Решение № 1703 от 15.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Мохамад, гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адвокат Н. Солакова, против решение 518 от 22.07.2022 г., постановено по адм. дело 648/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 6109/13.06.2022 г. на заместник- председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Основното възражение в касационната жалба е, че съдът неправилно е приел, че Турция е трета сигурна страна, тъй като същата не попада в дефиницията на член 39, § 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури по предоставяне и отнемане на международна закрила /Директива 2013/32/ЕС/. Според касатора първоинстанционният съд не бил анализирал нито едно от съображенията в посочената разпоредба, възможността чуждият гражданин да не бъде допуснат и да пребивава на територията на Турция, както и че тази страна не е член на ЕС и прилага Женевската конвенция от 1951 г. с ограничения. Изложени са и съображения относно източните на информация, поместена в справките, които са представени от административния орган. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответната страна заместник - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бараков, оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Х. Мохамад , гражданин на Сирия, срещу решение 6109/13.06.2022 г. на заместник- председател на ДАБ, с което, на основание чл.75 ал.1 т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Съдът е изложил мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният орган, като е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, е бил извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Съдът е съобразил, че чуждият гражданин е принуден да остане извън държавата си по произход Сирия, тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт. Същевременно първостепенният съд е възприел мотивите на административния орган, че чуждият гражданин в продължение на няколко години е живял на територията на Турция, поради което обоснована се явявала преценката относно сигурността на територията на тази държава, съответно наличието на изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. По тези съображения съдът е счел, че оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че той не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия с [етническа принадлежност], [вероизповедание], [семейно положение], с начално образование, като личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност. Не е членувал в политически партии в Сирия или Турция, не бил арестуван или осъждан, нямал проблем с официалните власти в Сирия и Турция, не бил жертва на насилие, не му били отправяни заплахи, нямал проблеми заради изповядваната религия или етноса си, не участвал във военни формирования. Сам заявява, че е напуснал Сирия през 2014 година, когато групировката ДАЕШ нахлула в гр. Кобане, област Халеб и е избягал със семейството си в Турция, където се родило първото му дете. След една година семейството се завърнало в Сирия с надеждата, че положението ще е по-добро, но все още имало опасност за живота им, нямало работа, не можел да се грижи за семейството си. Поради тези причини през 2019 г. напуснал страната нелегално заедно със семейството си и отишли в Турция. Получил документ за временно пребиваване от турските власти, с които не е имал проблем, като проблемите му били по-ниското заплащане от заработеното. В тази страна били майка му и двамата му братя, които имали документи за пребиваване на територията й. На 18.12.2021 г. преминал на територията на Република България не по законоустановения ред и не през определените за целта места, като преодолял граничното съоръжение с помощта на стълба. Чуждият гражданин изрично е посочил, че не желае да се завърне в Сирия, защото от 2014 г. не е видял светлина, като е подал молба за закрила в Република България, защото е мирна и европейска държава. От изложеното е видно, че сирийският гражданин не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на Х. Мохамад е, че са налице единствено икономически причини за напускане на Турция, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са обосновани. На следващо място административният орган и съдът са приели за установено, че в държавата на произход Сирия, към настоящия момент Х. Мохамад би бил изложена на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия и към момента въоръжен конфликт в тази държава. Извън изложеното обаче е установено, че чуждият гражданин, заедно със семейството си живее в продължение на няколко години в Република Турция, където властите са им осигурили легално пребиваване, а понякога и безплатно здравеопазване. При това се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат извода, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Цялостният анализ на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин, както и Република Турция е извършен въз основа на обсъдените от административния орган справки за двете страни. Представените пред настоящата касационна инстанция актуални справки за Сирийската арабска република и Република Турция с вх. МД- 702(1)/09.11.2022 г., МД-702/31.10.2022 г. и МД-721/08.11.2022 г. не сочат на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Неоснователни са касационните оплаквания, че Турция не е сигурна трета страна за сирийския гражданин, поради това, че прилага Женевската конвенция от 1951 г. с географски ограничения и само за бежанците в Европа. От представената пред настоящата инстанция справка с вх. МД-702/31.10.2022 г., изготвена от Дирекция Международна дейност в ДАБ се установява, че действително Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция и го прилага само за бежанци с произход от европейски страни, но със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. страната създава специална правна рамка за убежище в страната и утвърждава задълженията на Турция към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Изрично е посочено, че за бежанците от Сирия, Република Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. Поради това обосновано се явява заключението, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на няколко години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. За настоящата инстанция остава извън всякакво съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията й, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание. Не се споделят и възраженията на касатора, че в справката от 23.06.2022 г. не е посочено какви източници са използвани и въз основа на какви критерии. Всяка представена по преписката /а и в съдебното производство/ справка съдържа изричното уточнение, че е изготвена в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страни на произход /2019 г./ и е съставена изцяло на базата на внимателно подбрани и публично достъпни външни източници на информация, като всички използвани източници и уебсайта, на който са публикувани, са посочени в бележка под линия на съответното място в документа. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. Като е приел решението на заместник - председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение