Решение № 192 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1249/2011 г.

Решение № 192 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1249/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета на НПК, образувано по искане на осъдения Ц. Н. Ц. за възобновяване на внохд № 628/10 г. на Окръжния съд-гр. Враца. Възразява се, че са налице всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат направеното искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че липсват основания за възобновяване на наказателното производство. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 384/10 г. Районният съд-гр. Мездра осъдил подсъдимия Ц. на основание чл. 234, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 1 и чл. 54 НК на три години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години, а на основание чл. 234, ал. 3 и чл. 53, ал. 2, б. "а" НК - отнел в полза на държавата предмета на престъплението. С решение № 4 от 05.01.2011 г. по внохд № 628/10 г. ВОС изменил посочената присъда, като увеличил размера на изпитателния срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 НК от три на пет години. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество -неоснователно. В подкрепа на ангажираните основания по чл. 348, ал. 1 НПК молителят е изложил следните съображения: обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин и изводите на съда са предположение; разследването е водено едностранно и необективно; не са издирени и разпитани лицата, посочени от Ц., като не е извършена проверка на дадената от него информация; допуснато е нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК; наказанието е явно несправедливо, тъй като не съответства на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. ВКС не установи съдът по същество да е нарушил изискванията, очертани в чл. чл. 13, 14, ал. 1, 107, ал. 3, както е тези по чл. 339, ал. 2 НПК. Правнозначимите обстоятелства, от кръга по чл. 102 НПК, са изяснени изцяло, посредством процесуално допустими доказателствени източници. Събрани са множество доказателства. Обясненията на подсъдимия, предвид характера им на доказателствен източник и едновременно с това израз на правото на защита, са проверени внимателно, чрез събирането на възможните доказателства, в това число и от посочени от него конкретни доказателствени източници, каквито са показанията на св. А. П.. Последните утвърждават в голяма част обясненията на подс. Ц.. Тъкмо от тях и обясненията на подсъдимия се установява безспорно, че последният не е информирал П., както и който и да е друг от МВР, за контактите, които е установил с лицето О. П.; за поетите от него ангажименти, свързани с превоз на цигари без бандерол срещу съответно заплащане; за извършените от него четири такива превоза, последният от които е инкриминиран от обвинението и още по-малко за това, че е получил предварително уговорените, следващи му се, пари. Последно посочените обстоятелства са обективирани в период от около четири месеца до установяване на последно осъществения от подсъдимия превоз. Установено е също, че в посочения период от време молителят е имал възможност да информира ръководството си, съответните служби в МВР за предприетите и осъществени от него действия, но не е сторил това по собствени подбуди, основаващи се на лична преценка на едни или други обстоятелства, при пълно пренебрегване на основните му задължения, произтичащи от Закона за МВР и Правилника за приложението му. Не се спори по това, а и категорично е установено, че не са налице фигурите на "контролирана доставка" или "служител под прикритие", по смисъла чл. 172, ал. 1 НПК, във връзка с чл. 10а и чл. 10в от Закона за специалните разузнавателни средства. Изложените в мотивите на въззивното решение съображения по оценката на събраните по делото доказателства поотделно и във взаимната им връзка сочи, че изводите по фактите не са произволни, а имат своята доказателствена основа. Няма нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивната жалба на подсъдимия е бланкетна по своето съдържание, като защитата е развила конкретни доводи при съдебното разглеждане на делото в посока липсата на субективната страна на инкриминирания престъпен състав, а те са получили отговор от въззивната инстанция - л. 26. Последният, макар и лаконичен, изпълва съдържанието на изискването, произтичащо от чл. 339, ал. 2 НПК. В рамките на установеното от фактическа страна, законът правилно е приложен спрямо осъдения. Той е държал акцизни стоки без бандерол, т. к. несъмнено е установил фактическа власт върху същите стоки и е съзнавал това, респ. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици. Наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При липсата на условията на чл. 55 НК, то правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. По вид и размер (малко над минимума), наказанието е съответно на степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и деец. Като е установил, че за поправянето на последния не е необходимо той ефективно да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода, решаващият съд е имал основание за приложението на чл. 66 НК. Правилно и законосъобразно предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. При изложеното ВКС не установи наличието на основания за възобновяване на наказателното производство. Ето защо на основание чл. 424 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение