Решение № 8107 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1751/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, подадена чрез юрк. Симеонова, против решение 6529 от 04.11.2022 г. по адм. дело 2995/2022 г., по описа на Административен съд София град, поправено с решение 7840 от 14.12.2023 г. по същото дело по описа на същия съд, с което по жалба на Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия е отменено решение РТД 3000-464 от 10.03.2022 г. /32-80040 от 10.03.2022 г, издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници, в частта с която за дружеството са определени допълнителни митнически задължения по отношение на декларирани с митническа декларация MRN20ВG003010024564R4 стоки в позиция 1/7 - домати тип кръгъл червен и Агенция Митници е осъдена да заплати на Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертрииб ГМбХ с данъчен номер в България 3074924203 направените по делото разноски в размер на 350 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Към днешна дата между двете страни (ТД Тракийска и вносителя ОГЛ) са произнесени поредица от решения от АССГ: 5290/10.2020; 5560/10.2020, 6038/11.2020; 6711/11.2020; 604/02.2021; 687/02.2021; 688/02.2021; 787/02.2021; 1252/02.2021; 1737/03.2021; 2276/04.2021; 2277/04.2021 и т.н. Всички решения се обжалват / ще се обжалват пред ВАС от загубилата страна (митницата или вносителя). Молбата на касатора е да се погледне на тези случаи глобално, съобразявайки конкретните факти по индивидуалния спор, но поставяйки ги в цялостния контекст на рамката на европейското право. Касаторът излага съображения, че не е възможно вносителят да избира кой метод ще прилага,тъй като методите се прилагат в точна последователност от основен към вторични методи. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съдебните състави по различните дела, които са сходни с настоящия спор, че единственият аргумент, с който митницата не приема представените документи, е по-ниската цена, на която стоките са реализирани на пазара в ЕС след вноса (продажба на загуба). Посочва, че първата стъпка при този анализ е митницата да сравни всички стойности, които са формирани на различните етапи от нейната реализация от момента на покупката й в третата страна до момента на продажбата й в ЕС. Според касатора митницата не спира с простото сравнение, а прави анализ на числа в контекста на всички факти и обстоятелства около сделките. Фактът, че вносителят е избран от търговската верига Лидъл да закупува от Турция пресни плодове и зеленчуци, които да им продава с цел зареждане на търговската мрежа на веригата в България и другите държави членки на ЕС, е показателен, че той разполага с богат опит в тези сделки за тази стока с този произход. Не може да се открие логично обяснение защо страни, които са добре познати и договарят големи количества, не могат да договорят по-ниски цени, които да са под средните за конкретния пазар в третата страна, а обратното - плащат стоките по цени, понякога в пъти по-високи от средните. Вносителят не представя задоволителен отговор на въпроса защо при тези огромни обеми плаща значително по-висока цена на продавача от Турция, като в същото време иска да се възползва от това право в България / ЕС. Твърди, че продава на по-ниска цена (понякога и на загуба) в България/ ЕС, защото е обвързан с дългосрочни търговски отношения с търговска верига Лидъл. Митницата е анализирала съотношението печалба / загуба в и извън ЕС и заключението от противоречивото и взаимно изключващо се поведение на вносителя (купува скъпо, продава евтино) създава основателни съмнения да счита, че декларираната при вноса цена, платена в третата страна, е недействителна (изкуствено завишена). По време на транспорта от гранично до вътрешно митническо учреждение (разстоянието от Кап. Андреево до Свиленград е около 15 км.) не е могло да настъпи такова събитие, което да се отрази пагубно върху качеството на пресните плодове и зеленчуци и да доведе до продажбата им на цена, която е по-ниска от покупната. Митницата не е приела договореността между двете страни, когато Лидъл прави промоции, вносителят да му продава тези стоки на по-ниски цени, тъй като подобно споразумение по същество представлява нелоялна търговска практика. Съдът не е съобразил и образуваното пред СЕС дело С-770/2021г., което касаторът счита, че е важно обстоятелство, тъй като правният спор, с който съдът е сезиран, е между същите страни и на същото правно основание. По-голяма част от съставите при АССГ спират производството до приключване на цитираното дело. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, чрез адв. Горанов оспорва касационната жалба. Иска от съда да я остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски по делото в размер на 400 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 25). Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 44 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 220, ал. 1 ЗМ, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение РТД 3000-464 от 10.03.2022 г. /32-80040 от 10.03.2022 г, издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници, с което: на основание чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 (делегиран регламент) е отказано връщане на представеното от OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH в качеството му на вносител по митническа декларация (МД) MRN21ВG003010024564R4 обезпечение в размер на 1 295.52 лв. и са определени допълнителни публични задължения в общ размер на: мито от 1 295.52 лв. и ДДС от 168.87 лв., заедно със съответните лихви от датата на пускането на стоките в свободно обръщение. АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ във вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, че отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, както и че административното производство са спазени производствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност. Установените от първостепенният съд факти са следните: На 02.03.2021 г. Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертрииб ГМбХ е регистрирало в МБ Свиленград митническа декларация MRN 21BG003010024564R4, с която са поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление пресни зеленчуци с произход Турция, в това число стока 2/2 - пресни домати тип кръгъл червен, с нето тегло 2880 кг. с декларирана митническа стойност 4 427.95 лв., преизчислена в евро на 100 кг 78.61 кг. Определената от Европейската Комисия за датата 02.03.2021 г. стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход от Турция е 78.61 /100 кг. Съгласно разпоредбите на Регламента, при вносна цена по висока от 8 % от СВС, се изисква от вносителя да представи обезпечение. Обезпечението за стока 2/2 е внесено от дружеството в пълен размер. На 30.03.2021 г. дружеството, чрез пълномощника си в България е представило доказателства за това, на каква цена са били продадени процесните стоки - за доматите тип кръгъл червен цялото количество е било продадено на цена от 88 /100 кг. На 16.06.2021 г. дружеството, в изпълнение на указанията на митническите органи е предоставило документи в съответствие с разпоредбите на чл. 75, пар. 5 от Регламент 2017/891 на Комисията: фактури за продажба на стоките на първо търговско ниво, международна товарителница, стокова разписка за получаване на стоките, потвърждение за получени доставки, справки калкулации, доказателства за извършено плащане на доставната фактура. Представени са и дневници за покупки/продажби за месец март 2021 г., справки - декларации, VIES декларации за същият период и възраженията срещу предстоящото издаване на негативно решение по искане за възстановяване на депозит. Митническите органи са приели, че по отношение на стока 2/2 (пресни домати тип кръгъл червен) е налице по-висока себестойност преди продажбата, поради което продажната цена е по-ниска от цената на придобиване. В решението е посочено, че не са представени удовлетворителни доказателства за наличието на предпоставки за освобождаване на обезпечението. По тази причина, на основание чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, е отказано възстановяването на внесеното обезпечение в размер на 1 295.52 лв. и са определени допълнителни публични задължения за мито и ДДС, заедно със съответните лихви. Пред първоинстанционния съд са представени: фактура TKS2021000000326 от 24.02.2021 г., издадена от Tek AsyaTarm Турция, сертификат за движение на стоки между Турция и Европейски съюз, сертификат за съответствие с пазарните стандарти на Европейския съюз, фактура 0005397 от 02.03.2021 г., издадена от Интерпред Логистик 2014 ЕООД за извършени услуги по представителство пред БАБХ, Фактура 8000060366 от 02.03.2021 г. на Интерпред Еврологистик ЕООД за държавна такса здравен контрол и такса лаборатория за 108 лв., фактура MES2021000000452 от 24.02.2021 г. за транспортни услуги от Анталия до България - Свиленград и Румъния за 3 450 евро, фактура 0000014775 от 04.03.2021 г. издадена от Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертрииб ГМбХ на Лидл Румъния за продадена стока Пресни домати тип кръгъл червен (позиция 6), 2304 кг, произход Турция, единична цена 0.88 евро, обща сума 2 027.52 евро без ДДС (3 965.48 лв.), или 88 евро за 100 килограма, фактура 0000014776 от 04.03.2021 г. издадена от Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертрииб ГМбХ на Лидл Румъния за продадена стока Пресни домати тип кръгъл червен (позиция 6), 576 кг, произход Турция, единична цена 0.88 евро, обща сума 506.88 евро без ДДС (991.37 лв), или 88 евро за 100 кг., копие на е-писмо от 16.03.2021 г. до продавача, с което е същият информиран за извършени плащания по 2 броя търговски фактури за общата сума 17 438.40 евро, като в описа на платените фактури се намира и процесната фактура TKS2021000000326 от 24.02.2021 г. и Копие на преводно нареждане за международен паричен превод - показва извършено плащане на 16.03.2021 г. от Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертрииб ГМбХ на Tek AsyaTarm Турция, за сумата 17 438.40 евро. След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза (ССЕ) АССГ е приел, че представените от дружеството документи, както и експертизата, установяват, че цената на стоката съответства на документите, с които дружеството разполага, и същата е заплатена. Единственият мотив, според съда, с който административният орган не приема така представените доказателства, е този, че стоката е реализирана на по-ниска цена от себестойността й, което противоречи на пазарната логика. АССГ е споделил довода на дружеството, че в случая се касае за периодичен внос на един и същ вид стоки в значителни количества, които се реализират в големи търговски вериги, разполагащи с множество магазини за продажби на дребно и е логично при такъв тип търговски взаимоотношения, доставчиците, стремейки се да не загубят като клиент съответната верига да имат гъвкав подход в организирането на търговските взаимоотношения. Според съда в зависимост от търсенето и предлагането на стоката понякога се налага продажбата на стоки на цена, по-ниска от тази на закупуването им, като целта им е други стоки да бъдат продадени на същия партньор на по-висока цена и така в крайна сметка да се осигури печалба за вносителя. Изложени са и съображения, че в случая не са налице данни, че стоката е продадена в Румъния на цена, по-ниска от тази, на която е закупена. Въз основа на изложените мотиви, съдът е направил извод, че няма основания за определяне на митническа стойност, по начин, различен от посочения в чл. 70 от МКС и е отменил митническото решение, като незаконосъобразно. Решението е неправилно. Спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. По-конкретно спорът е относно това достатъчно ли е обстоятелството, че в случая липсват ангажирани доказателства като договор с износителя и/или други такива, удостоверяващи начина на договаряне на цената на стоката; че в случая МОС е с повече от 8 % по-висока от изчислената за деня от Комисията Фиксирана стойност при вноса. За да се отговори на така формулирания спорен между страните въпрос, следва да се съобрази постановеното Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По разясненията в решението, член 1, параграф 1, втора алинея от МКС предвижда, че разпоредбата се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена, който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. По разясненията от т. 81 и т. 82 от Решението на СЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени (т. 83). На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида (т. 84). В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида (т. 85). Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В настоящия случай безспорно е, че декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока (с повече от 8 %) в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия /действително не се касае до разлика с повече от 50 %, каквито са фактите в рамките на спора, по който е произнесено цитираното решение на СЕС, но не може да се пренебрегне фактът, че се касае до значителна разлика/; внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност; вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените пресни домати, тип кръгъл, червен, както и такива във връзка с транспорта на стоките, разплащането на цената. Същественото е обаче, че не е представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Категорично като такъв не може да бъде приета единствено и само търговската фактура. Не са налице и изходящи от износителя документи, вкл. и разменена кореспонденция и прочие доказателства, отразяващи водени търговски преговори, от които да се установят посочените относими към казуса факти. В случая като такива доказателства не могат да бъдат приети единствено посочените по-горе, което се субсумира напълно в разбирането изразено от СЕС в цитираното Решение, вкл. и в т. 3 от диспозитива. Предвид дадените отговори със същия акт на СЕС по първите два въпроса, не се налага обсъждане на аргументите на оспорващия относно начина на формиране на продажните цени в рамките на отношенията му с Лидл. Представените от ответника по касационната жалба доказателства за първи път пред настоящата инстанция са недопустими поради забраната за нови фактически установявания за първи път в касационната производство. Посоченото налага да се приеме за обоснован изводът на митническия орган, че ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ не е представено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката (а именно такива, които да обосноват извод за липсата на изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност с цел избягване заплащането на вносно мито) като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Като е мотивирал обратния извод, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт отхвърлена. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за двете инстанции в общ размер на 400 лв. (200 лв. за всяка инстанция), съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Касаторът не е претендирал разноски за платени държавна такса, поради което същата не следва да му се присъжда. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение