Решение № 16075 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2012 г.

Решение № 16075 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбите, подадени от "Мегалан Нетуърк" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Студентски град", ул. "8-ми декември" № 13, ет. 1, представлявано от управителите Николай Владимиров Кичев и Христо Павлов Даскалов, чрез процесуалния му представител адвокат Зорница Колева, и "Българска телекомуникационна компания" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115и, чрез процесуалния му представител адвокат Александър Пачаманов, против решение № 472/24.04.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-782/2010 г. Жалбоподателите претендират отмяната на оспореното решение, с което е прието, че не са извършени нарушения от "БГ Сат" АД и "Булсатком" АД по чл. 21 и чл. 15 ЗЗК, установяването на тези нарушения във връзка с разпространението на телевизионната програма "ТВ+" и налагане на съответни санкции на посочените дружества, след правилно определяне на съответния пазар. Излагат съображения за допуснати при постановяването му нарушения на административнопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Оспорват изводите на КЗК, че съответният продуктов пазар на предоставяне правото на разпространение на телевизионни права, в случая включва разпространението на едро на телевизионни програми с политематичен и спортен профил, независимо от препоръките в доклад на ЕК от 1997 г. за по-тясно сегментиране на пазара при отчитане на особено високия интерес свързан с излъчването на конкретни спортни събития. Твърдят, че правилно определен, пазарът на който действа "БГ Сат" АД би бил определен като такъв на разпространение на едро на ТВ+, с включеното в нея атрактивно спортно съдържание, а оттам и че погрешен е направеният от КЗК извод за незначителния пазарен дял на това дружество на съответния пазар. Твърди се, че в тази му част, решението на КЗК противоречи на Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета на основание чл. 8, т. 14 вр. чл. 44, ал. 3 ЗЗК с решение № 393/21.04.2009 г. на КЗК и възпроизведеното в нея Известие на ЕК относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция /ОВ, 09.12.97 г./. Предвид легалната дефиниция на понятието "съответен продуктов пазар" по § 1, т. 15, б. "а" ДР ЗЗК и специфичното "премиум" спортно съдържание в програмната схема на ТВ+, което не е взаимозаменяемо с това на останалите телевизионни програми на националния пазар с политематичен и спортен профил, при правилно определяне на пазарния дял на "БГ Сат" АД, положението му на пазара на предоставяне на правата на разпространение на ТВ+ би било счетено за господстващо, а оттам и - установено нарушението по смисъла на чл. 21 ЗЗК. Не е съобразено и констатираното господстващо положение на "Булсатком" АД при разпространението на дребно на ТВ+ в национален план /още повече, че за периода 01.09.2009 г. - 07.12.2010 г., пазарът на дребно включва разпространение единствено чрез сателит, по аргумент от заявения и вписан в СЕМ способ за разпространение на ТВ+, изменен и допълнен едва с решение от последната дата, а останалите оператори са получили права за разпространение на ТВ+ само в регионален мащаб/. Според жалбоподателите необосновано КЗК приема, че не е налице нарушение по чл. 15 ЗЗК, независимо от установеното вертикално споразумение между "БГ Сат" АД и "Булсатком" АД, включващо предоставено изключително право на разпространение на ТВ+ в национален мащаб и осигуряващо на последното дружество несъмнено предимство пред другите оператори в страната. Неправилното определяне на продуктовия пазар, а оттам и на пазарните дялове на дружествата /като такива под прага от 30%, визиран в относимия Регламент за групово освобождаване на вертикалните споразумения/, се твърди неправилно приложение на Решение за групово освобождаване от забраната по чл. 15, ал. 1 ЗЗК, прието с решение № 55/20.01.2011 г. по преписка вх. № ЗПО-63/11.11.2010 г. на КЗК и Регламент /ЕС/ № 330/2010 от 20.04.2010 г. за прилагането на чл. 101, § 3 от ДФЕС относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики, още повече, че наложените в сключените типови договори териториални ограничения, според жалбоподателя "БТК" АД представляват твърди ограничения по смисъла на чл. 4 от същия регламент, при които е неприложимо освобождаването от забраната по чл. 15 ЗЗК. Развити са подробни съображения, че обжалваният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, включително с оглед несъответствието на направените от органа крайни изводи, с отразеното в определението за предявяване на твърденията за извършено нарушение, както и за противоречието на решението с приложимия материален закон и неговата цел, по които се претендира отмяната му, установяване на нарушенията на чл. 15 и чл. 21 ЗЗК, осъществени от "БГ Сат" АД и "Булсатком" АД и налагане на съответни санкции. Поради вливането му в "Мобилтел" ЕАД, в хода на процеса "Мегалан Нетуърк" ЕАД е заличено като юридическо лице и като жалбоподател по делото е конституиран универсалният му правоприемник. В открито съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, жалбоподателите поддържат подадените жалби. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора. Заинтересованите страни "Булсатком" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район "Младост", ул. "Магнаурска школа" № 15, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Пламен Генчев и "БГ Сат" АД със седалище и адрес на управление гр. София, район "Младост", ул. "Магнаурска школа" № 15, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор Петър Димитров, чрез процесуалните си представители съответно адвокатите Пламенна Георгиева и Димитър Кюмюрджиев, в писмени отговори изразяват становища за неоснователност на двете жалби, по изложени подробни съображения относно законосъобразността на постановения от КЗК краен резултат. Оспорват направения от административния орган извод, че в случая се установява вертикално споразумение по смисъла на чл. 15 ЗЗК, макар и групово освободено от забраната по посочения текст. Представителят на Върховната административна прокуратура взел участие в производството по делото, дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените жалби. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема жалбите за допустими като подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ ЗЗК, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: С решение № 472/24.04.2012 г. по преписка № КЗК-782/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията е прието, че не се установяват извършени нарушения от страна на "БГ Сат" АД и "Булсатком" АД по чл. 21 и 15, ал. 1 ЗЗК. С оглед постъпилите по преписката становища и данните от приложените към нея доказателства, включително относно съдържанието на програмната схема на ТВ+ и нарастването на броя на абонатите на "Булсатком" АД, от КЗК е констатирано, че в случая не са налице всички кумулативно дадени елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 21 ЗЗК, а неформалното вертикално споразумение по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗЗК, между "БГ Сат" АД и "Булсатком" АД, предвид пазарния дял на двете дружества на съответния пазар, по-нисък от прага от 30%, визиран в чл. 3, § 1 от приложимия в случая Регламент за групово освобождаване на вертикални споразумения, е освободено от забраната по горепосочения текст на глава III ЗЗК. Противно на оплакванията на жалбоподателите, при определянето на съответния пазар са съобразени Методиката на КЗК и Известието на Европейската Комисия за определяне на съответния пазар за целите на Общностното конкурентно право, според които и по смисъла на § 1, т. 15 ДРЗЗК, "съответният продуктов пазар" обхваща всички продукти и/или услуги, които са считат за взаимозаменяеми или заместващи от потребителя поради характеристиките на продуктите, техните цени и целта на тяхната употреба. КЗК е изследвала налице ли са нарушения при осъществяване на дейностите по разпространение на телевизионна програма ТВ+, включваща специфично спортно съдържание, чийто права за разпространение се притежават от "БГ Сат" АД. С оглед обстоятелството, че "БТК" АД оперира на пазара на разпространение на радио- и телевизионни програми, посредством DTH технология, а "БГ Сат" АД е притежател на права за разпространение на специфично спортно съдържание, включено в телевизионна програма /ТВ+/, която дистрибутира на едро към платформените оператори и участва на пазара на предоставяне на права за разпространение на телевизионни програми, отношенията между двете дружества са определени като вертикални с оглед желанието на "БТК" АД да дистрибутира телевизионния канал ТВ+ на дребно до крайните потребители. Отбелязано е, че двата пазара са вертикално свързани, като отделни звена от канала, по който телевизионното съдържание достига до крайния потребител и не могат да функционират самостоятелно. Участниците в тях са различни, тъй като дейностите по закупуването и създаването на телевизионно съдържание, създаването на телевизионна програма и тези по разпространението им до крайни потребители са на отделен лицензионен режим, който съдържа специфични изисквания, съответстващи на осъществявания предмет. Медийният сектор като цяло се характеризира със сложна структура, включваща няколко фази, през които продукцията преминава, докато достигне до крайния потребител. Осъществен е анализ на двата вертикално свързани пазара - този на предоставяне на права на разпространение на ТП /пазар на едро/ и съответно - на разпространение на ТП до крайния потребител /пазар на дребно/, и дали придобиването на изключителни права за излъчването на определени спортни събития за даден период от време, дава господстващо положение на оператора, който ги включва в телевизионните си програми. Изследването обхваща разпространението на конкретни спортни събития, включени в програма ТВ+, привличащи зрителският интерес, като е обсъждана степента, в която различните спортни събития могат да се приемат за взаимозаменяеми от зрителите /взаимозаменяемост от гледна точка на търсенето/ или взаимозаменяеми за потенциални разпространители /взаимозаменяемост от гледна точка на предлагането/. Доколкото взаимозаменяемостта при предлагането е налице, когато предприятията са в състояние в краткосрочен план, без значителни допълнителни разходи да започнат предлагане на проучвания продукт в отговор на малкото и постоянно увеличение на цената му, а в случая става въпрос за предлагане на права за разпространение на конкретни спортни събития, за излъчването и разпространението на които са подписани договори за ексклузивни права за дадена географска територия, правилно е прието, че никое предприятие не е в състояние да придобие тези права и да започне разпространение на въпросния продукт за същата географска територия. Относно взаимозаменяемостта на търсенето е изследвано дали потребителят/зрител има алтернативен избор по отношение на излъчването на конкретни спортни събития в определена географска територия. Взето е предвид, че съдържанието и програмната схема на ТВ+ - телевизия с политематичен профил, са насочени към широка зрителска аудитория, като включват новини, ТВ игри, публицистични, кулинарни и др. предавания и външни продукции, телевизионни сериали и игрални филми, шоу програми и др. Видно от писмо вх. № КЗК-782/27.10.2010 г. от СЕМ, програмната схема на ТВ+ е с политематично съдържание, включващо излъчвани на живо спортни предавания - Квалификации за Шампионска лига и Лига Европа, Квалификации за Лига Европа, Италианска серия А, Испанска Премиера Дивизион и др. В тази връзка са разгледани и други сходни продукти - със същите или подобни характеристики, при което и въз основа събраната в производството информация от телевизионни оператори и публично достъпни интернет данни е установено, че подобен профил имат редица разпространявани на територията на Р България програми, излъчващи спортни събития на живо, сред които и по-значими и популярни спортни, в т. ч. футболни събития. Прието е, че относно спортното съдържание съществува разнообразно предлагане от различни видове спорт и различни състезания от един и същ вид спорт - футбол, тенис, бойни спортове и др., също атрактивни и популярни сред зрителите, задоволяващи различни аспекти и предпочитания на зрителския интерес. Популярни спортни състезания са включени както в други политематични канали, така и в програмите със специализиран спортен профил, тъй като спортното съдържание повишава атрактивността на телевизионните програми и всеки телевизионен оператор се стреми да включи подобен вид съдържание в програмната схема с цел да бъде привлечен по-голям и траен зрителски интерес в сравнение с другите телевизионни канали. В резултат е направен обоснован извод, че само по себе си обстоятелството, че една телевизия включва атрактивно спортно съдържане не е достатъчно за отделянето на правата за разпространението й в отделен продуктов пазар. По изложените съображения, правилно от КЗК е прието, че "съответен продуктов пазар" в случая е пазара на разпространение на едро на телевизионни програми с политематичен и спортен профил. В тази връзка при изследване на пазарното положение на "БГ Сат" АД при дистрибуцията на телевизионни програми на едро са съобразени публично достъпните данни за аудиторията на телевизиите в България и обстоятелството, че ТВ+ не влиза в първите по гледаемост 40 телевизионни програми в България и пазарният дял на дружеството, притежаващо правата за разпространение на ТВ+ е определен за незначителен. При осъществения съответно анализ на релевантния пазар на дребно, вертикално свързан с пазара на дистрибуция на телевизионно съдържание на едро, е съобразено участието на оператори, разпространяващи по ефирен, сателитен или кабелен път готови програмни продукции до крайните потребители. На територията на страната към 2010 г. са лицензирани 368 оператори, осъществяващи услугата пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми, като според практиката на КЗК, способите за разпространение /ефир, по кабел, сателит, IPTV платформа и пр./ са взаимозаменяеми, доколкото според притежателите на електронни съобщителни мрежи няма значение по какъв начин се пренася сигнала от телевизионния оператор до неговия потребител - всички способи за разпространение позволяват гледане на телевизионните програми с добро качество от крайния потребител, а оттам и телевизионните оператори, независимо от платформата за разпространение на телевизионни програми попадат в един и същи обособен пазар на телевизионно разпространение. При определяне степента на конкурентност между доставчиците на телевизионни програми е изследвана динамиката на пазарните им дялове, индикираща наличието или липсата на ефективна конкуренция в този пазарен сегмент. Констатирано е динамично преразпределение на пазарните дялове, обособяването на "Булсатком" АД като пазарен лидер и навлизането на двама нови сателитни оператори - "БТК" от септември 2010 г. и "Саталайт БГ" от началото на 2011 г. Наред с горното е отчетено, че при телевизионното лицензиране на права за излъчване на определени спортни събития се договаря излъчване в определена територия, като съдържанието се адаптира на съответния език. Разпространението на спортните предавания, включени в програмната схема на ТВ+, върху която "БГ Сат" АД има ексклузивни права за разпространение, включва цялата територия на Р България, поради което платформените оператори, сключили договор за разпространение на телевизионната програма ТВ+ на определена географска територия, са могли да закупят правата за излъчване единствено и само от посоченото дружество. В този смисъл въздействието, което то оказва или може да окаже върху операторите, разпространители на телевизионни програми на национално ниво се пренася и върху конкретния географски пазар. Всички оператори, осъществяващи дейност на разпространение на телевизионната програма ТВ+ в различни региони на България, се явяват обвързани от поведението и зависими от търговската политика на "БГ Сат" АД по начина, както и "Булсатком" АД или ефектът от независимостта на "БГ Сат" АД от неговите конкуренти, доставчици на програми и крайни потребители се проявява по еднакъв начин както на цялата територия на страната, така и в отделните нейни региони. Поради това, за нуждите на производството, географският пазар е определен като национален. Процесният период е дефиниран с оглед правилното определяне на приложимото материално право спрямо проучваното поведение на заинтересованите по делото страни, а оттам и точното квалифициране на нарушението и административнонаказателната отговорност на нарушителите. Взето е предвид, че предмет на проучване в производството е модела на разпространение на ТП ТВ+ ведно с включеното в нея атрактивно спортно съдържание, респективно поведението на "БГ Сат" АД и "Булсатком" АД като участници в този процес и тъй като най-рано установените действия в тази връзка датират от началото на преговорния процес между тези две дружества за разпространението на ТП ТВ+, започнал месец юни 2009 г., правилно е изследван периода оттогава, до момента на постановяване на решението, при което е съобразен действащият Закон за защита на конкуренцията. Установената фактическа обстановка откроява две самостоятелни форми на поведение, анализирани от гледна точка на правото на конкуренция и по-конкретно нормите на чл. 15 и 21 ЗЗК - поведението на "БГ Сат" АД във връзка предоставянето на права на разпространение на ТП ТВ+ и от друга - вертикалните отношения на "БГ Сат" АД с "Булсатком" АД и другите оператори във връзка с разпространението на същата телевизионна програма. Взето е предвид, че нормата на чл. 21 ЗЗК установява забрана за злоупотреба с монополно или господстващо положение, обхващаща поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите. Разпоредбата съдържа примерно изброяване на подобно поведение, както следва: пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни условия; ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите; прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти; поставянето на сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани предмета на основния договор или с неговото изпълнение; необоснован достъп да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност. За приложимостта на забраната по чл. 21 ЗЗК в случая следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки - страните в производството да имат качеството на "предприятия"; господстващо положение на "БГ Сат" АД; реален или потенциален антиконкурентен ефект от поведението му и засягане на потребителските интереси. В тази връзка и с оглед легалната дефиниция на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, според която "предприятие" е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност независимо от правната и организационната си форма, е констатирано, че всички дружества - страни в производството, юридически лица с търговско качество, осъществяващи стопанска дейност на дефинираните вертикално свързани пазари, са предприятия по смисъла на чл. 21 ЗЗК. Не е установена обаче втората кумулативно дадена предпоставка - господстващо положение на "БГ Сат" АД по смисъла на чл. 20 ЗЗК. Според последната разпоредба, господстващо положение има предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия е в състояние независимо да осъществява дейност по отношение на останалите пазарни участници - конкуренти, доставчици или купувачи. Посочената дефиниция кореспондира с практиката на СЕС, определяща господството на пазара като положение, при което едно предприятие е в състояние да попречи на ефективната конкуренция на пазара, тъй като притежава икономическа мощ, позволяваща му да действа в значителна степен независимо от своите конкуренти, клиенти и в крайна сметка от потребителите. Изходна точка при анализа за евентуално господстващо положение на определен пазар в европейската практика е пазарният дял на съответното предприятие, като много високи стойности са сами по себе си достатъчно ясен индикатор за господство на пазара. Освен пазарните дялове ЕК и Общностните съдилища отчитат в своите решения структурата на съответния пазар и условията на конкурентната среда, характеристиките на конкретното предприятие и предлагания продукт или услуга. В тази връзка правилно е прието от КЗК, че само по себе си притежаването на определени права за излъчване на спортни състезания на живо, които повишават атрактивността на телевизионния продукт, не прави последния единствен и уникален, и не дава основание да се дефинира самостоятелен пазар от една програма и включеното в нея спортно съдържание. Предвид осъществения анализ на съответния продуктов пазар на разпространение на едро на телевизионни програми с политематичен и спортен профил, и незначителния пазарен дял, който "БГ Сат" АД има на него, обосновано КЗК приема, че то няма господстващо положение на дефинирания продуктов и географски пазар. При липсата на кумулативно дадена предпоставка, неприложима спрямо поведението на дружеството е разпоредбата на чл. 21 ЗЗК, а оттам и правилен е направеният извод, че не се установява осъществено от него нарушение по смисъла на посочената разпоредба. С оглед доводите на страните е съобразена и нормата на чл. 15, ал. 1 ЗЗК, установяваща обща забрана за всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като забранените споразумения и решения са нищожни /чл. 15, ал. 2 ЗЗК/. С цел преценка на приложимостта на посочената забрана е изследвано дали са кумулативно налице следните елементи на фактическия състав на разпоредбата: страните в производството да имат качеството "предприятие"; наличието на споразумение и/или съгласувана практика между страните; антиконкурентен ефект, изразяващ се в цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. При това са съобразени относимите в случая Решение за групово освобождаване от забраната по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията на определени категории споразумения, решения или съгласувани практики, прието с Решение на КЗК № 55/20.01.2011 г., Регламент /ЕС/ № 330/2010 от 20.04.2010 на Комисията за прилагането на чл. 101, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики ОВ L 102, 23.4.2010 г., стр. 1. /Регламент за групово освобождаване на вертикалните споразумения/ и Известие на Европейската комисия - Насоки относно вертикалните ограничения от 10.05.2010 г. Изследвани са вертикалните отношения межди "БГ Сат" АД и "Булсатком" АД, както и типовите договори на "БГ Сат" АД. Доколкото споразумение и/или съгласувана практика попада в приложното поле на забраната по чл. 15, ал. 1 ЗЗК само когато страните по него са независими предприятия е отразено, че горепосочените дружества не принадлежат към една и съща икономическа група и не се подчиняват на общо управление и контрол. Съгласно дефиницията на понятието "съгласувана практика" по § 1, т. 14 от ДР на ЗЗК, като форма на координация между предприятията, които без да са постигнали споразумение помежду си съзнателно заместват рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях е прието, че такава е налице в случаи като процесния, в които страните, дори и изрично да не се придържат към общ план, определящ действията им на пазара, съзнателно приемат или се придържат към такива средства и способи на съгласуване, които премахват несигурността на пазара по отношение поведението на конкурентите, която в противен случай би съществувала, и улесняват координирането на тяхното търговско поведение. Взето е предвид, че в обхвата на забраната по чл. 15, ал. 1 ЗЗК попадат два основни вида нарушения с оглед на това дали участващите предприятия се конкурират помежду си, функционирайки на едно и също ниво на пазара - наречени хоризонтални или на различни нива на пазара - вертикални. Съгласно т. 3 от Преамбюла на Регламент 330/2010 терминът "вертикални споразумения" следва да включва съответните съгласувани практики, в който смисъл понятието е използвано и при осъществената от органа преценка. Тъй като споразумение по смисъла на забраната е изразената обща воля да се провежда определено поведение на пазара и съществува, когато страните се придържат към общ модел на поведение, което ограничава самостоятелната им пазарна политика по отношение на осъществяването или въздържането от определено пазарно поведение, без да е необходимо да е съобразена определена форма, в която да изразят общата си воля, нито е от съществено значение дали последната произтича от съществуването на взаимно намерение да имат определено поведение на пазара, въпреки липсата на преки писмени доказателства, извън разгледаните договори за разпространение на ТП ТВ+ е прието за установено съществуването на вертикално споразумение между "БГ Сат" АД и "Булсатком" АД за ограничаване на разпространението на ТВ+ ведно с включеното в нея атрактивно спортно съдържание. Съгласно постановените от КЗК по преписката определения № 1673/06.12.2011 г. и 115/02.02.2012 г., констатирано е, че между "БГ Сат" АД и "Булсатком" АД съществува неформално вертикално споразумение и/или съгласувана практика, надграждащо сключения помежду им договор с това, че на "Булсатком" АД е предоставено изключително право на разпространение на ТВ+ в национален мащаб от страна на "БГ Сат" АД, което на свой ред поема задължение да предоставя правата за разпространение на ТВ+ в национален мащаб, само на "Булсатком" АД. Характерът на посоченото неформално вертикално споразумение не налага твърди ограничения на страните по смисъла на чл. 4 от Регламента за групово освобождаване на вертикални споразумения, поради което правилно от КЗК в процесното решение е изследвано изпълнени ли са изискванията на същия регламент за групово освобождаване на разглежданото вертикално споразумение. Съгласно чл. 3, § 1 от него, освобождаването е приложимо при условие, че пазарният дял, притежаван от доставчика, не надвишава 30% от съответния пазар, на който той продава договорените стоки или услуги, а този на купувача - 30% от съответния пазар, на който купува договорните стоки или услуги. Предвид това и резултатите от осъществения пазарен анализ, включително относно пазарния дял на "БГ Сат" АД, КЗК обосновано приема, че след като на дефинирания пазар на продажба на едро, делът на дружеството е незначителен и не надхвърля заложената граница от 30% по Регламента за групово освобождаване, а "Булсатком" АД има пазарен дял на съответния пазар на дребно около 25%, то установеното неформално споразумение е освободено от забраната по чл. 15, ал. 1 ЗЗК поради изпълнението на условията за това съгласно Регламента за групово освобождаване на вертикални споразумения. Относно типовите договори, сключвани от "БГ Сат" АД с телевизионните разпространители е отбелязано, че същите представляват споразумения между предприятия, всяко от което оперира на различно ниво на производствената или дистрибуционната верига, поради което имат характеристиките на вертикални споразумения по смисъла на чл. 15 ЗЗК. Предвид залегналите в тях териториални клаузи за телевизионните оператори при разпространението на ТП ТВ+ /изрично посочване на населените места, в които могат да реализират правата, които са им предоставени по силата на договора/ и отделни действия на "БГ Сат" АД, които могат да доведат до налагането на териториални ограничения, е констатирано, че по съществото си те са обвързани с направеното ценово предложение, валидно по отношение на посочените в офертата населени места, а оттам и че изричното очертаване на територията на разпространение е обвързано с определянето на дължимите такси за съответния оператор, като показател за потенциала му за развитие. Направен е обоснован извод, че посочването на населено място няма за цел да ограничи разпространяването на програмата и в други населени места, а да гарантира, че при евентуално разширяване на мрежата, респективно при увеличаване на абонатите, които желаят да гледат ТВ+, това обстоятелство ще бъде отразено в съответни анекси към договора и обвързано с допълнителна цена. В резултат на това правилно е прието, че политиката на "БГ Сат" АД по отношение предоставянето на права за разпространението на ТП ТВ+ не включва налагането на териториални ограничения на разпространителите на телевизионни програми, което да има за цел или последица предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазара на разпространение на дребно на телевизионни програми, а оттам и че не се установяват твърдяните от жалбоподателите нарушения по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗЗК. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за кворум, регламентирани в чл. 59 ЗЗК, в законоустановената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на приложимия материален закон и неговата цел. Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на предприятията, която засяга негативно конкуренцията и създава възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар. В случая, с оглед твърденията, наведени с искането по чл. 38 ЗЗК на "БТК" АД, правилно Комисията е изследвала поведението на "БГ Сат" АД и "Булсатком" АД от гледна точка на забраната за злоупотреба с господстващо положение - чл. 21 вр. чл. 20 ЗЗК и общата забрана за ограничаване на конкуренцията по чл. 15 от същия закон. По искането е извършено проучване съгласно чл. 44 и сл. ЗЗК. От страните са изискани становища, справки и други документи за изясняване на фактите от значение за спора. Към административната преписка е приобщена и информацията, получена от множество други оператори на телевизионни продукти. След приключване на разследването на участниците е предоставена възможност да се запознаят с материалите по преписката, събраните доказателства и изразените становища. В изпълнение на чл. 76 ЗЗК, преписката е разгледана в открито заседание с участие на страните и при съобразяване на изискванията на ал. 3 и ал. 4 на посочения текст, видно от съставения протокол № 463/10.04.2012 г. Предвид изложеното не се споделят оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Установената от КЗК фактическа обстановка, отразена подробно в обжалваното решение, кореспондира изцяло със събраните в хода на административното производство доказателства. Извършено е всестранно, пълно и обективно разследване по случая, в резултат на което са изяснени релевантните за спора факти. