Решение № 10935 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2013 г.

Решение № 10935 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, чрез процесуален представител, срещу Решение № 624 от 13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 313/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт № 04251100087/05.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната с Решение № 110/27.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, с който за данъчен период месец юли 2010 г. на "Агро Сантино" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 650 лв. и са начислени лихви в размер на 897,64 лв., като е извършено и увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2010 г. в размер на 33 250 лв., представляваща отчетени разходи за услуги по фактура № 491/30.07.2010 г., издадена от "Дачо" ЕООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че от представените в хода на ревизионното производство доказателства не може да се установи фактическото извършване на услугата от доставчика "Дачо" ЕООД и от подизпълнителя "Булросс Техник" ООД. Счита, че не е установено предаването и приемане на горива, досежно които в договорите между страните е предвидено съставянето на приемо-предавателни протоколи. Навежда довода, че съдът необосновано е кредитирал представените от ревизираното лице доказателства, както и неправилно е приравнил книгата за гориво с изискуемите се приемо-предавателни протоколи. Намира, че процесната доставка не е реално извършена, поради което разходите за нея не са документално обосновани и финансовият резултат на дружеството законосъобразно е увеличен на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение, евентуално - да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Агро Сантино" ЕООД, с. Тотлебен, с писмено възражение и защита по същество на спора оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила обжалваното решение, ведно с присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на РА № 04251100087/05.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 110/27.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ - Велико Търново, с която на "Агро Сантино" ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец юли 2010 г. в размер на 6 650 лв. по фактура № 491/30.07.2010 г., издадена от "Дачо" ЕООД с предмет на доставка "жътва пшеница 3 500 дка" и са начислени лихви за забава в размер на 897,64 лв., както и в частта по ЗКПО, с която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2010 г. със сумата от 33 250 лв., представляваща отчетени разходи за услуги по фактура № 491/30.07.2010 г., издадена от "Дачо" ЕООД. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на оспорения РА, решаващият състав е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но не е необоснован и противоречи на материалния закон. Този решаващ правен извод е формиран след като от фактическа страна е установено, че между ревизираното лице и доставчикът "Дачо" ЕООД е сключен договор от 25.06.2010 г., по силата на който изпълнителят е поел задължение да ожъне земи с обща площ от не по-малко 1000 дка в землищата на с. Сандиново, с. Тотлебен и гр. Пордим, като в цената не се включва необходимото гориво. Към договора е представен протокол за извършена жътва на 3500 дка от "Дачо" ЕООД. Съобразно приложеното свидетелство за регистрация, доставчикът притежава зърнокомбайн, който е заведен като актив в счетоводните му регистри, а водачът на селскостопанската машина е назначен на трудов договор, по който му е изплатена заплата, отразена във ведомостта за м. 07.2010 г. На 25.06.2010 г. между "Дачо" ЕООД и подизпълнителя "Булросс - техник" ООД е сключен договор, по силата на който последният следва да извърши жътвата в горепосочените землища с три броя комбайни. В хода на ревизионното производство са представени фактури, издадени от "Булросс - техник" ООД на "Дачо" ЕООД, с предмет на доставките - "авансово плащане" и "жътва пшеница". Събрани са още дневни и седмични констативни протоколи за ожънати площи и книга за гориво, в която са отразени предадените от възложителя и приети от подизпълнителя количества. При извършената насрещна проверка на доставчика "Дачо" ЕООД като доказателства са приобщени копие от издадената фактура, извлечения от сметки от група 70, 4532, 30, 50, 60, 61 и оборотни ведомости. Съдът е констатирал, че между страните е безспорно, че издадените от доставчика и подизпълнителя фактури отговарят на изискванията на ЗДДС, включени са в дневниците за продажби, респективно - покупки и в подадените СД за съответните данъчни периоди, както и, че същите са осчетоводени по материалните сметки в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, като плащането по процесната фактура е осъществено по банков път. Преценил е, че спорът се концентрира върху реалното осъществяване на изследваната доставка, с оглед на което е осъществил съвкупен анализ на събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. В тази връзка е приел, че наемането на подизпълнител не е изключено като възможност в сключения между страните по пряката доставка договор, както и, че ревизираното лице е обработвало и засявало площи с пшеница в посочените землища през стопанските 2009/2010 г. и 2010/2011 г., за които е получило субсидии от ДФ "Земеделие". Решаващит състав е обсъдил доводът на органа по приходите за техническите изисквания към комбайните, осъществяващи жътва на пшеница, в резултат на което е достигнал до извод за неговата неоснователност. Посочил е, че жътвата на различните видове култури се извършва с едни и същи комбайни, като към тях се монтират различни приспособления и прикачен инвентар. Счел е, че представената книга за гориво по същество замества съставянето на отделни приемо-предавателни протоколи и установява предаването и приемането му на конкретни дати и количества от назначени по трудов договор служители на подизпълнителя. Въз основа на заключенията на вещото лице по проведената СГрЕ съдът е приел, че оспорените досежно авторството им 18 броя констативни протоколи за ожънати декари пшеница, съставени между ревизираното лице и "Дачо" ЕООД, както и Констативният протокол към договора от 26.06.2010 г. са автентични. Той е кредитирал същите и по отношение на тяхното съдържание и достоверност на датите, в резултат на което е достигнал до извода, че спорната доставка е реално осъществена. Същият от своя страна е мотивирал заключението, че разходът по процесната фактура е извършен и документално обоснован, поради което не е налице основанието по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са обсъдени и ценени поотделно и в съвкупност всички събрани релевантни доказателства съобразно доказателствената им сила, в резултат на което са формирани логически съответстващи и обосновани фактически и правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора за неустановеност на реалното извършване на спорната услуга от прекия доставчик поради ангажирането на подизпълнител и неизпълнение на част от клаузите на сключения между ревизираното лице и "Дачо" ЕООД договор. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извода, че прекият доставчик е престирал на получателя уговорената услуга, относно която в договора не е изключена възможността за наемане на подизпълнител. При установената материална, техническа и кадрова обезпеченост на същия, отразеното в книгата за горива предаване и приемане на конкретни количества гориво, получено от лица, за които е установено, че са в трудови правоотношения с подизпълнителя, както и събраните 19 бр. констативни протоколи за ожънати декари пшеница, правилен се явява изводът на съда, че процесната услуга е реално извършена. Той не се опровергава от сочената от касатора клауза в договора между доставчика и подизпълнителя, съобразно която е уговорена жътва на "свои" земи, тъй като в хода на съдебното производство е установено, че "Дачо" ЕООД няма регистрирани договори за аренда и наем на земеделски земи в тези землища, а основната му дейност е свързана с извършването на услуги със селскостопанска техника. Не би могла да бъде споделена тезата на касатора, че книгата за гориво, в която е отразявано предаването и приемането му не отменя необходимостта от съставяне на приемо-предавателни протоколи. Тяхната форма и реквизити не са нормативно регламентирани, поради което свидетелстващите волеизявления на издателите им могат да бъдат обективирани в различна форма, включително и в нарочно предвидена за това книга. След като в нея се съдържа ежедневна информация както за името на лицето, получило горивото, така и за неговото количество, номера на заредената машина и подпис на водача й, то обосновано е прието за установено предаването и получаването на горивото за комбайните. Що се отнася до годността на представените в хода на ревизията от прекия доставчик доказателства, то следва да се посочи, че по своето същество доводите на касатора са опит да се черпят права от собственото противоправно процесуално бездействие и пряко нарушават правото на защита на ревизираното лице. При условие, че органите по приходите са констатирали, че събраните от доставчика доказателства не са заверени за вярност, то същите е следвало изрично да укажат необходимостта от това на представилото ги лице. След като това не само че не е сторено, но и доказателствата са обсъдени и кредитирани в РД и РА, то оспорването им едва с касационната жалба е недопустимо. Като е ценил същите, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е достигнал до правилното заключение, че при осчетоводяването на фактурата по материалните сметки са спазени изискванията на ЗСч. Установеността и на останалите елементи от сложния фактически състав, чието проявление обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, наред с доказаната реалност на спорната доставка, са мотивирали обоснования извод, че РА в тази си част е незаконосъобразен. Достигайки до него, а от там и до заключението за неустановеност на основанието по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството, съдът е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липсата на представени доказателства за действително осъществени такива в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение