепенно са се подобрили и травмата се отнася към критериите на временно разстройство на здравето, неопасно за живота /чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/. На заседание на ЦВМК към ВМА, проведено на 01.03.2022 г. е било разгледано и обсъдено здравословното състояние на П. Романов от 13 лекари-специалисти. Видно от Експертното заключение ТП-402/01.03.2022год. на ЦВМК травматичното увреждане е определено като лека телесна повреда . Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни норми и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях като е отговорено на всички относими възражения. Административен съд - Шумен е приложил правилно относимите към процесния спор правни норми. Съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредба Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинска експертиза на военнослужещите, освидетелствани по повод увреждане, се издава Заключение за характера и степента на увреждане /телесна повреда/ . Компетентният да го издаде експертен орган е ЦВМК към ВМА /чл. 9, ал. 3 от същата наредба/. С чл. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) е предвидено устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към Министерството на отбраната /каквото е ВМА/ да се осъществяват по реда на правилника. Правомощията на ЦВМК са приравнени на правомощията на НЕЛК, която на основание чл. 49, ал. 1 от правилника се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно диагноза. В настоящия случай, видно от компетентно изготвеното от специалист ортопед травматолог по назначената съдебно-медицинска експертиза заключение, увреждането /касае се за [заличен текст]/ е възникнало в резултат на травматичния инцидент. Нормата на чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс /НК/ определя телесната повреда като средна, ако е причинено: трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата или врата; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота. Касае се за един продължителен период от време на трайно затруднение на движението на крайника, повече от 30 дни. От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза и анализа на представената по делото медицинска документация се установява, че [заличен текст]. Констатира се, че от увреждането не е била затруднена [заличен текст] като нарушените функции при подобно травмиране се подобряват постепенно и последиците от увреждането отшумяват напълно в срок около шест седмици след травмата, предвид което последната се отнася към критериите на медико-биологичния признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота". Според медицинската документация, на П. Романов е била поставена мека превръзка за период от 2-3 седмици като [заличен текст] която да ограничава движението на [заличен текст] в значим обем, не е била поставяна. С оглед на гореизложеното, полученото травматичното увреждане не би могло да се квалифицира като трайно затрудняване на движението на крайниците, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, разстройство на здравето, временно опасно за живота, или друга от хипотезите, характеризиращи средната телесна повреда, по силата на чл.129, ал. 1 от НК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените разноски от ответника по касационната жалба, които съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,