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства, да се запознават с материалите по преписката. Противно на твърденията в жалбата, съдържанието на акта сочи, че КЗК е проверила и преценила всички събрани по преписката доказателства в тяхната съвкупност. Решението на комисията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички наведени от жалбоподателите доводи, изложени по същество и пред настоящата инстанция. Неоснователно е възражението за опорочаване на акта, поради противоречието на крайните изводи на КЗК с отразеното в определение № 1673/06.12.2011 г., с което при условията на чл. 74, ал. 1, т. 3 ЗЗК на "БГ Сат" АД и "Булсатком" АД са предявени твърдения за извършени нарушения по чл. 21 и чл. 15, ал. 1 ЗЗК. Определението на КЗК за предявяване на твърденията за извършено нарушение е институт, уреден в сега действащия ЗЗК по аналогия с издаваното от ЕК "Изложение на обвиненията" в производствата пред нея по прилагане на чл. 101 или чл. 10 ДФЕС. То цели да предостави на предприятията, обвинени, че са нарушили правилата на конкуренцията, цялата информация, която им е необходима, за да могат не да се защитят по ефективен начин преди комисията да е постановила решението си по случая. В този смисъл различието в крайното становище на КЗК не представлява процесуално нарушение, а следва да се преценява в контекста на изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, чието неизпълнение би съставлявало основание за отмяна на решението. В хода на разследването, въз основа на извършената проверка и оценка на доказателствата, комисията е идентифицирала страните по спора, отношенията между тях, съответния продуктов и географски пазар и конкурентната среда. Тъй като участниците в производството са конкуренти, осъществяващи разпространение на телевизионни програми, от КЗК е извършен подробен сравнителен анализ на дяловете им при предлагане на съответната услуга, включително с оглед данните за динамиката на правилно определените, съответни пазари. Обосновани са направените изводи, че размерът на пазарните дялове на тях на двете дружества - заинтересовани страни в настоящото производство, са под границата от 30%, което обстоятелство е достатъчно да обоснове приложимостта на Регламента за групово освобождаване от забраната на вертикални споразумения. В хода на съдебното производство не са представени доказателства в подкрепа на наведените от жалбоподателите възражения, за неправилното определяне на пазарните дялове на двете дружества. С оглед изложените по-горе подробни изводи относно взаимозаменяемостта на търсенето на сходни продукти, не би могло да се приеме и становището, че характеристиките на ТВ+ налагат обособяването на предлагането на правата върху нея, в отделен пазар на едро на телевизионни продукти. В този смисъл, съвкупността от събраните по преписката и настоящото дело доказателства, не обуславя различен от направения от КЗК извод относно релевантните продуктови и географски пазари, и дяловете на "Булсатком" АД и "БГ Сат" АД на тях. Правилно е констатирано, че вертикалното споразумение между тези дружества е освободено от забраната по чл. 15, ал. 1 ЗЗК, предвид наличието на основание за приложимостта на Регламента за групово освобождаване на вертикални споразумения, както и че при липса на една от кумулативно дадените предпоставки /монополно или господстващо положение/, не е налице осъществено нарушение по чл. 21 ЗЗК от "БГ Сат" АД. Предвид изложеното не се споделят от съда и развитите в жалбите оплаквания за постановяване на процесното решение в противоречие с материалното право и целта на закона. Направените от комисията правни изводи съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми, поради което се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни са оплакванията на двамата жалбоподатели, че в случая са установени допуснати нарушения по чл. 21 и чл. 15, ал. 1 ЗЗК, за които заинтересованите страни е следвало да понесат санкции. Осъществяваната от тях стопанска дейност е обективна предпоставка за наличието на реални конкурентни отношения и основание да бъдат третирани като конкуренти по смисъла на ЗЗК. Независимо от това, разглежданото поведение правилно не е санкционирано при липсата на потенциална или реална възможност за увреждане на конкуренцията на съответния пазар, тъй като не са установени всички кумулативно дадени предпоставки за да са налице нарушения на чл. 21 и чл. 15, ал. 1 ЗЗК. По изложените съображения съдът приема, че не са налице основания за отмяната на решението по чл. 146, т. т. 1 - 5 АПК и подадените срещу него жалби, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК, Върховният административен съд, четвърто отделение