Решение № 4354 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 362/2013 г.

Решение № 4354 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 362/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Община Казанлък, представлявана от кмета Галина Георгиева Стоянова, против решение № 1799/30.10.12 г. по адм. д. № 925/12 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно в частта, с която оспорването по жалбата на касатора срещу Заповед № КД-14-02-485/22.03.12 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Бургас е отхвърлено. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на деловодни разноски. Подадена от Димитър Дамянов Станчев, представляван от адв. Мосинов, е и частна жалба против цитираното решение в частта, с която оспорването по неговата жалба срещу Заповед № КД-14-02-485/22.03.12 г. на Началника СГКК-Бургас е оставено без разглеждане, а производството по делото в тази част е прекратено. По съображения, че като собственик на поземления имот, предмет на разпорежданията в обжалваната заповед, е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, моли решението в прекратителната производството по делото част да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводството в тази част. Касационният и частният жалбоподатели поддържат съответно становища за неоснователност на частната и касационната жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. По касационната жалба на Община Казанлък: Същата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество-неоснователна по следните съображения: Обжалваната Заповед № КД-14-02-485/22.03.12 г. на Началника на СГКК-Бургас е издадена в производство по чл. 53 ЗКИР, инициирано от Община Казанлък със Заявление вх. № 09-1750/23.01.12 г. за изменение на КР на землището на с. Равда, общ. Несебър, одобрен със Заповед № РД-18-58/16.04.08, т. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодези, картография и кадастър /АГКК/-София в частта относно имот с идентификатор 61056.501.420 и сграда с идентификатор 61056.501.420.1, като въз основа на приложен акт за Частна общинска собственост от 18.06.08 г. е поискано общината да бъде вписана като собственик на имота, вместо вписания по КР, Димитър Дамянов Станчев, а сградата, за която регистърът не съдържа данни за собствеността й да бъде вписана като общинска. Със заповедта административният орган, след изпълнение процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, е допуснал изменение КР в частта относно сградата с идентификатор 61056.501.420.1, вписвайки заявителя като неин собственик, а в останалата част искането е отказано по съображения за спор за собственост между Община Казанлък и участващото в административното производството заинтересувано лице Димитър Дамянов Станчев, отказал за подпише съставения акт за непълноти и грешки. С обжалваната част на постановеното по делото решение Административен съд-Бургас е отхвърлил оспорването на Община Казанлък срещу цитираната заповед в частта на отказа за изменение на КР като е изложил мотиви относно спазена процедура и материалноправна законосъобразност на административния акт. Изложил е конкретни мотиви и защо приема наличие на спор за собственост между оспорващия и ответника Станчев, с които е обосновал решаващият си извод за неоснователност на оспорването. Касационната жалба, подадена срещу тази част на решението е неоснователна. Действащият, одобрен със заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР от 16.04.08 г. КР, сочи като собственик на имот с идентификатор 61056.501-420 лицето Димитър Дамянов Станчев въз основа на нотариален акт № 53, том VII, рег. № 5021, д. № 1155 от 27.10.03 г., вписан по надлежния ред на същата дата. Ето защо, това лице има безспорно качеството на заинтересувано в производството по чл. 53 ЗКИР, предвид което в унисон с административнопроизводствените правила изразеният от това лице отказ да подпише съставения Акт за непълноти и грешки № 32/16.03.12 г. е отчетен като пречка за уважаване исканото изменение. Тезата на касатора за това, че спорът за собственост досежно имота е разрешен с влязло в сила съдебно решение по имуществен спор с праводателя на ответника Станчев не следва да бъде възприета, тъй като последният притежава титул за собственост, който не е отменен по надлежния ред, решението по спора за собственост с праводателя не е вписано съгласно разпоредбата на чл. 112, б. "з" от Закона за собствеността /ЗС/ в действащата към датата на влизането му в сила ред. ДВ бр. 33/96 г., а представеният акт за частна общинска собственост, макар и надлежно вписан, е съставен след изповядване на сделката по н. акт № 53/27.10.03 г. Ето защо, обжалваното решение в отхвърлителната оспорването на Община Казанлък част се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Димитър Дамянов Станчев: Същата е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК в преклузивния срок по чл. 230 АПК и по същество е основателна по следните съображения: Частният жалбоподател Станчев е оспорил процесната Заповед № КД-14-02-485/22.03.12 г. в частта, с която действащият КР за с. Равда, общ. Несебър, одобрен със Заповед № РД-18-58/16.04.08 г. в частта относно сграда с идентификатор 61056.501.420.1 с непосочен в регистъра собственик е изменен чрез вписване на Община -Казанлък като такъв въз основа на АЧОС № 600/16.06.08 г. Легитимирал се като собственик на имот с идентификатор 61056.501.420, този оспорващ има качеството лице по смисъла на § 1, т. 13 ДРЗКИР и притежава активна процесуална легитимация да оспори административния акт в тази му част като участващо в административното производство заинтересувано лице, отказало да подпише съставения с това производство акт за непълноти и грешки. Предвид изложеното, решението в прекратителната по отношение оспорването на частния жалбоподател Димитър Дамянов Станчев част следва да бъде отменено и делото в тази част върнато за продължаване на съдопроизводството и произнасяне по същество и по това оспорване. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение