Решение № 12116 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2009 г.

Решение № 12116 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение от 06.01.2009 г. по ахд № 3464/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "з" състав, с което е отменен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 642/19.08.2005 г., издаден от данъчен орган на ТДД - София област и потвърждаващото го решение № 548/20.03.2006 г. на директора на РДД - София в частта за определени данъчни задължения по ЗОДФЛ за 2002 г. и 2004 г. за разликата над 375 лева и начислените лихви върху главница по-голяма от 375 лв., по жалба на ЕТ "Сиси - Любомир Семков", с. Антон. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Любомир Семков Семков, действащ като ЕТ "Сиси - Любомир Семков", с. Антон, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с ДРА незаконосъобразно e увеличен финансовия резултат на едноличния търговец за 2002 и 2004 г., което е довело и до допълнителен размер дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за тези години. Ревизираното лице е изкупувал и преработвал мляко през процесните години и е продавал кашкавал. Съдът е кредитирал приетото по делото, неоспорено от страните заключение на вещото лице, според което ревизираното лице води двустранно счетоводно записване на стопанските операции. Сметките се водят аналитично и в края на отчетните периоди се съставят оборотни ведомости за движението по сметките. При спазване на изискванията на ЗСч. е осчетоводявана произведената и продадената продукция. Ревизиращите органи неправилно са взели остатъка по сметка 303 "Готова продукция" за всяка от двете процесни години като източник на печалба. Този остатък е нереализираната готова продукция, който не оказва влияние на печалбата от съответната финансова година. Разходите и приходите за тази продукция са отразени по начин, по който да влияе на финансовия резултат, едва при реализирането на продукцията в следващата календарна година. Данъчно задълженото лице е спазило принципа на съпоставимост между приходите и разходите, поради което ревизиращият орган неправилно е увеличил финансовия му резултат на основание чл. 23, ал. 10 от ЗКПО с разликата между началното и крайното салдо на готовата продукция. Всички формулирани от касатора оплаквания са свързани със съдържанието на заключението на вещото лице и с твърдения кои счетоводни записвания се отразяват на финансовия резултат и кои - не. Същите е следвало да бъдат направени своевременно - при изслушване на вещото лице и приемане на експертното му заключение чрез оспорване или поставяне на допълнителни въпроси, респективно допълнителна задача, тъй като се касае за въпроси, изискващи специални познания от областта на счетоводството. Като не го е направил, касаторът сам се е лишил от възможността да докаже твърдените от него в касационната жалба факти, от които би черпил благоприятни последици. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд, че разходите и приходите от готовата продукция са осчетоводени по начин отразяващ се на финансовия резултат през една и съща календарна година, следва да се приеме за обоснован с оглед наличните по делото доказателства и същият правилно е приложил принципа на съпоставимост на приходите и разходите, закрепен и в чл. 23, ал. 10 ЗКПО (отм.) - в приложимата редакция към 2002 година. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсулско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените от него разноски за касационната инстанция - 300 (триста) лева заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение